Ние, обществото и ГЛБТ (Гейове, Лесбийки...) 

232 2 2

Ние, обществото и ГЛБТ

(Гейове, Лесбийки, Бисексуални и Транссексуални хора)

 

 

 

Съдържание:

 

Нужно ли е темата за ГЛБТ да ни интересува? Анализ на Истанбулската конвенция в светлината на ГЛБТ и съвременните процеси на обществото ни.

 

Физическа страна на сексуалността и хомосексуалността

 

Психо-социалната страна на хомосексуализма: ролята на родителите; ролята на връстниците; насилието; влиянието на обществото като цяло; историческа ретроспекция на произхода на съвременния хомосексуализъм

 

Как ще се отрази на децата отглеждането им в едно хомосексуално семейство и въвеждането на Истанбулската конвенция?

 

Как става идентификацията на собствения пол при децата и какво е различно при хомосексуализма?

 

Половете и тяхната роля в оформянето на личността на децата.

 

Можем ли да спрем вълната на хомосексуализма?

 

Духовната страна на хомосексуалността: истинските критерии; любов и егоизъм; правата и задълженията; пълноценност и равноправие; отношението към истината и към правата на другите; как да различим чистотата от покварата; свободата и зависимостта; доброто не нарушава самоконтрола, а злото го разрушава; удоволетворение и щастие; несъвместимост на доброто и злото; комплексност, пълноценност, издигане.

 

Една действителна история, която показва пътя за решаване на проблема с ГЛБТ. Как да се отнасяме към хомосексуалистите и хората с подобни проблеми?

 

 

Нужно ли е темата за ГЛБТ да ни интересува?

    Аз съм като повечето българи – хетеросексуален, женен и ценящ семейството си и децата си. Не познавам лично нито един представител на ЛГБТ. Но от Северна Америка и Западна Европа и ЕС идва към нашето общество една силна вълна, която изглежда никой не може да спре – хомосексуализма и транссексуализма. Нормално е всеки от нас да се запита – какво ще стане, опасно ли е това, как ще промени живота ни? И всеки от нас трябва да има свое мнение и да го заяви, когато се решава този обществено значим въпрос.

Позицията „все ми е едно, не ме интересува“ ще се окаже напълно неадекватна, когато личния ти живот бъде засегнат от това явление, а то ще засегне всички ни.

    Позицията „никой не може да ми се бърка в живота“ ще се окаже твърде самонадеяна, когато законът и властта застанат против всички, които не са съгласни с това движение. В Северна Америка и Западна Европа да изразиш мнение против хомосексуализма, или да откажеш по някакъв начин равноправието на ЛГБТ хората вече се наказва като престъпление, счита се за „език на омразата“, нетолерантност, разпалване на вражда и проблеми в обществото; оказва се силен обществен натиск на несъгласните. Заради правата на ЛГБТ хората „обикновените“ хора нямат право да мислят и да действат според собствените си убеждения и воля.

 

Анализ на Истанбулската конвенция в светлината на ГЛБТ и съвременните процеси на обществото ни

 

    Истанбулската конвенция за която имаме натиск от ЕС да бъде приета в България, поставя под специална протекция и равнопоставеност не само жените, но и всички така наречени „жертви на насилие, в обществото или в дома“:

„Член3—Определения

За целите на настоящата Конвенция:

а „насилие над жени“ се разбира като нарушение на правата на човека и форма на

дискриминация срещу жените и означава всички актове на насилие, основано на

пола, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални,

психологически или икономически увреждания или страдание за жените,

включително заплахи за такива актове, принуда или произволно лишаване от

свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот;

Коментар на автора: това определение дава право да бъде санкционирано или криминализирано всяко действие, което не само жените, но и всички определени като жертви на насилие и дискриминация (хомосексуалисти и транссексуалисти, деца и др.) считат, че нарушава правата, равенството, свободата и благоденствието им. Всички наши постъпки имат отражение на нашата физика и здраве, на нашето сексуално самоопределение и достойнство, на нашата психика и на нашето икономическо положение или на някои само от тях.

б „домашно насилие“ означава всички актове на физическо, сексуално,

психологическо или икономическо насилие, които се случват в семейството или в

домакинството, или между бивши или настоящи съпрузи или партньори,

независимо дали извършителят живее или е живял заедно с жертвата;

 

в „пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики,

които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете;

Коментар: от тази дефиниция следва, че когато едно общество счита за подходящо или естествено за мъжете или за жените да бъдат хомосексуални или да си сменят пола, или дори да правят секс с животни и други извращения, това задължава всички несъгласни с тези социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики да признават и да спазват тези обществени норми. По този начин заради правата на ЛГБТ ще бъдат отнети правата на друго мислещите да мислят, да говорят и да действат според своята съвест и разбирания.

 

г „насилие над жените, основано на пола“ означава насилие, което е насочено

срещу жена, защото тя е жена, или което засяга предимно жените;

 

д „жертва“означава всяко физическо лице, което е изложено на описаното в букви

а)иб)поведение;

Коментар от автора: тук правомощията на тази конвенция се разширява до всички хора, всички полове, възрасти и статути, определени като жертви на насилие в обществото или в личния живот. Естествено ЛГБТ се включват в това определение като жертви на насилие, дискриминация и отнемане на права.

 

е „жени“ обхваща и момичета под 18-годишна възраст.

Коментар: тази конвенция отделя специално внимание на малолетните и непълнолетните, които трябва не само да бъдат закриляни, но и обучавани и възпитавани от обществените институции (училища, социални служби и др.) в съгласие с принципите на Конвенцията.

 

Член4—Основни права, равнопоставеност и не дискриминиране

 

1 Страните предприемат необходимите законодателни и други мерки за подкрепа и

защита на правото на всеки човек и особено на жените да живеят без насилие в

публичната и в частната сфера.

Коментар: и тук се вижда ясно, че целите на Конвенцията не са само спрямо жените, но искат да обхванат и преобразуват всички членове на обществото, съответно промяна на цялото общество. „Нищо ново под слънцето!“ – властта налага своите норми на обществото, наричайки ги „свобода, равенство и братство“. Упражнява се институционално насилие над всички, които не желаят да приемат определенията на властта; упражнява се институционално влияние над обществото ни, което не е добре запознато и ориентирано в същността и последиците от тези нови норми. Всъщност се извършва насилие над мнозинството, за да се защитава от насилие малцинство, определено като жертви. Отнемат се свободата и правата на мнозинството, за да се гарантират свободата и правата на определено малцинство. Тези принципи и практики нямат нищо общо със справедливостта и универсалността на човешките права. Нарушение към тях е да се върши зло на малцинство чрез насилие и дискриминация (поставяне в по-низше положение). Нарушение към тях е да се върши зло на мнозинството чрез насилие и дискриминация от страна на привилегировано малцинство (като аристокрацията и класовото делене). Комунистическите идеи за диктатура на пролетариата насилствено отнемат правата и свободите и поставят наравно с мнозинството по-високопоставеното малцинство от интелектуалния, икономически и политически елит – това е също нарушение на универсалните принципи за човешките права и свободи. Но нима не е нарушение, макар от нов тип, да се върши зло на мнозинството чрез насилствено наложена равнопоставеност на нискостоящо малцинство (на така наречените жертви) с останалото мнозинство в обществото?! Искат да наложат на обществото да счита ЛГБТ, децата и други групи хора за равностойни и равнопоставени на останалите, въпреки че по самото си естество те са нископоставени по силата на своята непълноценност поради определени причини, свързани с тяхната личностна, социална и морална незрелост или девиация (по този въпрос ще обоснова позициите си по-нататък). Нарушение е и да се дават специални привилегии на малцинството на ЛГБТ в смисъл на свобода на обществени изяви и право на обществена защита, а в същото време да не се дават същите права и свобода на другомислещите.

 

3 Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално

мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква

дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут.

Коментар: към старите определения за правата на човека многократно се добавят нови, свързани с ЛГБТ и съвременните явления на емиграция и бежански вълни: социален пол, сексуална ориентация, идентичност основана на пола… или друг статут. Целта е да бъдат дадени на всички тези групи всички права, равенство и място в обществото с останалите хора. Специално внимание е отделено на малолетните и непълнолетните – децата ни. Независимо от възрастта си, те са обект на влияние и „закрила от насилие“ от Конвенцията, като им бъде осигурено обучение и закрила в съгласие с новите обществени норми; в което се включва дори лишаване на родители от права над децата им заради несъгласие и противопоставяне на политиката и нормите на Конвенцията.

 

4 Специалните мерки, необходими за превенция и защита на жените срещу насилие, основано на пола, не се приемат за дискриминация по силата на настоящата Конвенция.

Коментар на автора: Предвидени са специални мерки, необходими за осъществяване на целите на Конвенцията, които включват промени в обществената политика, в образователните програми за учениците и в детските градини, в санкциониране и обществено заклеймяване на друго мислещите хора; в свободата на мислене, изказване и действия на отговорните за въвеждането и мониторинга на Конвенцията длъжностни лица от GRAVIO и т.н. Тези мерки изискват от всички в обществото безусловно да приемат и да изпълняват Конвенцията, въпреки че промените в обществения и личния им живот са наложени принудително и ги лишават от права и свобода. С тази клауза и със специално определен имунитет на служителите на GRAVIO се дава право на институциите и закона да ни лишават от права и да ни санкционират, без потърпевшите да имат право да защитят правата си.

 

Член12—Общи задължения

 

1 Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.

Коментар на автора: ясно се вижда целта за промяна на социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на всичко, което досега се е считало за редно и обичайно за определените досега полове, като ги наричат „предразсъдъци, обичаи, традиции, стереотипни роли, разбирания за малоценност във връзка със пола или сексуалната ориентация. Трябва разбиранията и практиките на досегашните мъже, жени и деца да бъда префасонирани по новите модели, според които няма никакви определени норми и граници за сексуално ориентиране и поведение и всички трябва да бъдат равнопоставени и считани за пълноценни личности и членове на обществтото. Съответно ЛГБТ трябва да имат право на хомосексуални бракове, осиновяване на деца и пр.

2 Страните предприемат необходимите законодателни и други мерки за

Предотвратяване на всички обхванати от настоящата Конвенция форми на насилие от

страна на физически или юридически лица.

 

   Норвегия е една от страните, ратифицирали Истанбулската конвенция. Ето един отглас от действителността там, възможна благодарение именно на тази Конвенция. Статия от електронен вестник:

„Кошмар в Норвегия! Отнемат българчета от семействата им след клевети на съседи (ВИДЕО)

Български семейства стават жертва на социалната служба в Норвегия, след като децата им са били отнети. За случаите разказа наш сънародник в страната, който се свърза с bTV. Оказа се, че български семейства бягат от Норвегия, след като подредили там целия си живот, за да спасят децата си.

В Норвегия законодателството е много стриктно по отношение на децата и всяка клетка от обществото – учители, медицински работници, съседи, са задължени да докладват дори при най-малкото съмнение, че някое дете е в риск. През 2015 г. там отпада обвинението за клевета, тоест анонимен сигнал, който съдържа неверни данни за дете, няма да бъде наказан. Това мотивира много хора да използват това и да сигнализират службата за закрила на детето по различни казуси.

Според данните за 2016 г. в Норвегия са родени 58 890 деца, а броят на сигналите за деца в риск са 58 200. Случаите на намеса на службата са 54 620. В 60% децата остават в домовете си и им се помага вътре в дома, но в 40% от случаите децата са отнемани от техните семейства. Тоест ако се стигне до това, службата да провери твоето семейство, има огромен шанс детето ти да бъде отнето.

Ето и някои от случаите на български семейства, заплашени от подобна ситуация:

Лекарите казват на Деница и Станислав, че няма да имат деца. Деница обаче забременява и ражда Зара и София. Семейството живее в Норвегия и вижда бъдещето си там. „Всичко беше много розово, щяхме да си купуваме къща, докато кучето ни не взе да лае”, разказа Деница Димитрова – Спасова. Двамата със Станислав разказват, че заради кучето Кристофър започнали конфликтите им със съседите. Но вместо да се оплачат от животното, съседите сигнализирали Барневерн – норвежката служба за закрила на детето. „Сигналът е, че децата плачат перманентно – и денем, и нощем. Деца на година и 8 месеца, близнаци, няма как да не плачат! Тогава точно започваха градина, растяха им зъби”, заяви Деница.

В подобна ситуация попада и семейството на Надежда. Заминават за Норвегия, след като голямата им дъщеря не е приета в детски ясли в София, а там се ражда второто им дете. Заради конфликт съседка ги заплашва със сигнал до службата за закрила на детето. „Казва, че аз съм истеричка и малтретирам детето, то непрекъснато крещи и реве, което не е така, и ще се обади на Барневерн. Хората си мислят: Абе те сигурно са си пребивали детето, сигурно са го малтретирали. Всъщност не е нужно нищо да правиш, за да ти го вземат, ако това така е дошло като информация от съсед”, разказа Надежда.

В Норвегия такива сигнали до службата за закрила на детето могат да доведат до проверки на семейството и да завършат с отнемането на детето от родителите. „Започнахме да четем за брутални случаи на отнети от родителите им деца. Започнахме да разбираме, че родителите нямат абсолютно никакви права върху децата. Едно дете като е било 3 месеца в Норвегия, то става собственост на държавата. На родителската среща ни се казва, че първата институция, на която ще се обадят, ако има проблем, не е семейството, ами на Барневерн”, отбеляза Надежда. „Има случай на отнето дете заради кариес. Има случай за отнето новородено бебе от майка си, защото спяло в леглото на майка си в болницата. Има абсурдни ситуации”, допълни и Деница. „Научавайки все повече и повече за това, започнахме да живеем в страх – дали детето си е измило зъбите или не – това може да предизвика проблем, дали има петънце на блузата”, призна Надежда. По думите на Деница има случаи на отнети деца заради лъжа на дете в училището или за неконцентрация. „Моята приятелка е на 55 години. Най-малката ѝ дъщеря сега стана на 18 години. Жената ми каза: Сега вече мога да си отдъхна. Тя е имала и с трите си деца проблеми. Няма норвежци, няма мюсюлмани, няма християни, никой не го интересува”, каза тя. „Въпросната институция е държава в държавата”, категоричен е Станислав. В Норвегия на децата им разясняват в училище правата, които имат, а учителите ги съветват да сигнализират Службата за закрила на детето, ако родителите им не се съобразяват с тези права. „Тя може да ми направи проблем, ако я карам да си дойде вкъщи, а навън ѝ е много забавно. Може да я слагам да си легне, а тя да не иска. Там не е желателно да се караш. Детето трябва да се развива както си се развива. В Норвегия не можеш да си позволиш нищо. Дори когато се роди, аз спазвах всичките им правила от страх”, каза още Надежда. Заради всички истории за деца, отнети от семействата им, тя стриктно спазвала всички изисквания за отглеждането и на новороденото си бебе. „Всичко е контролирано, те идват час по час вкъщи да ни проверяват. За кърмата, с кантари, с всичко, в никакъв случай вода да не давам на детето. Не може да не искаш да кърмиш или да не имунизираш детето си”, отбеляза Надежда. Деница и Станислав също потвърждават, че проверките са сериозни. Изискват всички документи от полицията, детската градина, личния лекар, „Бърза помощ”. „Естествено нямаше какво да крием. Аз бях много стресирана заради всички истории, които сме чували. Той се свърза с адвокатката и нейният съвет беше да изведем децата по най-бързия начин от страната. Напуснах работа и купих билети”, заяви Деница. И двете семейства решават да не рискуват и извеждат децата си от страната. „Няма какво да правим тук. Събрахме си къщата, продадох всичко, което имахме, напуснахме жилището и си дойдохме. Не сме информирали нито училища, нито институции. Купих билети и те излязоха”, каза Надежда. „Искам да кажа първо на всички българи, които са тръгнали към Норвегия, че това е една чудесна страна, с невероятна природа, богата, с уредени хиляди неща. Прекрасна предпоставка да си осигуриш старините там или да натрупаш капитал за младините. Но ако имаш деца, прочети и се информирай, преди да тръгнеш, защото там трябва да се съобразиш с невъзможни неща, за да си запазиш децата и да живееш в спокойствие”, препоръча тя.

Цветелина Оланд не е виждала двете си деца – момче на 10 г. и момиче на 11 г., от 25 април. т.г. След като се е разделила с вече бившия си съпруг, който е норвежец, той започва да говори негативно за майката на децата, когато са при него. „Говореше лошо за мен, за България, за моите родители, което настрои децата срещу него, защото те обожават България. Те се отдръпнаха, в един момент казаха: „Не”. Когато не можех да ги убедя да ходят при бащата, той заведе дело срещу мен”, разкри Цветелина Оланд в предаването „Тази сутрин” по bTV. Така службата за закрила на детето се намесва в казуса. „Получи се сигнал от вещото лице по делото – психоложка, която изпрати писмо, че е притеснена за психическото здраве на децата. Направиха тест за интелигентност на мен и бащата. Оказа се, че аз съм над средното ниво, а той – под средното. Използваха го срещу мен, мотивираха се, че този мой висок коефициент ми позволява да манипулирам децата”, допълни тя. Сега децата са разделени в две отделни приемни семейства, на 200 км един от друг. Майката може да ги вижда за час и половина веднъж в седмицата и по време на срещите трябва задължително да говорят на норвежки. „След като ги взеха, първите 5 дни аз не знаех къде са, нямах никаква връзка с тях”, разказа Цветелина Оланд. Когато полицията и социалните работници са дошли да вземат децата, тя е опитала да се държи спокойно. „Ако се държиш истерично, те набедяват, че имаш психични отклонения. Положих нечовешки усилия, за да запазя спокойствие и заради децата, и заради социалните, които бяха там. Децата седнаха до мен на дивана и се вкопчиха в мен. Аз трябваше спокойно да обясня, че всичко ще се оправи, и трябваше да го кажа на норвежки. Плачеха, стискаха ме, само заради мен тръгнаха. Казах им: Съдействайте на хората, мама ще се бори”, разказа майката през сълзи. На нея не ѝ е позволено дори да отиде до училищата на сина и дъщеря ѝ. Не ѝ е разрешено да им звъни, ако те не ѝ се обадят. Сега обаче и седмичните им срещи вече са забранени. „Не мога да виждам децата до януари 2019 г., за да нямам лошо влияние върху тях. Тяхното становище е, че децата са твърде привързани към мен, че аз много лесно мога да ги манипулирам и има опасност ние да избягаме от страната, въпреки че през ноември миналата година взеха паспортите на децата”, заяви Цветелина Оланд. Тя се е свързала с българския консул в Осло и е получила уверението му, че може да присъства на заседанията като контрол. „Надявам се българските институции да обърнат внимание и да се намесят в случая. Става въпрос за две български деца, никое дете не заслужава тази съдба”, категорична е Цветелина. Написала е писмо до премиера Бойко Борисов, в което настоява за намеса и помощ от нашите институции.

Източник: Блиц (2018 година) “

   Съвсем ясно се вижда, че чрез законодателството институциите са поели пълен контрол и имат всички права над децата, семействата и личния живот на хората. И колкото по-голяма е тази власт, толкова по-брутално и самоволно институциите се намесват и се разпореждат. Държавата няма право да се противопоставя на тази политика, още по-малко родителите или някоя организация. Абсолютен диктат над обществото, осъществен чрез безпрекословна принуда.

    Тези процеси предизвикват напрежение и конфликти – изблици на вражда и насилие, налагане на държавен контрол и санкции… Скоро тези неща ще дойдат и при нас. На мен не ми е все едно какво ще стане; не считам, че нищо не може да засегне живота ми. Трябва да застана пред това явление и да зная как да постъпвам. А мнозинството от хората определят политиката и нравите в обществото. Лично и като членове на това общество, имаме отговорност да знаем какво ще правим, защо и как.

И тук споделям своето виждане, като се опирам на жизнения си опит, убеждения и принципи. Целта ми е не да заклеймя едните и да защитя другите, а да породя размисъл, да споделя факти и идеи, да помогна повече хора да получат една възможност да научат истината и да постъпват свободно според съвестта си и според убежденията си за правото. Тук ще споделя вижданията си за ИСТИНАТА относно ЛГБТ, ПРАВДАТА в отношенията в обществото във връзка с тях, и СВОБОДАТА, чрез която те се осъществяват в живота ни.

Каква е истината за ЛГБТ? Този въпрос е толкова важен, защото истината определя кое е правото и дава свободата да постъпваме правилно. Ако не знаем истината, тогава не знаем как да постъпим и действаме неадекватно, като проявяваме агресия към непознатото, заплашващо живота ни с промяна; или пък приемаме безразлично да ни диктуват кое е истина и как да живеем – като роби и като хора, неспособни да мислят и действат самостоятелно. Истината е като връх, който се вижда от далеч, но може да се стигне до него само като се извърви определения път до него. Ще представя своя път към нея.

 

Физическа страна на сексуалността и хомосексуалността

   Човешката сексуалност е в мъжка и женска форма и има физическа, социално-психическа и духовна страна. Физическата се определя ясно и недвусмислено от момента на зачатието чрез хромозомите и от там във всяка клетка на организма, до цялостното развитие, устройство и функции на тялото. Те не зависят от нас.

    Най-важния сексуален орган е мозъка. Влечението, влюбването, физиологичните реакции и преживявания произхождат не от сексуалните органи, а от мозъка. Вярно е, че тези процеси се влияят от жлезите с вътрешна секреция, които задействат и физиологичните и психологичните промени, свързани с половото узряване и влечение. Но тези процеси са само подготовка и предпоставка за сексуална дейност, а не причина за нея. Психиката е продукт на мозъчната дейност, а мозъка се влияе от тялото и от външния свят. Обратно, мозъка влияе на тялото, като при влюбване например задейства физиологичните и психологични реакции, свързани със сексуалността. При омраза и страх пък, мозъка може да ги блокира даже при извършване на сексуални действия и стимулации (фригидност, вагинизъм, нарушения на ерекцията и др). Физическото ни естество е база, на която се гради човешката сексуалност в най-чувствения й сетивен аспект (гръцкия „ерос“). Всички чувствителни на допир зони и органи на човека, които предизвикват силни усещания – устни, длани, полови органи, кожа, анус и др. могат чрез практикуване да се превърнат в част от личната ни сексуалност. Например аз бях чувал от другарите си, чел в книгите и гледал по филмите за прегръдките и целувките и от там си представях, че са едно невероятно прекрасно преживяване. Никога не бях го правил, докато не срещнах бъдещата си съпруга (затова не мога да бъда обвинен в пристрастно тълкуване на преживяното от мен). И когато тя ми каза, че ме обича и аз я прегърнах за първи път, не усетих нищо друго, освен едно слабичко тяло в ръцете си. По късно в нашата връзка прегръдката се превърна в един щастлив израз и споделяне на щастие, като израз на любов и посвещение, като едно дълбоко душевно-емоционално преживяване в съвместния ни живот. Същото беше и с целувките. Като момче никога не са ме целували по устата, дори собствените родители. Бях решил, че първата ми целувка ще бъде на сватбата, за да докажа на себе си и на света, че човек може да има истинска любов и щастие въпреки, че се е контролирал и не се е отдавал на страстите и модите в обществото. Когато официално се свързахме в брак, дойде и първата целувка, и после още за сватбените снимки. Но честно казано, не ми доставяха никакво удоволствие или положително вълнение. Напротив – беше ми странен и неестествен този вид допир, особено с език. Подобно беше и със секса - началото съвсем се разминаваше с очакваните „велики преживявания, оставащи за цял живот“. Но с времето се напаснахме един към друг и чувствата и преживяванията ни се развиха и разцъфтяха. Сега има целувки, които направо ми разхлопват сърцето, преживявам дълбоко удоволетворение и трайно щастие от сексуалното ни общуване с нея. Всеки от нас е научил какво харесва на другия и какво не, от какво има нужда. Телата ни и преживяванията ни се „сработиха“, оформиха и затвърдиха в нашата обща и трайна връзка, основана на взаимна любов. Повечето зрели хора могат да потвърдят това от личен опит.

Какво ще стане обаче, когато човек започне да практикува мастурбация, безразборен и необвързващ секс, извращения или хомосексуализъм? Тялото му/й ще се приспособи към този вид сексуални преживявания и той/тя ще изпитва удоволетворение и потребност от такива. Човекът е устроен удивително мъдро, за да бъде съвършено пригоден за условията, в които му е определено да живее и за промените, които е определено да настъпят по естествен начин в живота му. Процесът на израстване, формиране на личността и преминаване в зрелостта е постепенно развитие във физическо, интелектуално и социално-нравствено отношение не само по отношение на сексуалността, но и относно всички аспекти на човешките знания, умения и практики. След като индивидът придобие необходимите знания и способности на определен етап от развитието си, практиката на живота му се променя завинаги и той вече не може да се върне назад към периода на частичното и непълното знание и умения. По същия начин преди започването на сексуалния живот, представите за секса са смътни, украсени от въображението и обществените нагласи, непълни и разминаващи се с реалността в някаква степен. Усещанията, влеченията и преживяванията, появяващи се с настъпването на полова зрялост, са в голяма степен зависими именно от тези фактори, но липсва реалното преживяване на сексуално общуване. След реалното започване на такова преживяване човешкото тяло, психика и душевност се променят, приспособявайки се към новия начин на живот. Сексът става част от живота и неотделима потребност, човекът е преминал в нов етап от своето развитие и никога няма да бъде предишния. Затова има една груба, но вярна поговорка, че ако млада жена започне сексуален живот, вече не можеш да я спреш от това и ако не може да осъществява сексуалния си живот в брачна връзка, тя ще го води и извън брака и моралните норми.) Затова е важно и има значение доколко младия човек избира да знае и да преживее от секса преди брака - защото всяка мисъл, чувство и преживяване задействат един процес, от който няма връщане назад; създават се нужди, които искат своето удоволетворяване и въздържанието и устояването стават много по-трудни. Чрез личните преживявания в сърцата, умовете и телата ни се изработват нагласи, мироглед и характер, които остават за цял живот. Ако младия човек опитва от секса преди брака, той свиква да гледа на него като нещо, което няма връзка с морала, с принципите и социалната отговорност. Свиква да поставя своето егоистично естество преди разума и съвестта. Свиква да угажда на своите страсти и въображение. Свиква да гледа на другия пол само като на средство да удоволетвори своите нужди и интереси. И това се записва в душата му и става част от него за цял живот – не само като спомен, но като поведение, отношение и практика. Сексуалното узряване и общуване е процес, който може да служи за съвършено обвързване в дух, душа и тяло с един партньор за цял живот, може да донесе добро и щастие на личността и на цялото общество. Но когато стават по един неправилен и безотговорен начин, те разрушават истинското щастие и донасят зло и деградация на практикуващата личност и на цялото общество! Едно момче беше споделило в интернет сайт, че „не може да живее без аналния секс с приятеля си“. Как това се е превърнало в нещо естествено и нужно за него? Понеже ануса е чувствителен на допир и съвсем близо до изхода му граничи с простатата на мъжа, тяхното стимулиране чрез сексуален акт предизвиква силно усещане, чрез психологичната реакция на мозъка се поражда възбуда и еякулация. В края на краищата човек може чувства удоволствие и да се пристрасти към всички приятни преживявания – някои хора към храна, други към алкохол, трети към телевизия, други към … анален секс или всякакви сексуални практики. Това, че изпитваш удоволствие и се превръща в потребност съвсем не означава, че е добро и нужно (както никотина например). Момичета, които са били сексуално използвани от бащите си се чувстват виновни, защото изпитват удоволствие въпреки несъвместимостта с волята и разбиранията си. Въпреки, че са тежко наранени душевно и не са съгласни, тялото им действа автоматично на обичайните дразнители. Ако някой чрез практикуване на хомосексуални връзки е свикнал с този секс, не означава, че той винаги си е бил хомосексуален или че има друг пол, различен от биологичния си, но означава, че е станал такъв. Следователно всеки доколкото избира по своя воля сексуалните си практики, е отговорен за последиците – изграждането и затвърждаването на собствената си сексуалност. По същите причини принудителното насилствено налагане на сексуални отношения и практики е престъпно деяние, увреждащо човешката личност в нейната най-уязвима и интимна същност. Когато един мъж докосва или общува интимно с друг мъж (или жена с жена) той оказва влияние да оформи сексуалността му хомосексуално. Когато държавните институции провеждат целенасочено влияние върху децата и възрастните, върху обществото и семейството, за да променят принудително и чрез манипулация обществените отношения към пола и сексуалността, това ще доведе до хомосексуална ориентация и практики голяма част от обществото. И ако обекта на това влияние – човека от народа е неинформиран за същността и последиците от това влияние, той лесно бива манипулиран и се оказва измамен, ощетен и неподготвен да защити интересите и убежденията си. Независимо дали се извършва от отделен човек или от властови институции, такова влияние и начин на действие е престъпление срещу човешката личност и срещу обществото, грубо погазване на основните човешки свободи и права. Дори ако принудата е към хетеросексуализъм, това пак е престъпление спрямо личността на хомосексуалистите. „Насила хубост не става“ - гласи народната мъдрост. С насилие, манипулации и несправедливост не може да се постигне нищо добро, но само още по-големи злини.

 

 

Психо-социалната страна на хомосексуализма

 

Ролята на родителите

 

   Тук основна роля играе обществото, социалните връзки и отношения на индивида с околните хора от най-ранната възраст до сексуалната и социалната му зрялост. Най-важните хора, които оформят сексуалната идентичност и ориентация на децата са техните родители. Детето по външните белези и по отношенията на родителите си възприема пола им и своя като идентичен на съответния от родителите – момчето с пола на баща си, момичето на майка си. Наблюдавайки своите родители, то изгражда представата си за социалните роли и специфика на всеки пол. Когато взаимоотношенията между родителите и между тях и детето са добри, то изгражда положителна представа за половете и взаимоотношенията между тях и за своя собствен биологичен пол. Но ако са лоши, това създава негативна представа у детето и проблеми да възприеме пола си и ролята си според него. Например ако бащата обсипва с внимание и любов сестричката, а лишава от тях братчето, то ще има стремеж да бъде като сестра си и няма да харесва своя пол. Ще има психически проблеми със себеуважението и себеприемането. Такава вътрешна неудоволетвореност и противоречие могат да окажат силно влияние през пубертета да се идентифицира с другия пол и да потърси липсващата и болезнено неудоволетворена нужда от любов от човек от мъжки пол. Безотговорно и лошо отношение на родителите, развод, лош пример могат да направят психиката на децата уязвима за отхвърляне на биологичния си пол и за хомосексуална ориентация.

 

Ролята на връстниците

 

   Отношенията с връстниците също имат роля в процеса на изграждането на сексуалната ориентация. По-нежни и слаби момчета и по-груби и силни момичета стават обект на подигравки, отхвърляне и враждебност от връстниците им и дори от учители и близки. Виждал съм такова негативно отношение дори при възрастните хора – подиграват, подозират и презират по-дребни и плахи неженени младежи, подобно недодялани и със силен характер неомъжени жени, че са хомосексуални или „обратни“. Това е негативен социален натиск, който предизвиква в жертвата неудоволетвореност от себе си и желание да намери убежище при някой, който ги разбира и приема – нерядко от същия пол с подобни проблеми.

 

Насилието

 

   По време на детството и пубертета претърпяно сексуално насилие или свързване с неподходяща компания също създават условия за развиване хомосексуалност. Изнасилени момичета развиват отвращение към другия пол. Бити, насилвани и тормозени момчета се усъмняват в пола си и се ориентират към възприемане на женския.

 

Влиянието на обществото като цяло

 

   Това са само някои най-общи и често срещани примери на влиянията, формиращи сексуалната идентичност и роля на децата и младежите. Очевидно е, че колкото повече негативни влияния и преживявания имат, толкова по-предразположени са към отхвърляне на пола си и смяна на сексуалната си ориентация. Днешното общество затъва все повече в насилие, безотговорност на родителите, разводи и разпад на семейството, морална и социална деградация – нима трябва да ни учудва нарастването на хомосексуализма? В човешката история всички общества, в които официално и масово се е практикувал хомосексуализъм, са били в крайния етап на морална деградация и скоро са загивали (например древния Рим, потънал в лукс, насилие и разврат). Днес откъде се породи и надигна вълната на хомосексуализма? От Северна Америка и Западна Европа – от модерните богати и морално деградиращи общества. Ако се съмняваме в моралната деградация, нека да погледнем един актуален пример от днешното общество.

   В миналото въпросите за секса се държаха далеч от децата. Как идват бебетата – щъркела ги донесе. Днес подхода е точно обратен – колкото по-рано кажем и обясним секса на децата, толкова по – добре за тях. Образователната система взема в свои ръце въпроса и застава зад тази теза и включва сексуалното образование в учебната система. Не само това – самото общество не намира нищо нередно да се демонстрира секса публично под различни форми – в модата, в рекламите, в медиите, в думите и поведението на хората. Така че съвсем логично и естествено информацията за секса достига до децата под най-различни форми: дали ще гледат нещо в интернет, дали ще видят филм или реклама, дали други деца ще им разкажат и покажат, дали ще видят на улицата или у дома... Изглежда безпредметно да питаме дали да знаят децата, а трябва да се мисли кога и какво, и как да научат за секса.

   В своето развитие от раждането до зрелостта детето минава през различни етапи:

- физическо съзряване. Това е реалната пълноценна годност за секс. Поради широкото разпространение на яденето на месо и мляко в големи количества, хормоните и другите стимуланти на физическия растеж в тях ускоряват физическото узряване на децата и то става все по-рано. Докато в миналото зрелостта е настъпвала към 16 години, днес това става дори на 8 години!

- душевно-емоционално съзряване. Когато малки деца пеят: „Обичам те, мила! Луд съм по теб!”, техните мисли и чувства не са адекватни на зрелостта. Но когато цялото общество издига секса като най-лесно и прекрасно средство да бъдеш щастлив, не може да не възбуди силен интерес у децата към това. Те подражават всичко, което виждат, даже и да не разбират. Затова още от детската градина почват да се целуват и прегръщат, да „стават гаджета”, да сменят гаджетата и това е важно според тях, защото обществото му придава такъв висок рейтинг. Естествено е да искат да научат повече за секса и да си споделят знанията. Когато започнат да узряват физически и се появят естествените интереси и влечения, информацията за секса е вече получена или лесно се набавя и обикновено децата пробват от това желано от всички нещо, ако няма нещо, което да ги възпре.

Кое е това нещо, което може да ги възпре от преждевременен секс и нежеланите последици:

-първата преграда е незнанието, опазването на детето да не знае това, което не е за него. Обществото е премахнало тази преграда, жертвайки невинността заради порока. Единствено семейства, които са в много близък постоянен контакт с децата си – при живот на село, не ходеща на работа майка има шанс да задържи вълната от неподходяща информация.

-втората преграда е естествената срамежливост и страх от неизвестността, което го има във всяко дете. Обаче нахалната и безочлива пропаганда на секса в съвременното общество събаря и тази преграда, премахвайки всяко чувство за срам и страх. Дори този срам и страх се представят като нещо глупаво и смешно, от което трябва детето да се освободи, за да има нормално личностно развитие и да не бъде обект на подигравки и презрение от другите.

-третата преграда е родителския авторитет и общественото мнение. Детето знае, че родителите му не одобряват това и обществото също. То държи на добрите отношения с родителите и на името си в обществото. Днес обществото е разрушило и тази преграда. Никой не се интересува от родителското мнение за децата и секса парадира с пошлото публично. Обществото приема за нормално децата в училище да правят тайно секс, когато не забременяват. Даже им раздават предпазни средства и ги инструктират как правилно да ги ползват.

-четвъртата преграда е себеконтрола и е част от интелектуално-нравствената зрелост. Кога обществото дава разрешение за каране на автомобил и защо? Ако физическата способност е достатъчна, то и първолачетата могат да се научат да управляват автомобил /вижте детските състезания/. Ако смелостта и увереността в себе си е достатъчна, то скоро след като се научи да кара, детето ще има и смелост и увереност. Ако няма санкции и контрол над правата за шофиране, ще ги спазва ли някой? Има достатъчно здрав разум и печални примери за неспазването на тези ограничения и те са задължителни в обществото. Здравият разум и печалните примери за секса преди пълната нравствено-интелектуална зрелост на личността са налице, но ограниченията в обществото липсват. Защо? Защото никой не се интересува от това. Счита се за маловажно нещо! Да, министърът на образованието публично изрази раздразнението си от поведението на родителите на ромските момичета, че не ги пускат на училище, за да не изгубят девствеността си /една бивша министърка/. Това не е само нейно мнение, това е общественото мнение. Каква ирония - ромите, считани за изостанали имат повече морални и лични мотиви за ограничаването на секса отколкото обществото!

   Когато човек стане напълно годен да взема самостоятелно и отговорно решение и да има способността да издържа семейство, тогава е узрял за брака и за секса в него. Тъй като днес обществото не е узряло по въпроса за секса, то и децата, които израстват, не узряват и не са годни да поемат отговорно и пълноценно грижата за семейство и за постъпките си по отношение на секса. Ранното информиране за секса не е средство за решаване, а белег за дълбочината на проблемите по този въпрос. За да имат шанса децата ни да станат зрели и отговорни личности, родителите и обществото трябва да премахнат скандалната публичност на секса и да изградят на дело съборените стени – всяка от тях! Цялата система на обществото е настроена да подкрепя и да осъществява моралното разложение и който иска да промени това, ще срещне трудности и съпротива. Само хора, които искат да поемат пълна отговорност за децата ни и да им дадат по-добро бъдеше, имат шанса да ги опазят от лошото влияние на обществото и да ги направят истински зрели хора. Когато такива хора и семейства станат сила за добро в обществото, тогава то ще се промени и нещата ще се подобрят. Бъдете и вие част от тази добра промяна с вашето лично поведение, отношение и пример!

 

Историческа ретроспекция на произхода на съвременния хомосексуализъм

 

   Бумът на хомосексуализмът не идва от само себе си, той е естествена последица и етап от развитието на съвременното общество от Ренесанса и Френската революция насам, когато се въвеждат идеите за демократичното управление. До тогава бракът и ролите на половете се считали за свещени, непроменими и подкрепяни от обществото, законите и властта. Изключения имало само във висшите кръгове на властта (няма кой да им потърси отговорност), в средите на отритнатите от обществото престъпници и пропаднали хора и при екстремални и изключителни обстоятелства (като войната например). Но след отхвърлянето на авторитета на религията, науката заела нейното място и започнала да подлага на съмнение досегашните идеи и принципи и да въвежда нови. Моделът на въвеждане на новите нрави е сходен до ден днешен: някои авторитетни учени или обществени водачи представят нови идеи, които нарушават досегашните норми, обличат ги в научна обосновка и ги популяризират в обществото в привлекателна форма; интелектуалния, социален и политически елит възприема и подкрепя новите идеи и дава пример, като ги прилага на практика; обществото постепенно възприема тези идеи и практики и подкрепя официалното им утвърждаване чрез законите и съблюдаването им чрез институциите на управлението. Така са въведени едно след друго правото на човека да се развежда по свое желание без изневяра от партньора в брака и да създава друг брак; правото да води сексуален живот преди брака и без брак; правото да определя по собствено желание сексуалните си роли и практики; правото да си определя и да си смени пола… Очевидна е тенденцията към отхвърляне на всякакви норми и ограничения и свобода от моралните задължения към семейството и обществото. Новите неща лесно придобиват популярност, особено сред младото поколение, и когато ги възприемат и поемат управлението на обществото, те се узаконяват и подкрепят като нормални. Налице е една постоянна тенденция за разрушаване и промяна на семейството и неговите функции и поемането им от държавата. Въвеждането на трудова заетост на жената, отглеждането и обучаването на децата в институции постепенно свежда семейството само до функцията на човешкото възпроизводство и подпомагане на държавата в грижата за децата. Ролята на семейството и родителите все повече намалява и това увеличава способността на властта и обществото да определя качествата и подготовката за живота на младото поколение. Основни инструменти за това са образователната система, медиите и социалните служби. Всички законови разпоредби се свеждат чрез тези институции до моделирането на новото поколение по приетите в обществото норми. Родителите и обществото биват задължени да се съгласяват и да съдействат в осъществяването на тези политически и социални процеси. Които не желаят да се съобразяват с тези норми, биват санкционирани и им се оказва противодействие. Това е добро по отношение на безотговорни и деградирали хора. Но за тези семейства и членове на обществото, които имат по-високи морални норми, това се превръща в заплаха и преследване! По този начин се дава силна подкрепа на моралния упадък и социалната деградация на днешното общество и съпротива и враждебност против хората, които могат да ги спрат. Властта се концентрира не в народа, а в управляващите, които контролират народа и особено младите хора чрез институциите и медиите. Водещите елити на всеки народ се управляват йерархично от ЕС и други международни и световни организации. В края на краищата неизвестно и недостъпно за мнозинството съществува някакъв световен елит, който управлява човечеството и придобива все по-голяма власт над обществото. Тези процеси на разрушаване на семейството и морала са манипулирани и служат на нечии нечисти интереси. Хората стават все по-зависими и губят своите съществени права и свободи, като им се предлага право и свобода да живеят разпуснато и безотговорно. Подкрепата на хомосексуализма и смяната на половете от управляващите е поредния унищожителен удар върху морала и семейството. Това подготвя пътя за един нов световен ред, основан на неморалност, насилие и контрол над човечеството. Нашите съществени права и свободи са да живеем достойно и според най-добрите нравствени норми и ценности, да изказваме свободно мнението си, да живеем според своята съвест, да се стремим към просперитет и благоденствие не само материално, но и социално и духовно. Всичко това ни се отнема малко по малко и законите за правата на хомосексуалистите ни лишават от правото да имаме собствено мнение, да го изказваме, да определяме по какви норми и ценности да бъдат възпитавани и обучавани децата ни!

 

 

Как ще се отрази на децата отглеждането им в едно хомосексуално семейство и въвеждането на Истанбулската конвенция?

 

   За децата е съвсем естествено и не е свързано с техния свободен избор да приемат родителите, които ги отглеждат и семейството, което са създали, за нормални и да ги възприемат и копират в живота си. Хомосексуалистите не представят истински модел за мъжка и женска личност (не е въпрос само до секса!) – те са някаква объркана и непълна смесица от качества и характеристики от двата пола. Децата имат нужда да знаят какво е мъж и как се държи и не могат да го разберат пълноценно от един гей или лесбийка или сменил пола си родител/осиновител. По същия начин е и с жената – тя е пример на децата си за женственост и ролята на жена. Това ще обърка сериозно представите и моделите на децата за пола и семейството. В Канада, където отдавна са възприели хомосексуализма, се основават на изследвания на деца от хомосексуални семейства, според които те не са ощетени и се развиват нормално, като възприемат пола си според обичайните представи в обществото (съответстващо на биологичния си). Тези резултати са тенденциозни и манипулативни, защото не вземат под внимание всички фактори. Когато са изследвани тези деца, свободата да избираш пола си и обучението в училищата още не са били въведени и те чрез контакта си с мнозинството нормални деца и семейства възприемат традиционния модел за съответствие между биологичния и личностния си пол. Самите им хомосексуални родители, обикновено чувствайки отговорност за децата си и страхувайки се, че държавата ще им ги вземе, са държали настрана от децата си личния си живот и сексуална ориентация, поддържайки традиционните представи на децата за пола и брака. Живота в социална изолация и напрежение от обществото е правел хомосексуалистите – родители по-чувствителни и отзивчиви на нуждите на човека и те чрез възпитанието си са предали това положително качество на децата си – това установяват изследванията. Но когато законите дават право и подкрепа на хомосексуалистите да осиновяват деца и на децата и възрастните сами да си определят и сменят пола, това ще има съвсем други последици за децата! Хомосексуалните родители ще бъдат свободни да демонстрират и обучават децата си според своите виждания и пример, без да се страхуват от санкции и отнемане на децата. В детските градини и в училищата ще насърчават децата да опитват и да разберат от кой пол са, провокирайки твърде ранен и извращаващ опит в сексуалния живот; ще се води борба с традиционните сексуални представи и самоопределяне на децата като нередни и фанатични; ще се търси отговорност от родители, които не приемат новите идеи и практики и поддържат традиционните и обучават децата си на тях – ще бъдат глобявани, осъждани като закононарушители, ще им се отнемат децата от социалните служби за закрила на правата на детето. Ще се дава подкрепа на хомосексуални изяви и смяна на пола за пример на останалите деца. Разбира се, това няма да се въведе отведнъж, но постепенно, според поносимостта на обществото към тези процеси. Тези неща вече ги има в Канада и Западна Европа и не можем да очакваме при нас да дойде нещо различно. Медиите ще предоставят подкрепа и насърчение на тази политика по всякакъв начин, което силно влияе на децата и младежите. В такива условия традиционните представи и роли за пола и семейството ще бъдат отречени, осмивани и прикривани. Децата ще изгубят всякакъв нормален и устойчив ориентир и ще бъдат въвлечени в морална и социална безпътица. Не може да се предвиди размера на щетите, които ще понесат децата и обществото, и какви последици ще има – но те няма да са добри със сигурност! Традиционния модел на пола и брака е просъществувал от древността до наши дни и е доказал своята полза и жизнеспособност, бивайки „основната градивна клетка“, от която зависи развитието и състоянието на човешкото общество. Днес въвеждат ново съдържание в тази клетка – подобно на промяната на генетичния материал при раковите клетки – и ни казват, че обществото ще прогресира и ще благоденства! Каква заблуда и сляпо безумие! Обществото боледува от рак, нормалните клетки от традиционните семейства и полове боледуват и умират, а раковите от новите полове и бракове растат! Не може да се очаква нищо друго освен колапс и разпад на морала и на цялото общество, което ще се превърне в объркано и разпръснато стадо роби, без семейства, без принципи, без ценности, без истинска любов, способни само да живеят за животинските си нужди и да бъдат управлявани с тояга и юзди от властта! Може да е твърде силно и крайно това твърдение, но точно това е посоката и резултатите в крайна сметка.

   „Който плаща, поръчва музиката“. По тази причина науката обслужва властта, която й отпуска средствата за съществуване и направлява дейността й. Затова не може да има сигурност в научните изследвания и авторитет, защото те не са безпристрастни и независими. Можем да й се доверим само когато сме в състояние да проверим нейните „открития“ и твърдения в практиката и чрез доказалите се и ясни за всички истини. Разбира се, това е неприложимо по отношение на техниката и технологиите. Но по отношение на морала и обществените порядки въпроса стои точно така! Науката е слугиня на властта и може да подкрепя всякакви хипотези и теории, докато тежестта на всеизвестните факти не направи невъзможно тенденциозното и манипулативно извъртане на истината. Затова властта постоянно издига авторитета на науката пред обществото и търси нови и непознати на обществото и непроверени в практиката идеи и теории. Вместо предпазливост и сдържаност към новото, в обществото се лансира култ към него като към най-високо научно достижение, бележещо посоката на развитие. На проверените и доказали се истини се гледа като на остарели и губещи значението си. Затова не може да се има безусловно доверие на науката, нито на елита, но най-вече трябва да се разчита на непроменимите истини, които са устояли на времето и са работили и са се доказали при всякакви условия и промени на обществото.

 

   Досега няма никаква достоверна информация, че хомосексуалистите и техните семейства са по-добри и превъзхождат традиционните хетеросексуални хора и бракове! Напротив – тези хора са обременени с големи душевни травми и недостатъци и е голяма рядкост да създадат добро семейство и съответно добро поколение! Има ли разум в това да се унищожават традиционните полове и бракове заради експерименти с новите? Не е ли по-разумно да се изчака и да стане очевидно и несъмнено от всички що е то хомосексуализъм и смяна на пола и т.н. и тогава да се възприема и да се слага кръст на миналото?! Това налагане отвън на тези промени е натрапено и недопустимо – в разрез с всеки здрав разум и с ценностите и традициите на нашия народ! Не може да приемем, че е с добри намерения и цели.

 

 

Как става идентификацията на собствения пол при децата и какво е различно при хомосексуализма?

 

   В своето развитие децата минават през последователни етапи на оформянето на личността. В първите три години наблюдават околните и копират несъзнателно техните отношения и поведение. От три до седем години чрез подражание изграждат своите взаимоотношения и поведение с околните и света. Тук те формират и своите представи за разликата между половете и ролите им и съответно собствения пол и ролята му в тази възраст. От седем години започва да се развива способността за учебна дейност и труд и те започват да заемат все по-голям дял. От подражание те преминават към обучение и самостоятелна дейност. От опознаване на действителността преминават към нейното съзнателно възприемане и пречупване през собствената личност. Изгражда се самосъзнанието – вътрешната представа кой и какъв съм, какво мога и какво не, какви цели и ценности имам… През пубертета започва усилено физическо узряване, свързано и с половите белези, появяват се менструацията и еякулацията, влечението към другия пол… Всеки от тези етапи са нужни на детето за да премине от детството в зрелостта, за да стане пълноценна личност, способна да поеме функциите си в обществото и семейството. Но при обстоятелства на физическо, социално или духовно обременяване процеса на оформянето на личността може да бъде деформиран или ощетен поради зловредни влияния и преживявания. По-сериозни и хронични болести могат да забавят развитието и да създадат чувство за непълноценност и неспособност за справяне с живота. Развод или лоши отношения между родителите могат да лишат детето от необходимата за него сигурност, любов, щастие и грижи. Неправилно отношение и поведение на родители и близки могат да нанесат душевни и духовни травми на детето и да тласнат развитието му в негативна посока. Преживяно сексуално, вербално, емоционално и социално насилие и злоупотреби повлияват силно на психиката и представите на детето за света. То се чувства необичано, егоистично използвано от друг човек (още по-лошо ако е родител или близък), заплашено и несигурно, изпитва душевна болка и много негативни преживявания. В процеса на оформянето на личността му това оставя незаличими деформации и травми за цял живот. Така е и при оформянето на половото самосъзнание и самоопределяне. В едно нормално развитие детето постепенно натрупва познания за половете и ролите им и заедно със себеосъзнаването и промените в пубертета ПРИЕМА своя пол и роля като нещо естествено и неизбежно. Когато се чувства обичано, обградено с добри родители и околни хора, сигурно и подкрепяно в живота, то приема с желание, интерес и готовност своя пол и роля. Но когато е обременено с описаните по-горе зловредни влияния и преживявания, детето не може или не желае да приеме като добри и естествени своя пол и роля. Момчето, което е лишено от обич и приемане от своя баща, не може да изгради положителна представа за себе си и своя пол. Търсейки да запълни нуждите си, то се привързва към своята добра и винаги обичаща майка. То се оформя под нейното влияние и пример и несъзнателно възприема нейния пол, качества и роля за естествени и свои. По-нежни и чувствителни момчета биват подигравани и тормозени от своите връстници и намират спокойствие и сигурност и приемане в компанията на момичетата. Те не могат да се възприемат като носители на мъжки характеристики и качества и това чувство за непълноценност ги подтиква да търсят в зрелостта си партньор в живота силни и с изразена мъжественост мъже, които да допълват нуждите им и да им дават нужната подкрепа. При момичетата преживяно насилие или тежко разочарование от бащата или от представители на мъжкия пол им създават отвращение и нежелание да общуват и да се свързват интимно с мъж. Те се стремят да се защитят от бъдещо нараняване и се страхуват ужасно да се доверят и да изпаднат в зависимост от „по-силния“ пол. Те предпочитат да се свързват с жени и винаги да контролират и ръководят отношенията си. Обременени от миналото, с деформирана личност и сексуална ориентация, за тях е трудно да избегнат започването на хомосексуални връзки и с практикуването им затвърждават и задълбочават проблемите и зависимостта си.

 

 

Половете и тяхната роля в оформянето на личността на децата.

 

   Има ясна разлика между мъжкия и женския пол, която само тези, които не искат не могат да видят. Устройството и функциите на организма на мъжа и жената са идентични с изключение на тези, които засягат пола. Психиката и физиката имат ясно полово диференциране. Дори на клетъчно ниво всяка клетка на мъжа и жената съответстват на пола им! В кръвта на мъжа има повече червени кръвни клетки, отколкото при жената и този прост факт обуславя по-висока степен на физическа и умствена енергия при мъжа, отколкото при жената. Спортът, изкуствата и науката красноречиво доказват ясната разлика въпреки неистовите напъни за заличаване на разликата и за абсолютно равенство между половете днес. Това показва ясно каква роля е естествена за мъжа – като по-силен физически и умствено да бъде водачът в семейството и обществото. Той е отговорникът и осигурителят на материалните и духовни нужди на своето семейство. Той трябва да си избере подходяща съпруга и да създаде семейство; да осигури прехраната, жилището, местоживеенето на своето семейство; да бъде основател и поддръжник на правилата и духовните ценности на своето семейство, бивайки законодател, съдия, ръководител, свещеник, закрилник и опора на всички негови членове. Мозъка на жената има повече връзки между полукълбата, което обуславя такава комбинативност, подвижност и интуитивност на нейната психика и ум, които мъжа няма и с това тя допринася за социалните взаимоотношения и връзки в семейството и обществото, да създава уют, красота и хармония, да поддържа любовта и щастието. Допълнително непрекъснатите хормонални циклични промени създават още по-голяма подвижност на чувствата, настроенията и поведението на жената. Фактът, че тя носи плода в себе си и след раждането детето е изцяло зависимо от нея, за да живее е красноречиво доказателство за ролята, която и е определена – да отглежда децата. В природата, която е пълна с мъдрост като учебник за живота, при висшите полови животни също майката има тази функция. Жената е съвършено пригодена за тази роля не само физически, но във всяко отношение. Нейната психика и ум са пригодени за работа с детската психика и ум, притежавайки емоционалност, подвижност, комбинативност и интуитивност, които са необходими при възпитаването и обучаването на децата. Точно по тази причина професията детски учител се заема предимно от жени. Вижда се много ясно, че физическото естество определя в основата си ролята на всеки пол не само в секса, но и в семейството и в грижата за децата.

   Това съвсем не означава, че мъжът няма роля в отглеждането и възпитаването на децата – всеки от двата пола има специфични функции в развитието на детската личност, които не могат да се заместят от другия пол. Ето цитат от психолога М.В. Луковникова за децата и техните проблеми във връзка с родителите (Превод от руски, източник: Espirited.com):

   „За времето, през което съм работила с деца в своята практика съм се сблъскала със следните факти:

• Децата обичат своите родители еднакво силно независимо от тяхното поведение.

• Детето възприема майката и бащата като едно цяло и като най-важната част от самото себе си.

• Отношението на детето към бащата и на бащата към детето винаги се оформя от майката. (Жената се явява посредник между бащата и детето, и именно тя превежда на детето: кой е баща му, какъв е той и как то трябва да се отнася към него).

   Майката има абсолютна власт над детето и съзнателно или несъзнателно тя прави с него всичко, което поиска. Тази сила е дадена на жената от природата, за да може потомството да оцелее без излишно съмнение. Първоначално майката е целият свят на детето, а по-късно чрез себе си тя въвежда детето в света. Детето опознава света чрез майката, вижда света през очите й, фокусира се върху това, което е значимо за майката. Съзнателно и несъзнателно майката активно формира възприятието на детето. Майката запознава детето с бащата, тя превежда степента на значимост на бащата. Ако майката не се доверява на съпруга си, то детето ще избягва баща си.

• Ако е нарушено вниманието или паметта, има неадекватна самооценка, а от поведението има какво да се желае – то в душата на детето катастрофално не достига бащата.

• Отхвърлянето на бащата в семейството често води до прояви на интелектуални и психични затруднения в развитието на детето.

• Ако е нарушена комуникативната сфера, има висока тревожност и страхове, а детето не се е научило да се приспособява към живота и навсякъде се чувства чуждо – значи не може да намери в сърцето си своята майка.

• Децата по-лесно се справят с проблемите на порастването, ако чувстват, че майката и бащата ги приемат изцяло такива, каквито са.

• Детето расте емоционално и физически здраво, когато се намира извън зоната на проблемите на своите родители – на всеки поотделно и/или като двойка. Тоест, то заема своето детско място в семейната система.

   Мъжкото е много повече от приликата със собствения баща. Мъжкият принцип е законът. Духовността. Честта и достойнството. Чувството за мярка (вътрешното усещане за уместност и навременност). Социалната самореализация (работата по сърце, добрият материален доход, кариерата) е възможна само, ако в душата си човекът има положителен образ на баща си. Колкото и забележителна да е майката, само бащата може да инициира възрастната част в детето. (Дори ако самият баща не е успял да изгради отношенията си със собствения си баща. За процеса на инициация това не е толкова важно.) Вие навярно сте срещали възрастни хора, които са инфантилни и безпомощни като деца? Започват много неща едновременно, имат много проекти, но така и не довършват нито един от тях. Или такива, които се боят да започнат дадено нещо, да бъдат активни в социалната само реализация. Или такива, които не могат да кажат "не". Или не спазват дадената дума, на тях е трудно да се разчита за каквото и да е. Или такива, които постоянно лъжат. Или такива, които се боят да имат собствена гледна точка, съгласяват се с другите въпреки своята воля, „клякайки“ пред обстоятелствата. Или обратното, такива, които се държат предизвикателно, воюват със заобикалящия ги свят, противопоставяйки се на другите хора, правейки всичко напук или дори се държат противозаконно. Или такива, за които е много трудно да живеят в социума, всичко е „прекомерно“ и т.н. Всички тези са хора, които не са имали достъп до своя баща.

   Само близко до баща си малкото дете за първи път учи границите. Собствените граници и границите на другите хора. Границите на позволеното и непозволеното. Своите възможности и способности. Близко до баща си детето чувства как действа законът. Неговата сила. (С майката отношенията се основават на различен принцип: без граници, пълно сливане).

   За пример може да си спомните поведението на европейците (в Европа е силно изразен мъжкият принцип) и на руснаците (в Русия е силно изразен женският принцип), когато те се оказват в едно пространство. Европейците, на каквото и малко пространство да се окажат, интуитивно се разместват по такъв начин, че никой на никого да не пречи, никой да не нарушава ничии граници и дори ако това е пространство, препълнено с хора за всеки остава място за неговите интереси. Ако се появят руснаци, те ще запълнят всичко със себе си. Вече за никой няма да има свободно място около него. Така със своето поведение те разрушават чуждото пространство, тъй като нямат свои собствени граници. Започва хаос. И точно това се случва, което представлява женското без мъжкото.

   Именно в мъжкия поток се оформят достойнството, честта, волята, целеустремеността, отговорността – високо ценени човешки качества във всички времена. С други думи децата, които майката не е допуснала до бащиния поток (съзнателно или несъзнателно) не могат леко и естествено да събудят в себе си уравновесения, възрастния, отговорния, логичния, целеустремения човек – сега се налага да се полагат огромни усилия. Тъй като психически те са си останали момчета и момичета, и така и не порастват в мъже и жени. Така за решението на майката да отдели детето от бащата, човек плаща цял живот невероятно висока цена. Сякаш той е загубил благословията на живота. "Ако жената уважава мъжа, а мъжът уважава жената, децата също изпитват уважение към себе си. Който отхвърля мъжа (или жената), той отхвърля него (или нея) в децата. Децата възприемат това като лично отвхърляне." – Берт Хелингер

    Бащата има различни, но еднакво значими роли както за сина, така и за дъщерята.

За момчето бащата е неговата самоидентификация по пол (т.е. усещането да си мъж не само физически, но и психически). Бащата – за сина това е родината, неговата „стая“. Момчето от самото начало се ражда при човек от другия пол. Всичко, до което се докосва момчето в майката, му е чуждо по същност, различно от него самия. Майката преживява подобно чувство. Затова е забележително, когато майката успее да даде на сина си своята любов, напълвайки го с женския поток, иницииращ женските принципи, а след това го пусне с любов да отиде в родината си – при своя баща. (Между другото, само в този случай синът може да уважава своята майка и да ѝ бъде искрено благодарен). От момента на раждането до около три години, момчето се намира в полето на влияние на майката. Т.е. то се насища с женското: чувствителността и нежността. Способността за близки, интимни и дълготрайни емоционални отношения. Именно с майката детето се учи на емпатия (съпричастие към душевното състояние на друг човек). От общуването с нея се поражда интереса към общуване с други хора. Активно се инициира развитието на емоционалната сфера, а също така и интуицията и творческите способности – те също са в сферата на женското. Ако майката е била открита в своята любов към момчето, то впоследствие ставайки възрастен, такъв човек ще бъде грижовен мъж, нежен любовник и любящ баща. Обикновено след третата година майката пуска сина при бащата. Важно е да се подчертае, че тя го пуска завинаги. Да го пусне означава, че тя разрешава на момчето да се изпълни с мъжкото и да бъде мъж. И за този процес не е толкова важно дали бащата е жив или мъртъв. Бащата може да има друго семейство, да е далеч или да има тежка съдба. Случва се и биологичният баща да го няма и да не може да бъде до детето. Тогава има значение това, което майката чувства в душата си към бащата на детето.

   Ако жената не може да се съгласи нито с неговата съдба, нито с него като с правилния баща на нейното дете, то момчето получава доживотна забрана за мъжкото. И дори правилна среда, в която то да се завръща не може да компенсира тази загуба за него. Момчето може да се занимава с мъжки спортове, вторият съпруг на майката може да е забележителен и мъжествен мъж, възможно е дори да има дядо или чичо, които са готови да общуват с детето, но всичко това ще остане на повърхността само като форма на поведение. В душата си детето никога няма да се осмели да наруши майчината забрана. Но ако жената все пак успее да приеме бащата на детето си в своето сърце, то детето несъзнателно ще почувства, че мъжкото е нещо добро. Майката е дала своята благословия. Сега, когато срещне в живота си мъже: дядото, приятелите, учителя или новия съпруг на майката, момчето ще може чрез тях да се изпълни с мъжкия поток. Който той ще вземе от своя баща. Единственото, което има значение, е какъв образ има в душата на майката за бащата на детето. Майката може да допусне детето до бащиния поток само при условие, че в душата си тя уважава бащата на детето си или поне се отнася добре към него. Ако това не се случва, тогава е безполезно да се казва на съпруга: "Отиди да поиграеш с детето. Отидете да се разходите заедно" и т.н., защото бащата няма да чуе тези думи, точно както и детето. Въздействие има само това, което е прието в душата. Благославя ли майката бащата и детето да имат взаимна любов един към друг? Изпълва ли се майчиното сърце с топлина, когато тя вижда колко детето прилича на своя баща? Когато бащата получава признание момчето започва активно да се изпълва с мъжкото. Така развитието тръгва по мъжкия модел с всички мъжки особености, навици, предпочитания и нюанси. Т.е. сега момчето много започва да се различава от майчиното женско и все повече започва да прилича на бащиното мъжко. Така порастват мъже с изразено мъжко в себе си.

 

   При дъщерите този процес протича различно. Момичето също до три години се намира с майката, напълвайки се с женското. Когато стане на около три-четири години тя минава под влиянието на бащата и се намира в полето на неговото внимание до около шест-седем години. През това време активно се инициира мъжкото: волята, целеустрменността, логиката, образното мислене, паметта, вниманието, трудолюбието, отговорността и т.н. И най-вече, именно в този период се залага разбирането, че момичето се отличава от баща си заради своя пол. Това, че дъщерята прилича на майка си и скоро ще стане такава красива жена като своята майка. Именно в този период дъщерите обожават своите бащи. Активно проявяват признаци на внимание и влечение към бащите си. Добре е, ако майката подкрепя това, а бащата успее да покаже на дъщерята, че тя е прекрасна и той я обича. По-късно именно този опит от общуването с най-важния мъж в живота ще ѝ позволи да се преживява като привлекателна жена. Дъщери, които не са допуснати своевременно до бащите си психически остават момичета, независимо, че отдавна са станали възрастни. След известно време е много важно бащата да пусне дъщерята обратно при майката – в женското, и също е важно майката да я приеме. Това се случва, когато момичето започне да усеща, че бащата обича майката повече от нея и че бидейки жена, майката е по-привлекателна и по-подходяща за бащата. Това е една горчива раздяла с най-добрия мъж, но е невероятно изцеляваща. Сега в момичето са инициирани мъжките принципи, което означава, че тя може да получи много в живота. Но най-важното, тя вече има щастлив опит да бъде приета и любима за един мъж. Връщайки се при майката сега цял живот дъщерята ще се изпълва с женското. Тази сила й дава възможност да намери добър партньор и да създаде семейство, да роди и възпита здрави деца.

   Обикновено след подобно откритие майките се чувстват объркани и изпълнени с противоречия. Всички те задават едни и същи въпроси: „Какво се случва, когато не само че не обичам бащата на детето си, а дори го ненавиждам?! Него дори няма за какво да го уважавам – той е пропаднал човек! Аз трябва ли да лъжа детето, че баща му е добър човек? Та аз казвам на детето: "Погледни своя баща…. Моля те, само не ставай като него!’“ Или: "Когато виждам как дъщеря ми мръщи вежди точно като баща ѝ искам да убия и двамата!"

 

   Този материал показва как мъжкия и женския пол се допълват и подкрепят при оформянето на личността на детето. Липсата или недостатъците на единия или на двамата родители в семейството пораждат проблеми и ощетяват детската личност. Колко подобно и даже по-лошо се отразява на детето, ако чува от майка си или просто разбере, че нея не я интересува истинския баща, че не е нужен за семейството и за щастието в живота, че няма нищо лошо да има две майки. По същия начин е, ако детето е в семейство от двама мъже – то никога няма да задоволи пълноценно нуждата от неговата майка. Какъвто и пол да има или да избере да има един хомосексуален родител, той никога не може да изпълни пълноценно функциите си (защото има объркана идентичност и качества, които не представляват истинския образец за детето за пола) и да задоволи пълноценно функциите на другия родител, защото колкото и да смята, че е от другия пол, той не е истински представител на този пол. Хомосексуалността не прави от мъжа жена и от жената мъж, а смесва и размива качествата, които са присъщи на биологичния му пол с тези на желания от него пол, с който се идентифицира. Никой гей не е истинска жена, даже да му направят операция за смяна на пола. Никоя лесбийка не е истински мъж, даже да се оперира за смяна на пола. Те са просто един увреден социално и психически мъж или жена, неспособни пълноценно да изпълнят функциите на нито един от двата пола. Медицината, психологията, науката са безсилни да сменят реално и пълноценно пола на човека; нито могат да възстановят увредената душевност и да върнат хомосексуалист да възприеме ролята на биологичния си пол. Подобно на наркоманията хомосексуализма толкова силно обсебва тялото, психиката и духа на човека, че той не може да се освободи повече от него. Промените, които хомосексуализма извършва в личността, са необратими и непоправими с естествени средства. В детството и пубертета основно се изгражда личността и характера на човека и той не може съществено да ги промени до края на живота си. Именно в детството и юношеството е критичното време, в което родителите и обществото носят огромната отговорност за оформянето на детската личност. Но за съжаление, въпреки големите претенции за най-добрите интереси на децата, истинското отношение към тях е продиктувано от интереса на властта да станат производители и консуматори на материални блага и да бъдат удобни за управляване! На думи не, но на дело моралът и истинските ценности отдавна са отречени, погазени и охулени в обществото, и сега кой го е грижа какво ще стане с децата ни, когато ги объркат съвсем с това ново сексуално обучение! Родителите си търпят и си казват, че някак си ще се оправят, че няма как да променят нещата, че с техните деца и семейства няма да стане нищо лошо, че нищо не могат да направят… Какъв пример даваме на децата си?! Искаме да станат роби, търпящи да правят с тях и с децата им всичко, каквото властта желае ли?! Или ще станем, преди да е станало късно и ще спрем безумната безотговорност!

 

 

Можем ли да спрем вълната на хомосексуализма?

 

   Не е достатъчно да протестираме и да спрем законите за подкрепа на хомосексуализма и смяна на пола. Истинското решение е да премахнем причините, а не само да се борим с последиците. Ако спрем законите сега, това ще бъде временно решение. Докато се гледа леко на моралните принципи, докато се оставя покварата на нравите да расте и да разваля обществото и децата ни, хомосексуализма и всички останали последици ще се увеличават и ще станат толкова разпространени в обществото, че вече няма да могат да бъдат спрени и ще се наложи да се приемат закони, които уреждат статут на легалност и равнопоставеност на хомосексуалистите и техните семейства. В Канада около 20 процента от населението е възприело хомосексуализъм и промяна на пола. Докато са малко на брой и непопулярни, ГЛБТ се борят за правото да съществуват, изтъкват идеите за човешките права и свободи. Когато обществото свикне с тях и започне да ги приема за нормални, действат активно, за да направят популярни своите идеи и практики, броят им се увеличава. Може да сме против хомосексуализма, но когато нашите деца стават такива, ще бъдем принудени да ги приемем и да приемем и законите, които ги подкрепят. Ще бъде невъзможно да се запази мира и стабилността на обществото, ако хомосексуализма се разпространи и не бъде признат от властта, защото има постоянно напрежение и противопоставяне между хомосексуалисти и хетеросексуалисти. Но нещата няма да спрат до тук - когато ГЛБТ станат много, търсят да спечелят власт, за да наложат своите идеи и практики на обществото, и когато властта ги подкрепя, печели сигурни поддръжници и управлява по-лесно обществото (разделяй половете, семействата и хората и владей). Ще стане трудно да си хетеросексуален и да възпиташ децата си да станат такива. ГЛБТ ще имат повече права и власт от нормалните. В Канада вече уволняват преподаватели и отнемат децата на родители, които не приемат политиката за самоопределяне на пола; принуждават по закон децата и възрастните да имат специално обучение по въпросите за смяна на пола и т.н. Приемането на закони, които прикрито или явно подкрепят хомосексуализма и смяната на пола, ще отвори вратата за широко разпространение на тези процеси и в нашата страна. Наистина, това е част от един ужасяващ процес за глобализация и за въвеждане на нов световен ред – чрез разрушаване на морала и на семейството, чрез объркване и разделяне между хората, а от друга страна обединяване в покварата, лъжата и несправедливостта!

   Нещата не са никак прости и лесни, но трябва да осъзнаем, че ако има тежки проблеми за личността и за обществото, тяхната причина е в нарушаването на ЗАКОНИТЕ НА ЖИВОТА, които определят правилата за нашите тела, души, семейства, взаимоотношения и връзки в обществото. Човечеството не измисля и не може да промени тези закони, а само може да ги открие и да ги изпълнява. Но ако не желае да ги изпълнява или не ги знае, тогава колкото повече нарушава тези закони, толкова по-тежко ще страда от последиците, докато се самоунищожи. Това важи и за всеки отделен човек.

    Всъщност половете, сексуалността и семейството са неотделимо свързани в процеса на възпроизводство на обществото, те са невъзможни и немислими един без друг. Хомосексуалните хора и семейства са неестествени и съществуват само благодарение на естествените хетеросексуални. Дори само този неоспорим факт показва неравнопоставеността и несъстоятелността на хомосексуализма и смяната на пола. Хората, които искат секс без отговорността за семейството (без брак), влизат в противоречие с морала и законите на живота. Хората, които създават семейство, но не полагат необходимата грижа за децата си, също нарушават морала и законите на живота. Хората, които създават семейство и деца, без да се съобразяват с естествения начин на сексуално общуване – хомосексуалисти и др., също нарушават морала и нанасят вреда на обществото.

 

 

Тук вече опираме до духовната страна на личността и ГЛБТ.

 

 

Истинските критерии

 

   Има съвсем ясна разлика между любов и егоизъм, между чистота и поквара, между свобода и зависимост, между добро и зло. Критериите, които дефинират тази разлика са универсални и могат да се приложат до всички аспекти на човешките взаимоотношения и практики, на човешкото същество и съществуването му. Сексът е награда за любовта, но без любов е само жалък и неудоволетворяващ заместител – затова толкова много бракове се създават заради секса, но се разпадат въпреки него заради липсата на любовта. Любовта е истинската основа и съдържание на добрата връзка между хората и половете. По тази основополагаща причина ГЛБТ, дори да са станали такива заради вината и влиянието на други хора и заради деградацията на обществото, всъщност до голяма степен са лишени и ограбени от истинска любов в детството и юношеството си; получили са или ужасни душевни травми, или са практикували егоистично сексуално себе задоволяване, което е довело до загуба на пълноценна способност да обичат истински. За повечето от тях (а дори за повечето хора днес) секса не е израз на любов към друг човек, а начин да задоволяват собствените си нужди! Този начин на мислене и действие превръщат човека в егоист, който използва другите и изгубва желание да се обвързва в семейство и да носи отговорността за брак и деца. Затова днес младите често сменят партньорите си в секса (не в любовта, защото ако обичаха истински, нямаше да ги сменят така лесно) и не искат да се женят и да създават деца. Тези пък, които почувстват нужда да създадат семейство и да имат деца, рядко са водени от чисти подбуди на любов, а от егоистични подбуди за ползване на привилегиите от семейството и на притежаването на свои деца. Техните бракове нямат здравина и се разпадат при трудни обстоятелства. Те нямат и желание и умение да се грижат пълноценно за децата си, но предпочитат да ги дадат на институциите за грижи и обучение на деца; прехвърлят отговорността си като родители на държавата.

 

Правата и задълженията

 

   По същество, по отношение на любовта, няма разлика между хомосексуалистите и хетеросексуалистите днес – повечето от тях живеят егоистично за себе си, просто се различават по практиките си. Това е причината и хомосексуалистите да се борят за равноправие. Това е и причината повечето от хетеросексуалните да не се противопоставят и тревожат от промените на обществото към хомосексуализъм – те не желаят да бъде заплашено егоистичното им съществуване, а пък как ще се отрази на децата и на обществото не ги е грижа толкова, колкото за себе си. Хомосексуалните нямат чувство за вина и отговорност за живота и постъпките си в този аспект, затова и се считат в правото си да бъдат равноправни или да приемат като нормално и допустимо това.

   Къде съществува право да се върши зло? Нима ще позволят на убийците и крадците да го вършат публично и законно? Не, защото е засегнат личния егоистичен интерес на хората, затова няма да го приемат. Но по отношение на промяната на морала в секса и в семейството заради ГЛБТ обществото не се чувства засегнато и не счита това за нередно, което показва липса на ясна представа за същността и последиците от нея.

 

Пълноценност и равноправие

 

   Могат ли алкохолици и наркомани да претендират за равноправие с другите хора – да бъдат приемани на същите длъжности в професията, да получават същите заплати, да ползват уважението и признанието на обществото, да бъдат считани за добри хора, за добри съпрузи и родители? Не, разбира се – защото те не са способни да носят съответстващите на тези привилегии отговорности, затова и не са в правото си да имат съответните права и привилегии! Как тогава хомосексуалистите, ГЛБТ претендират за равнопоставеност в обществото и в семейството?! Защото те не се считат непълноценни и недостойни за това! Техния морал счита това за нормално, те не знаят истинските ценности и съдържанието на ролята на пола, брака и семейството! Подобно на много млади хора днес, които си мислят, че са в правото си да се оженят и да създават семейства и деца, а всъщност нямат нито правилна представа, нито способността да създадат добро семейство и поколение!

 

Отношението към истината и към правата на другите

 

   Много хора биха се възмутили от тези твърдения и изводи. Те биха се засегнали и ще смятат, че това са безпочвени и фанатични измислици, които се разминават с действителността. Но бих желал да се има в предвид, че фактите разкриват истината, а нашите субективни мнения може да са пристрастни. Години наред съм наблюдавал и проумявал тези явления! Беше ужасно да осъзная истината, защото беше много болезнена и страшна!… И най-важното – аз съм един от потърпевшите и зная за какво говоря. Не се считам за по-добър или по-горен от никой от тези, които са изобличени тук. Чувствам се също толкова отговорен и виновен за положението, както всички други. Истината дълбоко ме наранява и засяга, но не се страхувам да я призная и да я заявя на висок глас пред всички. Защото само истината може да излекува и да даде спасение!

Някои от хората ще се замислят и ще признаят пред себе си и дори пред обществото истинността и правдивостта на представените тук становища. Но много по-лесно и естествено за човека е да се озлоби, когато е изобличен в зло и да започне яростна война против това със всякакви средства – само и само да изкара, че е невинен и е прав. И най-простия и лесен начин да се постигне това е като се опровергаят, охулят и премахнат привържениците на изобличаващата истина. За такива хора е страшно дразнещо и неприятно да виждат доказателствата за истината в съществуващите добри семейства и хетеросексуални бракове; да виждат добре отгледани и възпитани деца; да се отстоява и издига пред обществото истината. Те ще направят всичко необходимо да докажат, дори чрез лъжи и нечестни средства, че хомосексуалистите и техните семейства са напълно равни и равноправни на хетеросексуалните. Ще използват властта, за да потискат друго мислещите и да наложат принудително чрез законите и институциите своите погрешни идеи и практики върху всички хора. Нищо ново под слънцето – тази война на злото за надмощие се е повтаряла непрекъснато през цялата човешка история! Когато злото се остави да се разпространява свободно, то се разраства и засилва, докато започва да диктува на обществото; превзема властта и започва да преследва и потиска доброто. Когато оставиш плевелите свободно да растат, те се размножават и задушават полезните растения! Когато се остави злото да владее, то ще се бори да унищожи всичко добро!

 

 

Как да различим чистотата от покварата?

 

   Чистотата съответства на истината, на любовта, на правото и доброто – те вървят в комплект и са неразделни и взаимно свързани. А покварата върви винаги в комплект с лъжата, с егоизма, с несправедливостта и злото. Обаче покварата се представя пред обществото за чистота, а прикрито си служи и се стреми към злото. Великата песен „Ако си дал…“ на Емил Димитров казва нещо много важно по въпроса: „Ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш при нас!“ Рано или късно истината излиза наяве – самите дела и техните последици я изявяват и доказват. Но понеже злото действа прикрито и хитро, когато истината стане ясна, вече е твърде късно да се върне назад злото. Лудите са се налудували, докато мъдрите са се намъдрували. Последиците не могат да се върнат назад и това, което сме сели, ще пожънем и ще го ядем! За едно парченце сиренце мишката сама влезе в капана и си определи съдбата! Дано днес обществото да не допусне това да се повтори!

 

Свободата и зависимостта

 

   Отличителната разлика между доброто и злото е също в свободата и зависимостта. Например ако човек се храни, той свиква с тях, но никога не се пристрастява. Ако опита нездравословни храни, те изглежда имат по-приятен вкус и сякаш доставят по-голямо удоволствие от здравословните – тогава човека лесно и свободно може да изостави полезните храни и да започне да се храни с вредните, без да се бори с друго освен съвестта си. Но колкото повече употребява вредните храни, толкова повече става зависим от тях и може да се откаже от тях само с една трудна борба с апетита и навиците си – някои хора не могат да го направят въпреки желанието си, а други даже не желаят да се променят към доброто. Ето това е разликата между свободата и зависимостта! Доброто не ни пристрастява и винаги можем да се откажем от него и да вършим злото. Но колкото повече зло вършим, толкова по-трудно можем да се освободим от него. Така е и с хетеросексуализма и хомосексуализма, биологичния пол и смяната на пола. Извращенията имат особена привлекателност и създават впечатлението, че дават много повече удоволствие от естествената сексуалност. Но колкото повече се практикуват, толкова повече извращенията в секса по-силно заробват човека и физическия, и душевно и духовно. На такъв човек естествената сексуалност му е неудоволетворяваща и недостатъчна.

И още нещо важно: доброто не нарушава самоконтрола, а злото го разрушава. Човекът, станал зависим от извратената сексуалност изпитва удоволетворение само ако преживяванията му стават по-силни и повече количествено. Човекът с нормална сексуалност намира удоволетворение в едно естествено и разумно практикуване без нужда от постоянно увеличаване на дозата или смяна на партньорите или сексуалните техники.

 

 Удоволетворение и щастие

 

  Всъщност дори в удоволетворението разликата е съвсем ясна. Извратения секс силно привлича, силно се преживява, силно пристрастява, но щом приключи, удоволетворението липсва или бързо изчезва, защото егоизма намира щастие само във вземането тук и сега, но не дава щастие след това. Такива хора често се отчайват, защото стават все по-нещастни. Те губят вяра и способност да обичат и се интересуват само от собственото си удоволетворение. Естественият, полезния секс привлича по-малко наглед, дава по-малко тръпка сякаш, не отнема свободата и самоконтрола, но после дава едно трайно удоволетворение и с времето увеличава щастието на човека. Така е, защото истинската любов е щастлива, когато даваш щастие на другия, и това щастие остава и след телесните и емоционални реакции на секса. И с времето това щастие расте, не с увеличаване на количеството или в разнообразните техники, а просто заедно с увеличаването на взаимната любов – увеличава се съдържанието и духовното качество на взаимоотношенията. Истинската любов расте с годините и е неподвластна на житейските бури и на времето. Затова, дори телата да остаряват и чувствеността да отслабва, любовта расте и щастието се увеличава без предел и независимо от обстоятелствата! Истинската любов може да нахвърли телесното и дори да съществува и да расте без него! Секса с времето се изгубва и изчезва, но любовта расте и остава завинаги!

   Горчивата истина за извратения секс е, че понеже е основан на телесните удоволствия, с времето той все по-малко дава удоволетворение, разваля се от всякакви трудни обстоятелства и накрая оставя човека нещастен и опустошен, необичан и неуважаван! Тази тъжна истина е отразена в една грозна популярна песен, която съм чувал от устата на млади хора: „Дупчи сине, дупчи (т.е. прави секс) докато си млад, че кат остарееш ще станеш за ташак (т.е. вече никой няма да се интересува от теб)!“ Да, чувал съм от устата на хора с големи научни титли, че смисъла на живота и щастието се състои в секса, в егоистичното себезадоволяване! Това е веруюто на днешното общество – колко жалко!

 

   Още една съществена истина е, че доброто и злото никога не са съвместими, не могат да живеят в мир и хармония. Истински добрия човек няма никога да желае, да върши и да се съгласява и примирява със злото. Вършещия зло човек винаги ще го прави за сметка на доброто – той ще жертва и ще губи все повече доброто в живота си, докато стане неспособен да върши добро. Злите мразят добрите хора, истината, правдата, любовта, защото те им пречат.

    Доброто е добро не само в един аспект, например да доставя удоволствие, а в друг аспект да ощетява и да унизява човешката личност или живот или тези на другите хора. Доброто е това, което прави личността по-пълноценна, по-полезна, по-способна във всички сфери на личността (дух, душа и тяло) и на взаимоотношенията с другите. Така и добрата сексуалност издига човешката личност и я прави по-пълноценна във всички аспекти, а извратената и лоша сексуалност я унижава и ощетява в някаква степен или изцяло.

   Тези критерии са толкова ясни и универсални, че могат да се приложат за всички явления и сфери на човешкия живот и имат силата да отличават доброто от злото. В този смисъл доброто е съвместимо със здравия разум, съвестта, семейството и обществото. Здравата сексуалност отговаря на тези критерии. Извратената е в ущърб и не е съвместима и с разума, и със съвестта и със семейството и обществото.

 

Една действителна история, която показва пътя за решаване на проблема с ГЛБТ

 

    Ще използвам за илюстрация една история от древността, описана в Библията, в книгата Съдии 19 до 21 глави. Един израилтянин пътувал с жена си и му се наложило да пренощува в чужд град. По това време нямало хотели, но обичая бил този, който има нужда от пренощуване, да застава привечер при градските порти (от където влизат всички, които се прибират в града у дома си) и някой го поканва да пренощува като гост. Израилтянина с жена си застанал при портите привечер, но никой не им оказал гостоприемство – това изглеждало странно и притеснително за тогавашните времена, когато гостоприемството е било уважаван обичай и е било дълг да не се оставят хора да спят на улицата. Накрая един възрастен човек, който се прибирал от нивата си и бил пришълец от друг град и племе ги поканил и им казал, че не е безопасно да нощуват на улицата. Приел ги любезно и ги поканил на вечеря, но след като се стъмнило „едни градски мъже, развратници, обиколиха къщата, блъскаха на вратата, и говореха на стареца домакин, казвайки: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да правим секс с него.“ Домакинът се опитал да защити госта си, молейки тези насилници да не извършват това зло, „но мъжете не искаха да го послушат; за това, човекът взе жена му та им я изведе вън; и те правиха секс с нея и изнасилваха я цялата нощ дори до утринта, а като се зазори пуснаха я.“ Вследствие на това жената умира, преди да я открие сутринта мъжа й. Тогава той я взема и я докарва у дома си, и вместо да я погребе, я разсича на части, които изпраща до началниците на всички израилтянски племена заедно с разказа за извършеното престъпление. Потресено, цялото общество се събрало и решило да накаже престъпниците и да премахне злото, което се ширело в този град и областта, обитавана от израилтянското племе Вениамин.

   Тук нека да разгледаме тогавашното общество и да го сравним с днешното. Не съм споменал, но жената, която е била изнасилена и убита, била разделена с мъжа си заради прелюбодейство и той я взел отново при себе си, когато се случва описаното събитие. В това общество е било обичайно прелюбодейството и развода, дотолкова, че било неприложимо обичайното наказване на такива прелюбодейци с убиване с камъни, както се постъпвало тогава там. Имало е градове, в които е било опасно да се остава нощем навън, особено от чужденци, жени и беззащитни хора. Имало е известни на всички градски мъже, които са практикували сексуално и физическо насилие, брутално са влизали в къщите на хората, заплашвали са ги и са ги принуждавали да им дадат каквото искат. А в нашето общество има такива неща и въпреки всички претенции за справедливост, законност, ред и сигурност не можем да ги спрем и те се увеличават! Тогава жените са считани за по-долни от мъжете и това обяснява защо са дали жената на градските развратници вместо мъжа. Но това също така свидетелства за липсата на любов и уважение между хората дори в най-интимната съпружеска връзка. Как е могъл този мъж да даде жена си вместо себе си! Ако истински я е обичал, щеше да сам да поеме насилието и позора, вместо малодушно и егоистично да я остави на тези престъпници! Как този мъж е насякъл жена си на парчета, нямало ли е друг начин да свидетелства за престъплението? Но тук си личи един студен егоизъм, който когато бъдат засегнати личните интереси, когато е сторена на мен несправедливост, отнели са моята жена и са я убили… Такъв егоист не се спира пред нищо и търси отмъщение на всяка цена и със всички средства! Не се учудвам, че жена му е прелюбодействала и го е напуснала – трудно е да живееш с такъв егоист. И този човек, който е докарал жена си до тук, сега тръби пред обществото колко е онеправдан, колко е засегнат, какво ужасно нещо му се е случило, какво преживява… Отвратително! Той въобще не споменава малодушието си и позорното предаване на жена си за изкупителна жертва! Той претендира колко е ужасен от престъплението и настоява за възмездие. Но е сляп за собственото си падение и вина. Ужасно е да се помисли, но днес повечето хора, които протестираме против разврата и насилието не сме съществено по-добри от този мъж. Убиваме с думи партньорите си в брака и децата си, не ни трепва окото, когато насичаме душите им на късчета задето са ни засегнали и ощетили нашето скъпоценно и голямо его! Претендираме, че ги обичаме, но когато имат нужда от закрила и помощ, от прошка и грижа, малодушно и безчувствено ги изоставяме! Винаги сме готови да поискаме сметка от другите за грешките и престъпленията им, но не виждаме или прикриваме и оправдаваме своите!

   Нека да разгледаме историята докрай, защото ще научим неща, които са актуални за нас и засягат проблема. По онова време всяко израилтянско племе си имало своя земя или област, където живеели повечето членове на племето. Град Гавая е бил от големите градове на племето Вениамин и всичко, което се е вършило в него, е било известно и се е приемало сред племето им. Останалите израилтянски племена се събират и се заклеват да премахнат злото. Пращат представители при племето Вениамин с искане да им бъдат предадени виновниците за престъплението и да бъдат премахнати тези практики. Вениаминците дръзко отказват и събират мъжете си за военна отбрана в град Гавая. „И в оня ден вениаминците, излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които теглеха меч, освен жителите на Гавая, които се преброиха седемстотин отборни мъже. Между всички тия люде имаше седемстотин отборни мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни на косъм и всеки път да улучат. А без Вениамина, Израилевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които теглеха меч; всички тия бяха военни мъже.“

    Забележете на какво разчитат и двете страни – на военна сила, на властта, на елитна армия от специално обучени хора, на крепостни стени и военни стратегии, на броя на армията… Те не търсят причините, не питат защо се е стигнало до тук и имат ли някаква роля и вина в това. Най лесния начин „да се справиш“ с проблема е да премахнеш видимите последици (също като съвременната медицина и наука!). И така, те се срещат на бойното поле и чак тогава се сещат да питат Бога за мнението Му. Но го питат това, което те желаят: кой да влезе първи в бой, понеже са много голяма армия и няма фронт за цялата войска.

   „И Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамина; и опълчиха се Израилевите мъже на бой против тях в гавая. А вениаминците излязоха из гавая, та в оня ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израиля. Но людете, Израилевите мъже, се ободриха и опълчиха се пак на бой, на мястото, гдето бяха се опълчили първия ден. Защото израилтяните бяха възлезли и плакали пред Господа до вечерта, и бяха се допитали до Господа, казвайки: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? И Господ беше казал: Възлезте против него. И така, на втория ден израилтяните се приближиха при вениаминците. А на втория ден Вениамин излезе из гавая против тях та повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички тия теглеха меч. Тогава всичките израилтяни и всичките люде влязоха та дойдоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, и постиха в оня ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред Господа. После израилтяните се допитаха до Господа, (защото през ония дни ковчегът на Божия завет беше там), и запитаха: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? или да престанем? И Господ каза: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви. Тогава Израил постави засада около гавая. И на третия ден израилтяните излязоха против вениаминците, та се опълчиха против гавая както в предишните дни. А вениаминците излязоха против людете, отвлякоха се от града, и почнаха както в предишните дни да поразяват людете по пътищата, (от които единият отива към Ветил, а другият към гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израиля. Затова вениаминците си казаха: Те падат пред нас както по-напред. А израилтяните рекоха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата. Тогава всичките Израилеви мъже станаха от мястото си, та се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израиля изкочи от мястото си, от Гавайската ливада.“ По-нататък вениаминците биват разгромени и изтребени заедно с жените и децата им, оцеляват само няколко стотин мъже вениаминци, скрити на непристъпна скала.

   Няма да коментираме тук справедливостта и законността на това изтребление, но ще вземем поуката за нас днес. Когато израилтяните се заклеват да изкоренят злото, те си мислят, че правото и Бог, силата и успеха са на тяхна страна. Дори през ум не им е дошло да питат Бога и да търсят вина в себе си. Но когато се срещат с враговете си, са поразени от многократно по-малък противник и понасят тежки загуби. Шокирани, те осъзнават, че те сами скроиха и осъществиха този план и имат нужда от Божията помощ и ръководство. Бог потвърждава, че трябва да продължат битката, но на следващия ден израилтяните са разбити отново, макар и с по-малки загуби. Интересно е да видим как тези събития променят отношението на израилтяните към виновните вениаминци и към Бога. Преди първия бой те говорят за вениаминците като за чужди, виновни неприятели: „Кой от нас да излезе пръв против племето Вениамин“. След първата битка те са потресени и ужасени, не могат да разберат какво става, освен, че Господ не е бил с тях. Започват да си задават въпроса дали са прави, какво не одобрява в тях Бог и сърцата им почват да се смиряват пред Него и да търсят истината. Питат Бога за ръководство и говорят за вениаминците като „потомците на брата ни Вениамина“. Те признават, че вениаминците не са чужди, а част от техния народ, че проблема е общ и не могат просто така да ги премахнат, защото не им харесват и заплашват сигурността и спокойствието им. След второто поражение израилтяните се уплашват и отчайват, чувстват се безсилни и жалки. Идват при Божието светилище и започват да се молят, да постят и да плачат. В този момент се извършва огромна промяна в тяхното мислене и отношение. Бог им дава да разберат, че са отговорни за случилото се – години и десетилетия в страната злото се е разпространявало малко по малко, от лошо към по-лошо, а ценностите и доброто са намалявали малко по малко, от добро към по-малко добро… Обществото е забравяло Бога и принципите на доброто все повече и повече, и злото се е разширило и пораснало до огромни размери, но никой не е обръщал внимание. И злото е станало толкова голямо, че сега цяло племе е пропаднало в тежки престъпления и трябва да бъде премахнато от обществото. Къде бяхме ние, когато нещата се влошаваха? Не вършим ли и ние зло и с какво сме по-добри от тези окаяни сънародници? С какво право ги осъждаме и воюваме с тях? Може ли злото да се премахне или е вече късно? Може ли да се върне доброто и да възстановим благоденствието? Дълбоко смирени и чувствайки своята вина и безсилие, израилтяните изповядват публично вината си, покайват се и принасят жертви пред Бога, за да получат прошка и помощ. Във въпроса им вече има пълно покорство на Божията воля: „ако Ти не искаш, ще престанем тази битка; ще оттеглим нашите обвинения против братята ни вениаминците; покажи ни какво да правим…“ Тогава получават от Бога помощ и мъдрост как да постъпят и как да спечелят в битката. След окончателната победа израилтяните не празнуват – те плачат и скърбят за загубата на техните сънародници. Молят се за възстановяване на племето им и са решили твърдо да устояват вярно и безкомпромисно доброто и никога повече да не допуснат злото да пуска корени в обществото и в домовете и сърцата им. Тогава осъществяват един план, за да помогнат милостиво на оцелелите няколкостотин вениаминци да създадат семейства и да възстановят племето. Това е истинския начин да се променят нещата! Не говоря за изтребване на грешните, а за премахване на греха и злото! Докато не осъзнаем и не оставим собствените си грешки и вина, не можем да премахнем злото, защото всички сме отговорни за случващото се в нашето общество. Хомосексуалистите, прелюбодейците, извратените – те са продукт и последствие на моралната деградация на цялото общество. Никой няма право да осъжда и да наказва пропадналите и виновните освен в рамките и със средствата на справедливата законност и ред. Кой дава право на някой си мюсюлманин или какъвто и да е да влиза в заведение за хомосексуалисти и да ги разстрелва като кучета?! Какво право имат някакви младежи или каквито и да са да пребиват, да измъчват, да подиграват, да отнемат живота и достойнството на някой страдащ от хомосексуализъм или други проблеми! Законът на джунглата: „по-силния изяжда по-слабия и никой не може да му държи сметка“ е за животните, а не за хората! До зверове ли ще пропаднем?! Бог ясно показа на израилтяните, че не те, а Той е Съдията на човечеството и Той решава кого, кога и как да наказва. Всеки ще получи от Бога справедливо заслуженото си според делата си, и никой няма да избегне правосъдието. Но това не означава, че ние нямаме право да се борим и да отстояваме правото. Длъжни сме да вършим и да защитаваме правото и доброто винаги и при всички обстоятелства. Даже цялото общество да е покварено и законите и властта да са против правото, не бива да се съгласяваме и да отстъпваме. Но насилието, лъжата и омразата са средствата на злото. Оръжията на правдата са истината, личния пример, любовта и верността. Ако моралът и истинските ценности се уважават и практикуват от обществото, то всички проблеми, следствие на покварата ще намалеят и ще изчезнат по естествен начин. В едно общество, в което любовта в семействата и между хората изобилва, няма да има нито разбити и нещастни семейства, нито наранени и ощетени деца, нито хомосексуалисти, защото просто няма да има причина да се появят, нито биха намерили почва, ако дойдат.

    Как да се отнасяме към хомосексуалистите и хората с подобни проблеми? Довели при Исус Христос една прелюбодейка и тълпата искала съгласието Му да я убият с камъни. Той казал: „Който от вас е без грях, нека пръв да хвърли камък.“ И Той започнал да пише на пясъка греховете на най-яростните обвинители. Стъписани от Неговото все виждащо око те отстъпили назад и се разпръснали, чувствайки се виновни и осъдени. Жената лежала на земята, хлипайки от ужас. Исус я попитал: „Къде са тези, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди?“ „Никой, Господи“- промълвила жената и чакала с примряло сърце какво ще каже за нея ГОСПОД. Исус е можел да и покаже цялата низост и грозота на постъпките и характера й, да й каже думи, които да я преследват през целия й живот или да я унищожат душевно и духовно. Но Той кротко и състрадателно й казал: „Нито Аз те осъждам! Иди си и отсега нататък не съгрешавай!“ Всъщност, Той ни показва, че Бог ни обича толкова много, че може да ни прости ВСИЧКИ грехове и иска да го направи. Но няма правото да ни прости, докато не осъзнаем и не признаем греховете и грешките си и не поискаме прошка от Него и от засегнатите от тях хора. Той иска да ни спаси и да ни освободи от греховете ни, но няма право да го направи, докато доброволно не Му се доверим и не предадем живота си и цялото си сърце на Него. Тогава Бог, Който е заповядал на светлината да изгрее в тъмнината и хаоса на нашата планета при Сътворението й, ще заповяда на светлината на истината и доброто да изгреят в нашите сърца и ще преобрази живота ни. Той ще извърши за нас това, което ние не можем да извършим за себе си. Но ние трябва да изоставим своята гордост и самонадеяност и да Му се покоряваме от цялото си сърце. В моменти на най-мрачни преживявания съм намирал надежда в обещанието на Бог: „Заклевам се в живота Си, казва Бог, не благоволя в смъртта на нечестивия! Благоволя в това нечестивия да се обърне от греховете си и да живее! Обърнете се от злото към доброто, от греха към правдата, от своето его към Мене, и Аз ще ви изцеля! Защо да умрете?“ Бог ясно казва, че въпреки желанието и способността Си да ни спаси от злото, ако не изоставим греховете си, ще бъдем осъдени с вечна смърт. „Защото заплата за греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Исус“. „Не се лъжете, Бог не е за подиграване. Защото каквото посее човек, това ще пожъне.“

   Скъпи приятелю, ако си хомосексуалист или имаш каквито и да било безнадеждни проблеми – има надежда за тебе! Има организации за възстановяване на хомосексуалисти, в които много от тях са се върнали към нормалния си пол и са се реализирали пълноценно (виж книгата „Хомосексуализъм. Възстановяване от мъртвата хватка.“ Изд. Нов живот 2003г , Боб Дейвис и Лори Ренцел – авторите са бивши хомосексуалисти,). Има начин за връщане към доброто не само за отделния човек, но и за цялото общество. Това не може да стане със средствата на науката и властта, нито с човешка мъдрост, способности и сила. Трябва не само да се върнем към доброто по принцип, но към Източника и Крепителя на доброто – нашия Създател.

 

© Александър Ценов Всички права запазени

Осъзнавам, че по-малка статия или ако беше на малки части би било по-лесно за възприемане, но в момента имам възможност да пусна цялата наведнъж. Подготвях я дълго и със съзнанието, че засяга актуален проблем и бих желал да не забавям нейното публикуване. Ще бъда благодарен за конспруктивни отзиви. Който желае, може да сподели представения тук материал с други хора без да променя съдържанието.

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Както вирусите мутират,за да са по-устойчиви в борбата срещу тях,тъй и човешките пороци разлагат тялото на обществото.Хомосексуализмът и покварата са познати от древността.Да си спомним за Содом и Гомор.Едно общество изживява своя апогей и след това настъпва срив в развитието му.Тогава войни, болести и природните стихии решават края на дадена цивилизация.А може би и сега сме в такъв период?
    Хубав повод за размисъл.
    Поздравления за написаното от теб, Александър!
  • Bezzhichen (Безжичен) Честно ти казвам, че нямах търпение да го дочета докрая, но правилнага ти идея, че псевдозащитата на "правата" на едни сбъркани малцинствени групи са огромна дискриминация на множеството, на което се налага безправие и което е тотално дискриминирано, за да си развяват задника и предника разни педерасти и лезбийки, е ясно. Нещо повече., това е ни повече, но по- малко чист фашизъм... Пък кой каквото ще.да.мисли, някаква си страна с огромни проблеми с населението си,ще ти
    отнема децата, хайде де... А други ще ми казват, че внуците ми ще трябва да учат колко са важни педерастите и т.н. наречените им права. За да ме попита един ден внукът ми: " А бе, дядо, аз като не съм педераст, нормален ли съм?"..До това може да доведе т.н. "конвенция" - а все пак "конвенция" идва от "съгласие", нали? Е, нормалните от нас не са.съгласни да е нормално общество от педеруги и лезбийки. Има биология и нормално е само хетеросексуалното. Никой не може да ме убеди в друго, всичко друго е дискриминация!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.