"Наистина е трудно да стъпваш в обувките на необвързана-точно затова понякога се нуждаеш от наистина специални обувки"
Посветено на Кари :)
Да си необвързана е наистина голямо предизвикателство. Чудя се дали е по-лесно да свикнеш с тази мисъл и да си заровиш главата в пясъка или пък е по-добре искрено да се ядосваш на сайтовете, включили в инфото на профила ти въпроса за "статус" (кара те да се чувстваш отчаяна), и на приятелката си, която търси "идеалния" за теб сред приятелите на гаджето си, които самата тя не понася (чувстваш се още по-зле и отчаяна), както и на бившето си гадже, което срещаш в компанията на зашеметяваща сладурана, като те нетактично те разпитват, за да може да констатира тя накрая: "Спокойно, мила, какви ли не жени си намират страхотни мъже. И на теб ще ти дойде късметът." (Върхът на отчаянието... Дали да не пуснеш обява във вестника?!...). Отминаваш ги след редовното "радвам се, че се видяхме" и се поглеждаш в близката витрина. За свой ужас установяваш, че имаш една наистина забележителна пъпка в средата на челото (в друг случай това би те разсмяло, приличаш на индийка). А и точно днес ли трябваше да обличаш този пуловер, неописуем е (в лошия смисъл на думата). Дори и обувките вече не си харесваш! И сякаш не твоята, а нечия друга ръка отваря вратата на магазина, в чиято витрина до преди секунди се оглеждаше... След още миг мъгла се виждаш да пробваш убийствени (в пряк и преносен смисъл) обувки с токове по-високи дори от отчаянието ти... Излизайки от магазина се чувстваш малко по-добре, а довечера ще се почувстваш още по-добре, когато сама пристъпиш прага на дискотеката със суперските обувки и излезеш не съвсем сама, с някой страхотен мъж. Ето - вече си наистина ободрена! Тези обувки са като на супергероите - правят чудеса! Така ли??? Бих ти казала, че не е в тях причината... Просто ги е обула жената-чудо, тази, в която се превръщаш, когато повярваш и силно поискаш...
© Таня Атанасова Всички права запазени