“Национализъм” - дума, която днес чуваме все по-често. Дума, колкото позната, толкова и натоварена с най-негативен смисъл и далечна с етимологичното си значение от влаганото от нас днес. Използвана с претенцията за непоколебимост и неоспоримост. Гръмко изричана и някак вече изтъркана, позагубила от блясъка и истинското си значение.
Думата идва от латински език и natio, onis f означава народ, племе. ”Реакционна идеология и политика, свързани с признаване и проповядване превъзходството на една нация над друга, с разпалване на национална вражда и потисничество”. С това си значение е известна думата в нашето общество. Натоварена с отрицателни черти, свързвана с нездрави и античовешки действия и речи. Историческата наука окачествява най-големите злодеи като националисти, бъркайки понятието с краен шовинизъм.
Да се наричаш националист не е срамно, защото това е израз на най- висшето чувство - обичта към Родината. Защото българският националист НЕ иска ЧУЖДИ земи, история и култура. Той иска ...