"Невчесани размисли" за една нова книга
посветени на 75 годишния юбилей на Маестрото
"Скици с разноцветна креда" автор - Емил Янев, София, 2007
"Диригентската професия е сложна амалгама от музикално - артистични, мениджърско-организационни, ръководно-социални, педагогически, философско-сугестивни качества и... шанс. Това обуславя нейната трудност, привлекателност и... непредвидимост"- заключава професор Емил Янев във втората част на новата си книга.
Авторът има 50 годишна диригентска и педагогическа дейност. За високи артистични постижения с ръководените от него хорове и оркестри той е удостоен с най-високата българска награда за изпълнителско изкуство "Кристална лира" . Изнесъл е над 2500 концерта в чужбина. Многократно е бил ръководител на диригентски курсове. Автор е на студии и учебни помагала ( "Хорознание", "Методическо ръководство по дирижиране" и др.) Развива активна обществена дейност. Председател на сдружението на българските хорови диригенти, председател на "Балкански хоров форум", президент на Европейската хорова федерация... Цялата му дейност е насочена към издигането на художественото равнище на българската музикална култура и утвърждаването й в световната културна общност.
В своето изследване проф.Емил Янев убедително и интересно представя многостранната палитра от хорови диригенти на ХХ и ХХІ век, като едновременно с това попълва една празна "ниша" от съвременното музикознание. Известно е, че съвременната музикална наука охотно изследва фактите от ежедневието на миналото (етнография, фолклористика), но в същото време не изпитва достатъчен интерес към съвременното културно ежедневие, в случая "музикалния статус" на хоровите диригенти във всички населени места, а не само в столицата.
Като "разсъждаващ човек" проф.Янев в своята монография преодолява стагниращата оценка "Я, колко е лош и оскъден този наш съвременен хоров живот!!!" и е движен през цялото време от разумния патос на въпросите "Какво ли още може да направим за популяризирането на дейността на съвременните хорови диригенти в нашето общество и любимите ни хорови произведения?", "Как да отдадем дължимото на техния неуморен труд и заслуги?". И ако проф. Стефан Драгостинов постулира, че "съвременният хоров живот се държи на сизифовския труд на неколцина "откачалници" ( в добрия смисъл на думата), посветили време и усилия за оцеляването му", то проф. Емил Янев изследва с научен оптимизъм любимото си явление, наречено хорово движение/живот/свят... Аргументирано и добронамерено той ни запознава с музикалната среда на хоровите колективи от недалечното минало и днес, с живота и творческия път на техните предводители, дори се ангажира и с очакванията на публиката... Освен това авторът ни дава дискретни ориентири за музикална политика и евентуална дейност на държавата в условията на бързо променящата се световна музикална практика.
"Скици с разноцветна креда" ( апотеоз на човешкото трудолюбие и професионализъм) ни разкрива ненатрапчиви пътепоказатели за преодоляване на културното потребителство, апелирайки към духовни хоризонти и самоусъвършенстване (изведено през призмата на личните съдби на хоровите диригенти, оставили своя диря в културното пространство на България). Увличането на младежите в създаването и репродуцирането на хорова музика е основна идея в "сугестията на докосването" до живата творба и нейното неповторимо интерпретиране ТУК и СЕГА. Авторът ни "изкушава" убедително чрез нетрадиционното си схващане, че хоровата музика е неотменна част от живота на обикновения човек (без оглед на "възраст, класа, пол, занятие"). Това е, феноменологично погледнато, д о б р а т а м у з и к а на нашето време, реализирана от безименните труженици, увековечила труда на стотици хорови диригенти и певци.
Запознавайки ни с личната съдба на тези творци, разказвайки непретенциозно любопитни факти от битието им - авторът дава заслужена оценка на постигнатите от тях успехи. В "житието" на Борислав Хаджийски, Емил Янев пише: "През 1987 г. гр. Търговище стана център на ново културно събитие с национален мащаб - Празниците на женските и девическите хорове "Проф. Лилия Гюлева". Осъществяването им би било невъзможно, без наличието на отличния женски хор, който - както е световната практика - изпълнява функциите на символичен домакин! Следващите издания на Празниците доказаха необходимостта от такъв певчески форум. Той е акцент не само в областта и страната, но постепенно разширява и международните си аспекти - най-напред към балканския регион, а и с перспектива към европейския континент."
Накрая Емил Янев заключава, че трудно се става пророк в собствената си родина и препоръчва на търговищката общественост да направи необходимото за увековечаване делото, името и приноса на Борислав Хаджийски за културната история на региона. Защото запазването на националната идентичност в глобалното общество изисква много веществени аргументи.
Прочетох с интерес двете части на "Скиците..." и без пристрастие бих обобщила, че изследователят/ музикалният историк ни поднася едно интересно, уникално изследване с поглед "отвисоко" (от позицията на Вечността, ако има такава). Отново ще цитирам любим пасаж от книгата: "Обществеността в Балчик изрази признателността си към артистичното дело на Възкресия Деветакова като именува една от улиците в "Алея В.Деветакова", за да напомня на следващите поколения за една достойна, неуморна и всеотдайна на хората и изкуството своя съгражданка". И съвсем резонно звучи на фона на казаното афоризмът: Да си диригент е много трудно нещо - това не е занаят, а П Р И З В А Н И Е!!!
На това призвание остана верен и самият автор (по мои и чужди наблюдения). Проф.Емил Янев навърши 75 години на 18.12.2007 и вече 50 години радва своята публика и читатели с артистичното си, енергично присъствие, жив дух и "момчешко" излъчване. Не острявай, Маестро Гранде!!!
На многая лета!
© Йорданка Донева Всички права запазени