Неканени гости

Ние сме съвсем нормално четиричленно семейство, или поне плащаме данък за четирима... От към октомври до март сме четирима, а през останалата част от годината сме около един милион сто и петдесет хиляди... Ще се попитате как така? Веднага отговарям - всяка пролет пристига една огромна колония неканени гости – мравки... Живеем си заедно през топлите месеци, а когато застудее гадинките отиват някъде на топло и ни оставят ние да зъзнем сами цяла зима. Ние сме доволни от тях и си казваме: по-добре мравки, отколкото хлебарки... По принцип мравките са дружелюбни създания - не налитат на хора, не цапат, не издават шумове, не нанасят никакви поражения, обират разни дребни трохички, направо са си идеалните домашни любимци. Дотолкова бяхме свикнали с тях, че не ни правеха особено впечатление... до тази пролет. Тази година любимите ни инсекти си дойдоха с първите топли дни в края на февруари, но в много по-голям брой от преди... Малко се бяхме затъжили за тях, когато ги видяхме отново, изпаднахме в еуфория, все едно да видиш стар приятел. Не знам къде са зимували мравките, но бяха доста мършави, изгладнели и озлобени, явно кризата ги е хванала и тях... мравките веднага се разделиха на две групи, едните започнаха да крадат от кухнята, а другите започнаха да разглобяват вратата на банята ни. По принцип сме толерантни, но след като видях как вратата на банята започва да изчезва постепенно, ми стана ясно, че няма да живеем в мир, разбирателство и хармония тази година. Не е честно от тяхна страна да рушат частната ни собственост, за да се облагодетелстват... Втората група мравки също се прояви в много лоша светлина - по цял ден крадяха храна от кухнята, цели филии изчезваха мистериозно, а сега е криза - няма достатъчно за нас, камо ли за тях. Айде, хлябът е евтин, но те започнаха да посягат и на благинките - като бурканчетата със сладко... С това чашата преля, трябваше да поведа война с тях, нещата бяха на живот и смърт - борба за оцеляване - или те, или ние...

Отидох да кварталната железария и закупих спрей против инсекти, струваше едва 12 лева, но гарантираше успех до 12 часа. Ура! - само 12 часа и проблемът ще е решен, никой няма да ни подяжда и ще си имаме врата на банята... Напръсках старателно зад шкафове, по всички ъгли, във всички кътчета, където съм ги виждал; а бе, направо се престарах, появи се само една лека странична реакция – алергия към препарата... Слава богу, намериха ме навреме в лека форма на будна кома и в противошоковата на Пирогов ме върнаха към живота; докторите дават шанс да се възстановя напълно.... Първите ми думи, след като излязох от комата, бяха – „Избих ли мравките?”. Всички ми кимаха утвърдително и аз бях щастлив. Докато бях в Пирогов, дойде психиатър да ме разпитва за мравките… сигурно и той има ядове с тях...След 9 дни ме изписаха (толкова е клиничната пътека), след още около две седмици рехабилитация вече можех да се движа самостоятелно. Отидох да се къпя и с изненада видях огромна дупка във вратата на банята и - познайте какво... Мравкииии! Толкова дни съм живял в заблуда, че проблемът е решен, а цялото ми семейство ме е лъгало. Веднаха започнах да ги удрям с чехъл, но това е много нехумамен начин за решаване на проблема, защото още бях слаб и ударите бяха леки, и само ги зашеметявах леко; чувах мравките как ми подвикват с насмешка: „лузър!”, „слабак!”, „само толкова ли можеш?”. Затова грабнах прахосмукачката и започнах да ги прибирам в търбуха на червения дявол, но и това не беше вариант за решаване на проблема - те са милиони; трябваха ми месеци да ги преследвам с прахосмукачката.

На другия ден отидох в санитарната аптека и купих отрова, която се смесва със сурова кайма и със сигурност действа! Този път си бях взел поука и първо се тествах за алергия към всяка от съставките на отровата. Добре се сетих за това, само допуснах един лек пропуск - трябваше да кажа на майка ми да не ползва тази кайма за кюфтета... Но, с по една лека промивка на стомаха, се оправихме. Като се върнахме, отново направих адската смес, предупредих всички, оставих вкусотията за мравките и зачаках... Оказа се, че мравките са разбрали за нашите стомашни проблеми след консумацията на отровата и минаваха далеч от каймата. Нямаше да стане и така... хвърлих каймата и се зарових в интернет-форумите; междувременно се оказа, че кучето на съседа е набарало отровната кайма в кофата за боклук... горкото, не можа да се оправи с промивка на стомаха... Сбогом, Шаро, не ме мрази, отиваш на едно по-добро място!

Във форумите се запознах с много печен юзър – Insect_killer; оказа се, че е професионалист и, понеже си станахме първи приятели, се зае да ликвидира сганта, която едва не ме уби, в най-кратки срокове. Още на другия ден дойде, напръска с нещо из цялата къща и каза:

-Сега 2 седмици не трябва да влизате вътре!

-Ама как така, къде ще живеем? Дори при съседа не можем да отидем... Шаро, защо не оцеля?!!

Insect_killer вдигна рамене, даде ми фактурата и си замина... Две седмици живяхме като скотове в гаража... Когато карантината премина, влезнахме вкъщи и видях множество трупове на мравки; точно да се зарадвам и забелязах, че други мравки със сълзи в очите прибират труповете на събратята си... Може би след още няколко такива процедури броят на мравките щеше да се редуцира, но никой не искаше дори да си помисли отново да спи в гаража....

Отново се зарових в интернет и намери някакъв магически ПРАХ, който се ръси и НЕ ВРЕДИ НА ХОРАТА... Ура! - хем няма се изтровим, хем много го хвалят, че действал. Веднага запалих москвича и прелетях да го купя. За нещастие, на връщане ме спряха за превишена скорост, а откриха белия прах... Разказах цялата история на господин полицай, убеждавах го, че тоя прах всъщност е отрова за мравки, но той реши, че съм шмъркал от праха и ме прибраха за 48 часа... За щастие, бялото прахообразно вещество не е реагирало на полевите тестове за наркотици; предупредих и полицая да държи служебното куче далече от праха, но късно.... Та, в крайна сметка, май ще ме съдят само за полицейското куче. Конфискуваха ми голяма част от праха против мравки, но аз успях да прекарам малко прашец, скрит надълбоко...

Веднага след като ме освободиха, се прибрах и започнах да ръся; изръсих солидно количество върху една яка мравка, за да тествам дали ще й стане нещо - поръсих я, тя ме погледна с много злоба във фасетите, разклати антенките, изтупа се и си продължи...

Умишлено ще пропусна частта с мравояда, който осинових от софийския зоопарк, понеже и аз не знам какво точно му стана.

Вече не знам какво да правя, ако имате някакви съвети - помагайте, врата вече нямаме, а храната я крием!

Венцислав Бойчев

shumy@mail.bg