sugar_kukli4ka (ЯнИ СлАвА)
8 43
9.10.2007 г., 23:27 ч.

Нещо истинско 

  Журналистика
2434 0 6
1 мин за четене
Зная, че не мога да живея с миналото, но не мога да се справя с настоящето, твърде слаба съм, за да се изправя пред самотата. Трябва да преглътна гордостта и да проумея, че това е бъдещият ми живот, а именно този без теб, без подкрепа от приятели, без веселие и без истински усмивки. В какъв свят живеем?!? Всичко е фалш и лицемерие. В този голям град, в който попаднах без да искам, всичко е лъжа, няма стойностни хора, всеки цени единствено материалното и славата го блазни. Аз не мога да се справя с всичко това и слагам маската... До преди година дори незнаех какво е самота, не я бях почувствала нито за миг. Но в живота на човек винаги се редуват хубави и лоши моменти. Сега е един от тези мои лоши предизвикателства. Да си призная взех да свиквам със самотата, тя ме обсебва всеки ден... Нещата, които чувствам немога да споделя на никого, защото вече не вярвам дори и на най- близките си доскорощни приятели. Идва момент, в който започвам да се съмнявам дори и в себе си. Всеки ден се питам :Кога ли и аз ще се чувствам обградена от истински хора, които не крият външността си зад маската?Много е лошо да си сам и да знаеш, че зад теб няма никой, които иска и може, и вярва, че ще те подкрепи... Тогава стигаш до пълно отчаяние и си принуден да слагаш маската, за да си един от тях... фалшив човек. Понякога се будя с мисълта "защо точно на мен"; "защо точно аз". Да си призная не съм аз най-нещастният човек, но живот без приятелска прегръдка, подкрепа и усмивка не е същият. Може би се питате как се чувствам сега... е ще ви отговоря - не знам как се чувствам, мога да съм по-щастлива, но мога да бъда и по-нещастна... Вярвам, че за всеки влак си има пътници... дори и те да се качат и от последната гара...

© ЯнИ СлАвА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • БравО!!! Радвам се че се намери човек който да мисли като мен... по тази тема..!!! Напълно те разбирам и подкрепям !!!
  • Мисля,че мога да твърдя че знам за какво точно говориш!
  • Яни това е за теб :
    "Най-хубавият ден - днешният.
    Най-голямата грешка - да паднеш духом.
    Животът е предизвикателство - посрещни го."

    майка Тереза
  • Благодаря ви за разбирането...Наистина
  • От всички чувства,които можеш да изпиташ самотта е най-ужасяващото!Казвам го,защото съм го изпитвала,но признавам не както теб,защото до мен винаги е имало поне един приятел,на който мога да се доверя истински!Но съм си представяла какво би било ако изгубя и него и това наистина ме е убивало!А колкото до маските,за които говориш или по-точно за хората около теб,за които твърдиш,че ги носят-ами замислила ли си се защо ги слагат-ами ако и те се чувстват като теб???Моят съвет е да опиташ да свалиш твоята,помагайки им те да свалят своите!Така ще намериш истински приятели!А ако все пак искаш още помощ-можеш да ми пишем ще ми е приятно да се запознаем!
  • Яни, темата ми хареса и затова ще си позволя да коментирам.
    Ако имаш възможност, ако обстоятелствата го предлагат , бъди просто приятелка с него (и ако смяташ, че ти дава нещо обаче различно от любов) за да запазиш душевната връзка. Според мен така е по - лесно и по - хубаво, но в някои случаи е просто невъзможно!
    Тук засягам само една част от статията разбира се.


Предложения
: ??:??