26.11.2019 г., 8:15 ч.

Написано с кръв на стената 

  Журналистика » Социални статии, Критични статии
546 4 19
7 мин за четене

© Георги Каменов Всички права запазени

Анджелина лежеше в болничното легло. Попаднела бе там след дълги години „щастлив“ живот, в който единствената й мечта, която й беше останала бе мястото й за гроб, което си беше избрала. Беше се оставила на течението. Мислеше си: „Какво толкова 49 години от животът ми минаха още десетина и всичко ще ...
  285 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всъщност темата е засегната и дори централна, Севдалине. Чети по-внимателно.
  • не отричам, че има изроди, но да поговорим за законите
  • Благодаря за дълбокия и обстоен коментар, Магдалена.
  • Човекът е едно от малкото живи същества на нашата планета, което може да проявява жестокост към собственият си вид.
    Бруталността, жестокостта, доминиращото разбиране, че правото е на страната на "силния" са крайъгълните камъни върху които е изграден света ни. Толерантността на нашето общество обаче надминава обикновенната търпимост. Народопсихологията ни е осигурила здраво "алиби" на жестокостта...Немалко поговорки, обясняват насилието,като нещо нормално ... "къща без дим ", " да бе мирно седяла, не би чудо видяла" и прочее... За това я приемаме. . Мълчим... Игнорираме я...и цъкаме с език..."жалко за живота...".
    Как да го променим...Като говорим. Като възпитаме децата си в непоносимост към жестокостта и насилието...
    Като се противопоставим на поредното грозно убийство от " страст" и изискаме закони, които не толерират жестокостта. Останалото е лицемерие...
  • Има нещо такова. Благодаря за коментара, Стойчо.
  • Колкото и да ни е трудно:трябва да признаем,че живеем в едно болно общество.
  • Благодаря, Румяна.
  • Ужасна истина, но е Истина...и нищо не може да “оправдае“ темерутщината- ( вид животно, разпространено най- вече из Балкансия полуостров!) Поздравления за написаното, Георги!
  • Много точен анализ в един ред, Елка! Има ли безразличие, решения няма!
    А цитираният ред за мен лично, като автор на публикацията, е ключов за нея!
    Благодаря ти.
  • Поздравления за прекрасно написания анализ, за избора на темата и отношението! Докато има безразличие и у хората и в т.н. "отговорни" институции, такива случаи ще са много! Действия трябват! "Нетърпимо търпимо е българското общество"!
  • Марианче, е тоя израз не мога да го дишам!
    "Какво ще кажат хората?..."
    А го чувам доста често и знаеш ли, какво често питам на ум, па и на глас? Е, няма откъде да знаеш.
    Абе ние заради хората ли живеем, или нашия живот?
    Чуя ли го, паля, а даже и само да го прочета, пак паля - чутовна глупост и израз на сбъркана народопсиология!
    Като другия култов:
    "Да не се излагаме пред чужденците"
    Колкото и да ревем, че сме зле, доста от причините за сегашното тук и сега са си по наша вина!
    Благодаря за страхотния коментар, а аз спирам, че запалих наистина.
  • Тази тема ми е много болна - и аз съм писала по нея, и пак бих я засегнала.
    Понякога, дори само психическото мачкане на личността и потъпкването ѝ, е достатъчно да изкриви едно подрастващо съзнание... Това съм го виждала и даже да няма кръв, също е много тежко, даже ужасяващо.
    А за мен най-лошото е, че жертвите се свиват и не искат да направят нещо, точно заради онова вездесъщо: "Какво ще кажат хората?". Побиват ме тръпки от този израз, честно. Смачкана народопсихология - да се равняваме по околните.
    Адмирации, Георги, за написаното.
  • Да, Мартине, трябва и информация, но и действия! Адекватни и най-вече, навреме!
    Благодаря за чудесния коментар.
  • В случая думите са излишни. Мога само да те поздравя за избраната тема, защото мисля, че трябва да се говори за тези проблеми и най– вече – да се действа.
  • Доротея, от прочетеното разбирам, че си вникнала в посланието ми!
    Мислех да ти отговоря с дълъг коментар, но се отказах. Както се казва, не думи, дела са нужни.
    Благодаря от сърце и душа за това, че разкри толкова много от себе си, в своя коментар тук!
  • В последните години, вече имаща смелост и гражданско самосъзнание, не веднъж съм подавала сигнали, викала полиция или намесвала се лично (ако нещо става на улицата покрай мен) но резултата винаги е бил един и същ - никакъв. Жената започва да оправдава насилника си и полицията е доволна че няма да се занимава.. (един единствен път съм прибирала момиче от улицата в къщи докато онзи си тръгне, с риск да ми вдигне мерника, но бегло я познавах) Последните няколко случая на които съм ставала свидетел през прозорците и терасите на панелките, са оставяли в душата ми само гнусната воня на безсилието и разяждащия гняв към несправедливостта. Но не направих нищо. Вече не виждах смисъла. Може би не съм направила достатъчно. Може би ако става въпрос за мой близък, ще направя повече. Може би.. Темата остава отворена.
    Благодаря за повода за размисъл!
  • Този разказ събуди у мен един спомен, който отдавна бях изтикала в ъглите на черепа си. Когато бях малка, разбирай 6-7-8 годишна, имахме един съсед, пенсиониран военен, немец, едва говореше български, живееше с жена си (която беше в инвалидна количка) като апартамента им беше залепен стена до стена с нашия хол. Всяка вечер чувахме да крещят да я блъска в стената и прочие... Бях малка и не разбирах много. Помня че един ден мама каза че бабата е починала. Още няколко години същия този човек продължи да тероризира входа, изпроси си сбиване в асансьора след подмятане към дъщеричката на друг съсед, а нас с брат ми редовно ни плашеше докато сме сами в къщи - един път бях абсолютно сама, той позвъни и като отворих се опита да нахълта, говорейки ми нещо на немски което не разбирах. Беше пиян. Не знам как успях да го избутам и да тръшна вратата, но знам че години след като го изгониха от входа все още беше главен герой в кошмарите ми.
  • Напълно човешка е реакцията ти, относно прочетеното, Росилина! И много са точни думите, които използваш.
    Благодаря за включването.
  • Вцепенена съм! От ярост, от ужас, от болка, от безсилие...Всеки един от нас е бил или свидетел, или потърпевш, или "съучастник" на насилие. Понякога даже служителите на реда са насилници. Имах млади съседи, които се биеха и завършваха скандалите в леглото. Мъжът беше винаги потърпевшият и никога той не отвори вратата...Тя забременя и се изнесоха...Разказът е потресаващ и сърцето ми се сгърчи, а мозъкът ми все още е изтръпнал от виденията...!Поздравления, Георги!!!
Предложения
: ??:??