Седнете удобно, можете да пуснете тихо музика. Аз ви препоръчвам екзотичните звуци от далечна Нигерия. Сега вече сте готови да се запознаете с един уникално позитивен човек с прекрасен шоколадов тен и гарвановочерна коса - Сюлейман Ал.
     Неоспорим факт е, че винаги, когато ти е най-студено, се налага да чакаш най-дълго. Оказа се, че съм объркала мястото на нашата среща. След един не много бърз разговор и една значителна промяна в сметката на телефона ми разбрах, че не е трябвало да чакам пред неговото общежитие, а пред това на жена му. В името на качествената журналистика взех такси и се отправих към голям сив блок с плашещо много заледени стълби пред входа. За щастие семейство Ал. ме чакаха долу. След любезната ми покана да седнем на някое по-топло място, тримата се отправихме към любимото им квартално заведение. И нашият разговор започна.
     Вече споменах, че той се казва Сюлейман Ал. За мой срам не можах да напиша името му правилно от първия път, за още по-голям срам жена му видя и го поправи на цели три места. Какво да се прави, уроците по български език не те подготвят за тези моменти в живота. Определено без неговата българска съпруга разговорът нямаше да върви така гладко. Въпреки шестмесечния курс по езика ни, през който минават чуждоезичните студенти, все още трудно разбирах някои неща. Неговата красива съпруга, която тактично го поправяше и му напомняше кое как се произнася, се казва Таня. Предварително ме предупредиха, че тя трябва да пътува до П., за да се види за Коледа със семейството си (и тя е трябвало да свиква с Варна). Попитах дали няма да пътуват заедно. Отрицателният отговор ме наведе на тъжната мисъл - близките на Таня не го приемаха. Не посмях да попитам веднага, но те явно разбраха какво се въртеше в главата ми. Без никакво притеснение и с усмивка Сюлейман ми напомни, че сесията му започва скоро и е време да учи сериозно. Ех, тези студентски задължения...
    Когато видите една такава "нестандартна" двойка, трудно си представяте, че има нещо обикновено около тях. Определено имаше нещо много очарователно в тях двамата и ми се стори, че всички в заведението го забелязаха. Ако не сте пили кафе с бяло момиче и тъмнокожо момче, не мислете, че ще се случи нещо различно. Но ако имате късмет като мен, ще видите добронамерените погледи на околните и усмивката на сервитьорката. Интересно ми беше кога са се запознали, как се е случило, кога са сключили брак, как са се решили толкова млади... Отговаряха спокойно и с усмивка. Видели се, благодарение на общи приятели, през април 2004 г. От месец май 2005 г. вече са законно семейство. Смела постъпка. Тя е студентка трета година, а той четвърта, не работят, едва успели да издействат стая с по-голямо антре - т.нар. семейно общежитие. Но изглеждат изключително щастливи. "И как така се оженихте толкова бързо?" "Важна е любовта." Но явно и думите на майката и бащата на Сюлейман, които предпочели този брак. За тях една законово установена връзка е много по-добре за сина им от куп случайни. Малко се изненадах от отговора, което не остана тайна за събеседниците ми и те с усмивка ми напомниха, че той е мюсюлманин. Семейството на Таня обаче са съгласни с това, въпреки християнската си религия.
     След тези откровения се осмелих да задам дълго обмисляния въпрос - "Срещате ли негативно отношение?" "Не." Около 10 минути се опитвах да измъкна някоя шокираща история, но не успях. Когато вече ми стана крайно неудобно, получих мнение за расизма в България. Според Таня расизъм има и винаги ще има. За щастие, хората тук не са достатъчно смели да го изразяват свободно и той се свежда в повечето случаи до злонамерено шушукане. Те не се притесняват, защото имат достатъчно добри приятели, имат и своите семейства, които ги обичат въпреки или може би още повече и заради този брак. Защото двамата показват, че хората не са длъжни да се съобразяват с чуждото мнение, тъй като ако пожелаят могат да го променят. А те явно успяват.
     Платихме сметката и се отправихме към семейното им жилище. Нямаха търпение да ми покажат малко от нигерийската култура, за която нямах много познания. Изгледах няколко техни филми, след които установих, че удивително много ми напомнят на романтичните американски продукции (английският е техният официален език). Изслушах и някои съвременни нигерийски групи, които звучаха достущ като Babyface. Видях и картата на Нигерия, залепена на едната стена. "Голяма страна", възкликнах удивена. "Наистина", отвърна Сюлейман и продължи да ми разказва.
     Дойде време да се прибирам. В спомените ми останаха не двама студенти със смесен брак, а едно прекрасно семейство. На тръгване получих гостоприемна покана от Сюлейман да им отида на гости някой ден, когато са в Нигерия. Но при мисълта, че двупосочният самолетен билет до там е над 1000 EUR само се усмихнах. Жалко, прииска ми се да видя тази далечна страна...