Музика, която създава пространства

          Вълнуващо е да си Диригентът на столетието,  извайващ  ВРЕМЕТО.

На 6.04.2016г. в зала „България” се покорихме на музикалното вълшебство, създадено от Йордан Камджалов и  неговия екип. Два часа извън времето на стандартните грижи  и проблеми. Сами със себе си, провокирани от Вагнер, Бетовен и   „Генезис оркестър”. Магьосникът  на пулта за пореден път показа, че е  овладял до съвършенство уроците на немските майстори.

„Явлението на века” доказа, че умее да експериментира нестандартно с утвърдени образци и  „строши” представите на изтъкнатите музиканти в залата. В кулоарите се дочуха реплики: „Няма ли кой да вразуми това момче? Деветата на Бетовен не може да се изпълнява в непредсказуемо бясно темпо.”

Лично за мен най-интересното постижение  и кулминацията на вечерта бе позата на ренесансовия човек (отъждествявана с Леонардо). Разперени встрани ръце като Христос на кръста и леко разтворени крака. От това положение на тялото Йордан Камджалов успя да освободи енергията на участниците и ние в публиката се потопихме в духовен екстаз без граници за въображението.

Много уверен хор - с достолепен звук и перфектна кондиция, изваяни височини и  дискретен интензитет. За съжаление, солистите не се чуваха добре от балкона. Майсторската работа на Мая Василева-Четрокова превърна хористите в отделен групов персонаж – може би най-въздействащият след диригента в този спектакъл. Амбициозен проект. Технически съвършени валдхорни и  обои, интересен оркестров звук с по-приглушени, бих казала, духовни нюанси. Бързо темпо, в определени моменти на границата на „невъзможностите”  на изпълнителите. И като всеки път - наличие на тайнство. Ненадейно за декор на възприятията ни се разрази истинска буря. Светкавиците „опонираха” на темпераментните тимпани и с този дует ни доведоха до могъщо прозрение за силата на човешката заедност и Божията воля, стояща над всичко в този живот.

Финалът бе ознаменуван с традиционните 15 минути аплаузи.”Одата на радостта” бе поискана на бис. Хористи  и диригент без партитури. Голи, по душа, пред нас. Поздравихме диригента, който все още трепереше от нервна възбуда, невярващ, че проектът му е  увенчан със слава.

Прибрахме се  у дома смирени  и заредени с нови сили.