LONTANA (Даша) 1 май 2007 г., 8:42

МИТ ЛИ Е "МИТЪТ БАТАК" И КОЙ ПЕЧЕЛИ ОТ РАЗДУХВАНЕТО НА ТОЗИ СПОР 

2332 0 15

МИТ ЛИ Е "МИТЪТ БАТАК"

И  КОЙ  ПЕЧЕЛИ ОТ РАЗДУХВАНЕТО НА ТОЗИ СПОР


"Германец и българка отричат Баташкото клане


Мартина Балева и Улф Брунбауер от Берлинския свободен университет твърдят, че Макгахан е преувеличавал в репортажите си

24.04.2007

Германски учен и и българка се готвят да доказват, че през 1876 г. не е имало баташко клане.

"Баташкото клане е мит, жертвите му са преувеличени, а турското робство е мнимо", твърдят Мартина Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа в Берлинския свободен университет.

Акцията им е представена като научен проект.

Според авторите "Митът Батак" насажда омраза между българите и мюсюлманското общество и вреди на днешните отношения на България с Турция.

Нет Инфо.БГ АД - 24.04.2007г."

                     

          И това доживя да прочете обръгналия на какви ли не недомислици български народ. 131 години след онези дни на заколение, осъмнахме с новината, че българин посяга към душите на свещените жертви на едно от най-светлите събития в нашата история, когато българският дух достигна своя връх.

      Някъде пишеше, че три неща мотивират хората за техните действия - глада, страха и любовта. Бих добавила - и суетата.

       Любовта към род и Родина беше мотивът, който накара онези мъже и жени да вдигнат глава и да поискат свобода за себе си и за поколенията след тях.

       Но кое е онова, което може да мотивира някого да се опита да извърши такова светотатствено изопачаване на истината. Глад? - Едва ли. Страх? - От какво?  Любов? - Към какво? Към истината? Или суетата. Суетата да имаш слава - макар и лоша - като се шуми около името ти или суетата да имаш много пари?
       В търсене на отговор на тези и други въпроси, си направих труда да прочета статията във вестник "Култура", бр.17 от 03 май 2006г. "Кой (по)каза истината за Батак".
        В нея авторката Мартина Балева "доказва" няколко неща:
1.Че картината "Баташкото клане" на полския художник Антони Пиотровски  е рисувана 16 години след събитията от фотографии по инсценировка и не е въз основа на "Записките" на З.Стоянов, издадени няколко месеца след създаването на картината . От това не става ясно как тези факти опровергават истината за Батак, но може би трябва да се подразбира, че вината е на действащите в събитията лица, които са пропуснали да поканят за случая на мястото фотограф или художник.

2.Авторката твърди, че "...в основата на картината лежи репортажът на МакГахан от 2 август 1876 г....". /Репортажите са публикувани между август и ноември 1976г. в тогавашния печат./Авторката продължава: "...Привеждането на няколко цитата от нея са достатъчни, за да потвърдят този факт: Първите мъртви тела, на които МакГахан се натъкнал в Батак, били изключително на жени, повечето от тях обезглавени. Всички женски тела били съблечени по риза, „за да бъдат претърсени за пари или украшения или да бъдат осквернени" 2. По-нататък МакГахан пише: „На брега на малката река, която тече през селото, се намира една дъскорезница - нейният воденичен механизъм е пълен с трупове, които плуват във водата. Също и двата бряга били покрити от мъже, жени и деца, преди да ги отвлече пълноводната река." За зверствата в Батак МакГахан обвинява нередовните османски войски: „Не черкезите, както се смяташе, са извършили тази касапница, а най-вече нередовните башибозуци от околните турски села?. В репортажа на МакГахан всъщност фигурира предварително всичко онова, което Пиотровски по-късно е превел в образен вид - „купът? от женски тела,  долния десен ъгъл на платното, бреговете покрай реката покрити с трупове...." - това пише авторката, цитирайки Дж.МакГахан.

         От написаното може би става ясно, че картината е рисувана по репортажа на МакГахан, но не става ясно как и защо всичко това опровергава истината за Батак. Може би се търси внушението, че тъй като той бил "женен за руска аристократка", това прави описанията му пристрастни и недостоверни?

           Затова аз също потърсих истината за онези събития.

        В предговора на своята книга "ТУРСКИТЕ ЗВЕРСТВА В БЪЛГАРИЯ", преведена от Стефан Стамболов, посетилият местата през юни 1876г. Дж. МакГахан пише:  „В пловдивския, сливенския и търновския окръзи, а така също в съседните места, на които обърнах особено внимание, казва той, иза изгорени досущ или отчасти 79 села, без да говорим за многобройните разграбени села. И така, пропаднали са до 9000 къщи, а като смятаме във всяка къща средно число по 8 души, излиза, че 72,000 човешки създания са останали без покрив. Убити, според моята сметка, има до 10,984; разбира се, че много още има убити по полето, големите пътища и горите, но за тях не са останали положителни сведения, за това мисля, че общата цифра на убитите достига до 15,000 души. Сетне са умрели много хора от болести, затвори и пр. Факти за позорно оскърбление на жените се срещаха на всяка стъпка така много, щото не мога да ги приведа всичките. Общо изгорени 79 села, унищожени 9000 къщи, убити около 15000 човешки същества, други 72 000 останали без покрив."
           Такава е равносметката.

           Книгата на МакГахан е разтърсващо свидетелство за зверствата, което си струва да бъде прочетено, но онова, което описва той за видяното в Батак, надминава представите на човек за масов геноцид и чудовищна жестокост на хора над други хора:

"...Най-сетне ние дойдохме до черквата и училището.

Земята до толкова беше затрупана със скелети и останки от гниещи трупове, че въздухът ставаше непоносимо препълнен със зловония. Училището се намира на едната страна от пътя, а черковата на другата. Първото, ако съдим по останалите стени, било е славно, голямо здание, способно да вмести от 200 до 300 деца. Под камъните и сметта, които покриват пода на няколко фута, намират са костите и пепелта на 200 жени и деца, живи изгорени. Редом с училището има една голяма яма, в която са погребани до 100 трупа две недели подир клането, но кучетата изровили тия импровизирани гробища, а дъждът, като ги напълнил с вода, преобърнал тая яма в отвратителен кладенец, пълен с плаващи гнили трупове. Същото зрелище представлява водата на съседната стругарница на брега на една речица. Отначало двата u бряга били затрупани с гниещи на слънцето тела, но милосърдното небе пратило силен дъжд, който ги вкарал в коритото на реката и течението завлякло тия останки от човешката касапница, тъй че се намирали трупове, изхвърлени на брега в 40 мили разстояние посред сенчестите гори и гъстите шубраци близо до Пещера и даже до Татар-Пазарджик. Като влязохме в гробищата, ние неволно се спряхме: зловонието беше така силно, че не беше възможно да се върви по-нататак, но ние взехме по една шепа тютюн, и като я държахме до самия нос, отидохме по-нататак. Черквата беше малка и нея я окръжаваше една ниска каменна ограда, сред която бяха гробищата. Отначало ние не забелязахме нищо особено, а зловонието беше така голямо, щото ние едвам бяхме в състояние да гледаме настрани; но малко по малко ние забелязахме, че земята на гробищата е покрита с гноище по-високо от повърхността на улицата на 5 или 6 фута, и излезе, че приетото от нас гноище е купчина човешки трупове, покрита с дребни камъни. Целите гробища са затрупани на три, четири фута височина с човешки останки и от там излизало страшното зловоние. Подир няколко седмици след клането турските власти заповядали да се погребат мъртъвците, но вонята била така страшна, че било невъзможно да се изпълни това предписание. Останало да се задоволят с това, че закопали няколко тела, нахвърляли пръст над останалите, а в гробищата даже не влезли, но отдалече ги затрупали с дребни камъни. Но това опитване имадо малка сполука, защото кучетата разровили камарата и из тая чудовищна гробница стърчаха на всяка страна ръце, крака, глави. Нам ни говориха, че в тия малки гробища се намират до 3000 трупа и ние лесно вярваме на това. Зрелището, което ни се представи, беше дотолкова страшно, че за цял живот не можем го забрави. В тая гниеща, зловонна купчина на места се виждаха къдрави детски глави, крачка, не по-големи от пръста ми, и ръчици като да са били прострени с молба за помощ. Тука се разлагаха наред под жежките зари на слънцето телата на младенците, които с недоумение са гледали в минутата на смъртта на лъскавото оръжие, облятите с кръв рхце на техните джелати; деца, които са изпуснали духа си посред ужаса, който ги е обзел; моми, които напразно са молили за пощада, и майки, които са се старали да защитят своите рожби. Сега те всички лежат тука безмълвни; не се чува нито плач, нито ужасни викове, нито вопли за пощада. Жетвата гние наоколо по полетата, а жетварите гният на гробищата. "

          Не разбирам как и защо би могъл да изопачи американският журналист тези картини, как и защо би измислил тези подробности. И никой не би могъл да ме накара да повярвам, че са измислица, но статията на М.Балева беше причина да потърся и други източници, даващи факти и данни, и описващи събитията от онези съдбоносни за България дни. Запознах се и с други документи от онези времена. Ще цитирам някой от тях, защото смятам, че си струва да бъдат прочетени, тъй като болшинството от българите познават събитията от април-май 1876 година единствено от учебниците по история. Ако според авторката на статията, репортажите на МакГахан са недостоверни, то едва ли същото може да се твърди за  публикуваното в бр.35 от 27 август 1876 год. във в-к "Зорница" - "Изложение" на американския генерален консул и 1-ви секретар на американското посолство в Истанбул Юджийн Скайлер, който изчислява  избитите в Пловдивско-Пазарджишкия регион, който е посетил, на най-малко 15 000 души. Цитирам:

Вестник «Зорница» - Бр. 35, 27 август 1876год.:

ИЗЛОЖЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКИЯТ ГЕНЕРАЛЕН КОНСУЛ ВЪРХУ ПОСЛЕДНИТЕ СКРЪБНИ СЪБИТИЯ В БЪЛГАРИЯ
Читателите ни трябва да знаят, че в последно време две отделни европейски комисии са били изпратени, за да изследват от близо станалите скръбни събития в България. Едната от тези комисии бе английска, на челото на която бе г-н Беринг, 2-й секретар на английското цариградско посолство, а другата американска, на челото на която бе г-н Скайлер, генералний консул и 1-й секретар на американското цариградско посолство. Последният бе придружен от дописниците на „Ню Йорк Хералд" и на „Къолиише Цайтунг" в изследуванията на окръжията пловдивско, т пазарджишко и на Бояджик, а в изследуванието на окръжията габровско и севлиевско от принц Церетелева, секретар на руското цариградско посолство и привременен вицеконсул в Пловдив

„Аз съм посетил, казва той, градовете Едрене, Пловдив и Т. Пазарджик и селата Перущица, Кричим, Пещера, Радилово, Батак, Калаглари, Панагюрище, Копривщица и Клисура. От онова, щото съм видел сам, и от изпитите, които направих, аз намерих следующите фактове:  

.................................................................................................................................................      Числото на селата, които са били изгорени съвършено или отчасти в окръжията Пловдивско и Т. Пазарджишко, е поне 65. Църквите и училищата им са изгорени с газ и с барут, олтарите им срутени, иконите им избодени с копия и светите им места осквернени по разни начини.

     Освен селата, 4 манастира са били изгорени - „Св Теодор" при Перущица, „Паная" и „Св. безсребреници" при Кричим; и „Св. Никола" при Калугерово.
....................................................................................................................................................................      Твърде трудно е да се определи числото на българите, които са били избити през няколкото дена на смущението, но аз съм наклонен на 15000 като най-долното за окръжията, които споменах."

          Избитите са изчислени от този високопоставен американски чиновник на  на най-малко 15000 души само в цитирания регион. Българи. Избити преди всичко от нередовна турска войска, за която френският журналист Анри Пиер /Иван/ дьо Вестин, дошъл в България първи (преди Макгахан и други специални пратеници) за да отразява Априлското въстание, в своята книга „Пътуване в страната на въстаналите българи"  , части от която е публикувал във броевете на в-к "Фигаро" от 22, 23, 26 и 28 юни и 4, 5, 24, 29 и 30 юли 1976 година /т.е. само 2 месеца след събитието/ казва следното /цитирам/:

      "...Но преди това да кажем какво представляват башибозуците „Баши" значи „глава", „бозук" означава „покварен", „башибозук" - „покварена глава", „дива глава" и др. п. Само това наименование това официално прозвище говори ясно, че преди всичко властта пред оставя до голяма степен инициативата на хората, които образуват корпусите от нередовните войски..."

      Този автор, посетил местата неподредствено след събитията / и за чиято жена не се споменава нищо/, говори за над 30 000 избити от 10000 башибозуци /цитирам/:

       "...Хиляда души редовна войска, каквато не са изпратили (5), биха били достатъчни - казах аз. А на тяхно място са дошли десет хиляди башибозуци. Те са избили над тридесет хиляди души..."


          Събитията в Перущица Дьо Вестин описва по следния начин /цитатът е дълъг, но си струва да бъде прочетен от всеки, който нарича себе си "българин"/:

      "...Жителите на Перущица отговорили, че ще предадат оръжието си на редовните войници, а не на башибозуците, и от този момент нападението започнало с подпалването на селото от четирите края. Битката траяла четири дни и жителите, притискани все повече н повече от огъня, се подслонили в едната от двете църкви. Тогава властта изпратила топове. Нещастниците до такава степен се държали, че се стигнало дори до преговори. И вече в края на силите си, те се съгласили да се предадат. Първите, които излезли, били разстреляни, щом като се появили. Тогава те разбрали, че нападението изобщо не е имало друга цел освен пълното им изтребване и те трябвало да се примирят с това. Накратко казано, от това село от триста и петдесет къщи нищо не останало, абсолютно нищо - не се страхувам, че някой може да ме опровергае - освен църквата, чиито четири стени, макар и разбити от снарядите, са устояли - къс от стена на височина не повече от няколко стъпки. Единственият предмет, който донякъде е запазил облика си, е половината от изображението на свети Павел, единственото, което остава от едно селище, което е носело петстотин хиляди франка данъци.
      А колкото за населението от две хиляди и повече жители, днес от него са останали само сто и петдесет старци и деца, които бродят из развалините, под които са изчезнали всичките им близки. Нито един здрав мъж не е останал, нито една жена: всички мъже до един са били избити, а жените, тези от тях, които са се спасили от клането, са били отведени в робство оттатък Балкана (7), където са ги отвлекли помаците, християни вероотстъпници (8), които се били стекли за плячка.
      Изоставените деца, които скитали из полето, били отведени и продадени средно по петдесет пиастра едното - малко повече от единадесет франка, - а малките момиченца, които били хубави, били отведени в Цариград, за да бъдат продадени на тайните пазари, които винаги са съществували. Те ще бъдат разпределени в харемите: жените в тях винаги имат по едно или няколко малки момичета, които те отглеждат, за да ги продадат, когато пораснат. Това са техните малки привилегии.
      Сега научавам, че при слуха, стигнал чак до Мека, че наново ще започнат продажби на жени, се очакват търговци оттам. Както виждаме, старият турчин се е събудил такъв, какъвто е бил в момента на завоеванието.(9) По отношение на морала оттогава досега този народ не е направил нито една крачка.
      И така със сто двадесет и едно села са се отнесли по този начин: жените са били изнасилени, а децата насечени на парчета. Башибозуците ги хващали за крака или за ръката, разсичали ги с един замах на ножовете си и минавали на следващото. По-сръчните ги разсичали на две през кръста. Един свещеник ми каза, че преди няколко дни, като преминавал някаква река, един от тези полутрупове се блъснал в коня му.
      На друго място някакъв свещеник бил разпънат на кръст, друг - опечен на шиш; някъде са набили жени на колове, които изтръгнали от плетовете! И какво ли не още! Полудявам при спомена за тези ужаси. Овладявам се, като си повтарям думите на местните хора: „Каквото и да кажете на вашите читатели, истината пак ще бъде много по-ужасна!"..."


          Ето и друго свидетелство за истината - в своя бр.97 от 04 септември 1976 година българският вестник "Напредък" цитира гръцкия вестник "Неологос", който в обръщение към своите читатели за събиране на помощи за пострадалите в априлското въстание българи пише:

        " .... Доста е, мислим, да им докажем, че освен хиляди мъртви, мъже, жени и деца, двадесет и више хиляди души без покрив и гладни се скитат по пустите нивя и се хранят с треви. Тук седемдесет годишни старци и баби, които са прекарали един охолен живот посред множество чада, лишени от всичко изведнъж, поглъщат сълзите си вместо хляб; там вдовици при труповете на мъжете си и на чедата си кърмят с отрова новорождените си от своите пресъхнали гърди; близко при тях девойки, оголели, едва могат с дрипи да покрият скромно тялото си; всички тия живеят на отворено небе, лягат на камъни измъчвани от глада, просят малко и с малко се задоволяват!"

          Авторката не приема за достоверни и събитията, описани в издадения в Пловдив през 1892год. исторически очерк  от батачанина Бойчо (Ангел Горанов)  «Въстанието и клането в Батак». Вярно, че той не е очевидец на събитията, но е повече от сигурно, че се е срещал и е чул свидетелствата на останали живи свои съселяни. Едва ли би успял да измисли всички описани в очерка си сцени, а те са потресаващи със жестокостта  и цинизма си.

          Не виждам причина, основание и логика да не се вярва на достоверността на изложенията на множество автори, посетили и описали местата и събитията непосредствено след тяхното случване, а да се приемат за вярни нечии разсъждения от 131 години по-късно. И едва ли някой би повярвал в тях.

          Не разбирам каква друга истина, освен доказване  недостоверността на твърдението на художника А.Пиотровски, че картината му е рисувана по "Записките" на З.Стоянов, преследва авторката на въпросната статия. Но дори картината на полския художник да не е нарисувана непосредствено след събитията и дори той да не е ползвал  «Записките» на З.Стоянов като първоизточник на фактите, а репортажите на МакГахан, следва въпроса «Какво от това?». Какво значение има къде точно са били камарите с труповете или кой е фотографът, направил инсценировката и снимките, или по чии разкази и спомени са направени? Нима от това жертвите и жестокостта ще станат по-малки?

        Ако наистина «...Според авторите "Митът Батак" насажда омраза между българите и мюсюлманското общество и вреди на днешните отношения на България с Турция." , то значи, че те не познават нито историята, нито действителността. Нищо не вреди повече на тези отношения отколкото раздухването на подобни спорове.  Защото съвременните българи, независимо от техния етничиски произход, са наистина един пример на Балканите за толерантност, търпимост и религиозна етика. Онова, което вреди на етническия мир навсякъде по света е манипулацията чрез религиозната принадлежност на хората. Манипулация, извършвана от кръгове, заинтересовани от разпалването на всякакви военни конфликти. Хората , изповядващи различни религии могат да живеят в мир. Но има други, които печелят от такива конфликти. Те са онези, които спечелиха в бивша Югославия, в Афганистан, в Ирак, в Израел или навсякъде другаде, където се избиват хора, изправени от двете страни на някаква лъжа.

         Никой Бог не призовава към агресия и насилствено избиване на човешки същества. Нито мюсюлманската религия, а още по-малко християнството призовават към насилие.  И никой пророк или месия не би го направил. Известната сура от Корана: "И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете от там, от където те ви прогониха!... Месец на забрана - срещу месец на забрана! ...А ако ви нападне, нападнете го така, както ви е нападнал!" Сура 2 (191, 194), едва ли е изречена от Мохамед. Защото никой мъдър човек не би я изрекъл. Според някои има основания да се предполага, че в първите варианти на Корана тя не съществува. Вероятно е добавена в него по-късно, за да обслужва тогавашната завоевателна политика на мюсюлманските халифати.

            Едва ли днес има трезвомислещ мюсюлманин, който да вярва и изповядва тази сура. Днес историческите времена са други. Днес човечеството е пораснало с много векове. И точно тази зрялост следва да ни води до разбирането, че не изопачаването на историческите факти ще промени отношението между етносите, а проумяването на истинската същност на религията. На този етап на развитие на интелекта, науката, техниката и технолотиите не е вече толкова трудно хората да разберат, че Бог е един, независимо как го наричат  различните религии и кои приемат за негови пророци. Защото човечеството е едно цяло, един организъм, който би вървял по-пътя на Съвършенството чрез разум, доброта, обич и еволюция, а не чрез насилие. И защото историята е такава, каквато е, тя не може да се промени със задна дата, но тя е минало, а ние живеем днес. «Историята е учителка на живота» - стара латинска сентенция. Днес ние правим утрешната история и затова сме длъжни да се учим от уроците на миналото, а не да се опитваме да ги заличаваме. Дължим го на паметта на онези преди нас, дължим го и на онези, които ще дойдат след нас, защото те ще бъдат наши деца, внуци и правнуци. И най-важния урок, който ни дава историята със всичките си уроци, е че насилието ражда насилие и расте лавинообразно. А от това никой не печели. Освен производителите на оръжие.

          Критерий за качеството на човека е бил, е и ще бъде във всички времена, не неговата религиозна, расова или етническа принадлежност, а неговият хуманизъм. Хуманизмът е религията на всички богове и той може да направи от човека - Човек.

© Даша Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ivokriloto (Ивайло Граматиков) Какъв мит кви пет лева!? И дума не може да става ,че това е мит!
    Иначе нямаше цяла европа да насочи погледа си към балканите по онова време.
  • admin (Георги Колев) Поръчкова работа.
    Гледах веднъж по телевизията (аз затова вече и не гледам такава) някакъв синковец да обяснява, че Левски не бил обесен заради комитските си дела, а бил убил дете за да се измъкне и затова е пратен на бесилото.
    Как може да има толкова тъп народ!!!

    Доста си се потрудила за статията и тя е много интересна. Опитай се да я публикуваш на повече места.
  • TURSE6TIQ_4OVEK (Вълко Тодореев) Благодаря за статията ..наистина патриотично ...и героично бих казал
  • LONTANA (Даша) Благодаря, г-н Дончев, много сте любезен.
    Калин, благодаря за прочита и за коментара.
  • Paur (Симеон Дончев) Разпечатах я, изпратих я на всичките си контакти...Сполай!
  • kalin_n (Калин Найденов) Поздравления, Даша! Потрудила си се доста /и аз научих много факти, които не ми бяха известни/. Мисля, че тази статия е добре да достигне до повече хора - защо не опиташ и други начини?!
  • LONTANA (Даша) Благодаря ви Джейни и Доли за прочита.
  • dolly (Доли) Поздравления, Даша!
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова) Браво Даша!
  • LONTANA (Даша) Благодаря на всички за прочита. Да, Романтико, жалко е, но е показателно за причините за някои събития в най-новата ни история.
  • Chelebieva (Даниела Челебиева) Присъединявам се!
  • ЧАР (Чавдар Кунчев) Браво!
  • ВТ (Вили Тодоров) Хора, всичко е много просто - политически проститутки винаги е имало, има и ще има! Българката само си заслужава парите! Както навремето направи Клеър Стърлинг за сметка на Сергей Антонов! Та нека да се върнем на думата - политически проститутки е имало, има и ще има! А колкото до германеца мога да кажа следното - турските работници отдавна са се превърнали в социален проблем за ФРГ преди и сега - за Германия! Като постоянно пребиваващи в Германия с право на глас и т.н. Няма смисъл да развивам темата, нали така? За разлика от българката, германецът не е политическа проститутка, а по-скоро служи на някаква политическа партия за техните следващи избори!
  • Романтик (Христо Костов) Даша, ако имах възможност лично бих те поздравил за тази статия.
    Но го правя и от тук. Благодаря ти за изчерпателната информация. Жалко, че малко хора взимат отношение по тази тема.
    Поздравления!!!
  • SARNE42 (Елена Димова) Какви времена! Каква гавра! Доживяхме да видим политици - крадци, политици - разбойници, политици - убийци, политици далавераджии, политици, които разпродават страната, която уж управляват, политици - педерасти. Политици, които срещу подкупи от милиони са продали АЕЦ "Козлодуй", който струва милиарди. Политици, които са въвели американски бази, за да ги пазят от собствения си народ. Партии, които действат като мафии. Това, което става сега в страната ни е не по-малко жестоко от Баташкото клане. Какво да се сърдим на някакъв си германец и някаква си набедена българка? Какво ги боли тях какво е ставало и какво става сега в България?

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.