Те ни съдят, защото сме диви. Те ни съдят, защото сме силни. Те ни съдят, защото сме млади. Те ни съдят, защото не са нас. Защото не могат да бъдат нас.

Ние сме неукротими и глупави. Щастливи и горди. Непукистични и обичащи.

Неразбрани.

Ние самите не разбираме себе си, защо останалите се опитват да ни разберат?

Те са мъдрите и знаещите. Праволинейните и монотонните. Черно-белите. Те знаят кое е най-добро за нас. И ще направят всичко най-лошо, че да ни се случи.

Но първо ще се опитат да ни разберат. Не, тази дума е подвеждаща. Те не искат да ни разберат, а проучат. Да знаят къде да натиснат, коя ръчка да дръпнат, с кои думи да ни заблудят. Къде да забият инжекцията със заразата си.

Не, не са зли. Те наистина вярват, че са достигнали степен, в която могат безгрешно да преценят кое е правилно и кое - не.

Но те не живеят. Те умират. Не защото минават годините, а защото те го пропиляват. Не ние, които се лутаме из града, смеещи се силно, спорещи разгорещено, обичащи и мразещи без страх да покажем чувствата и мислите си.

Те са загубили себе си в играта на възрастни със стотици хиляди правила. Останал им е единствено страхът. Страхът от това да нарушат някое правило. Страхът от това да се разкрият. Страхът от това да бъдат малко като нас. Страхът да живеят.

Животът не е онова безопасно място, на което единственият ти враг е целият свят.

Животът е на границата до смъртта, където враг си си ти. Много по-страшно място, но там е където ние принадлежим. Мястото за безстрашните млади.

Те ще ни дърпат с метални вериги и кранове. Те ще ни викат и убеждават, опитвайки се да достигнат до, според тях, малкото разум, който имаме. Ще ни искат при тях. В безопасност. Но в страх. И игра. Една-единствена игра. Докато ние имаме много игри с малко правила, които все пак нарушаваме, тяхната е една и вечнопроменяща се, но винаги еднаква.

Дали ще оцелеем в нея. Разбира се. Но не защото сме силни или защото сме ние. А защото ще бъдем тях. Някой ден те ще победят отново, защото ние ще заемем техните места. Ще сме мъдри и знаещи. Праволинейни и монотонни.

Неразбиращи тези след нас.

Съдещи ги.

Защото ще са силни, диви и млади. Защото няма да сме тях. Няма да можем да бъдем тях.

Но днес сме неукротими и глупави, щастливи и горди, непукистични и обичащи.

Обичаме и мразим Тях. Защото Те не са Нас.