Искам да споделя една история, на която бях свидетел:
Пролет. Слънце. И природата, и хората се събуждали за живот. На някаква спирка, някъде по света, една жена чакала автобус. Ще кажете – Какво толкова? Но не – това била жена с патерици. Все пак в някакъв момент тази жена била решила да опита като всички здрави хора да пътува с градския транспорт. Явно по лицето ù се четяло недоумение от това ù недообмислено, спонтанно решение. Просто не виждала как ще успее да се качи. Многократно се била опитвала да си представи какво и как трябва да направи. В този момент вече не била сигурна, че това е правилното решение. Тя била готова да се откаже и да се върне.
Късно. Рейсът дошъл. На спирката имало много хора и всички се бутали, забързани да се качат.
Никой не поглеждал към жената. Бутали я и се ядосвали, че трудно се разминават с това „препятствие по пътя им”. Никому не му дошла мисълта да се опита да ù помогне. Само я бутали. Сълзи се появили в края на очите ù. Тя се чувствала абсолютно безп ...