Момичета с името „Кери”
(на Стивън Кинг)
Кой не познава такова момиче? Кой не е виждал подобна непотребна форма на живот да се тътри нещастно из коридорите на старото училище? Всички онези, до които не желаем да седим заради начина, по който се държат или изглеждат, но най-вече заради глупостта им, задето не могат да се видят или поправят. Хора, на които им харесва да се киснат в мизерията си, подобно на торен бръмбар, релаксиращ в топло легло от фекалии. Дразнителите постепенно се превръщат в топла и приятна обвивка за тях, в която бавно ферментират – те и личностите им. В по-голямата част от израстването им външността, от която са произтекли комплексите им, се подобрява и дори влиза в рамките на приличното. Ала дори да заприличат на обикновените хора, дори да се държат мило и с разбиране, те си остават същите самотни, неразбрани търтеи. Отчуждението е като болест. Лекувано и потискано, то, въпреки това, оставя белези и остатъци върху личността. В тези невидими за окото и усета ранички гангренясват ситуации, съответстващи си с тези от миналото, и започват да се пълнят с жлъч и гняв. Подуват се и избухват в поток от думи, които по принцип не са характерни за съответната личност. Да станеш свидетел на нещо подобно е потресаващо събитие. Мислиш, че познаваш някого, въпреки че си спомняш как си затварял очите си, когато в думите му усетиш намек за нещо непростимо. Обичаш този човек, прощаваш му. Дори след като бъде разкрит, любовта към него не изгасва, а продължава отчаяно да тлее в очакване на онзи човек, заради когото е била подкладена. С времето обаче жарта започва да тъмнее и опасна хлад я обгръща. Остават голи, черни, ронливи въглени, които при всеки следващ натиск се строшават и се превръщат в пепел. Това представлява цялостния процес за един наблюдател. За жертвите на случая „Кери” обаче нещата протичат прогресивно и доста по-различно. Те не забелязват и не чувстват какво се случва, а и да разбираха, не биха намерили обяснение. От позицията на потърпевши, на тях всичко им се вижда позволено. Като да вземат последната дума на всяка цена, защото тя е тяхната награда, тяхното изкупление. Техният реванш. В никакъв случай не бива да се гледа на Керитата като на психично нестабилни. Но не напразно поговорката „Не спори с глупака, глупаво е” се появява заедно с тях. Никой не знае кога точно я прихваща, защото няма значение. Трае доживотно и резултатите биха били изчистени и ясни, ако съществуваше статистика, която да сравни предишното и настояще състояние на човека спрямо проявите на останалите Керита. На никого не бих пожелала да се срещне с подобен духовно осакатен човек. Не са пълноценни хора, нито добри слушатели. Имат навика да виждат само на повърхността, да кимат разсеяно и хладно повтарят любимата си реплика. Пазете се, когато проявят интерес или загриженост, защото егоистичните копелета никога не питат за нещо, което няма да ги засегне пряко. Огледайте се около себе си и ще видите някое Кери, втренчило с във вас със стъклените си очи.
© Амелия Йорданова Всички права запазени