Нещо истинско
1 мин за четене
Зная, че не мога да живея с миналото, но не мога да се справя с настоящето, твърде слаба съм, за да се изправя пред самотата. Трябва да преглътна гордостта и да проумея, че това е бъдещият ми живот, а именно този без теб, без подкрепа от приятели, без веселие и без истински усмивки. В какъв свят живеем?!? Всичко е фалш и лицемерие. В този голям град, в който попаднах без да искам, всичко е лъжа, няма стойностни хора, всеки цени единствено материалното и славата го блазни. Аз не мога да се справя с всичко това и слагам маската... До преди година дори незнаех какво е самота, не я бях почувствала нито за миг. Но в живота на човек винаги се редуват хубави и лоши моменти. Сега е един от тези мои лоши предизвикателства. Да си призная взех да свиквам със самотата, тя ме обсебва всеки ден... Нещата, които чувствам немога да споделя на никого, защото вече не вярвам дори и на най- близките си доскорощни приятели. Идва момент, в който започвам да се съмнявам дори и в себе си. Всеки ден се питам :Кога ли и аз ще се чувствам обградена от истински хора, които не крият външността си зад маската?Много е лошо да си сам и да знаеш, че зад теб няма никой, които иска и може, и вярва, че ще те подкрепи... Тогава стигаш до пълно отчаяние и си принуден да слагаш маската, за да си един от тях... фалшив човек. Понякога се будя с мисълта "защо точно на мен"; "защо точно аз". Да си призная не съм аз най-нещастният човек, но живот без приятелска прегръдка, подкрепа и усмивка не е същият. Може би се питате как се чувствам сега... е ще ви отговоря - не знам как се чувствам, мога да съм по-щастлива, но мога да бъда и по-нещастна... Вярвам, че за всеки влак си има пътници... дори и те да се качат и от последната гара...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЯнИ СлАвА Всички права запазени
:
