“

                                                                                В.Рибаров

В разговор с една преподавателка по литература, публикуваща в Сайт на Интернет “ХуЛиТе” имах възможността да чуя следното разсъждение:

-Новата литература - каза тя - се периодизира от Освобождението до 09.09.1944г., а след този период литературата се определя като “най-нова” или “съвременна”.

Изразих несъгласие с това разбиране и поисках от моята позната да се обоснове.

-Таково е решението на Академичния Съвет – отговори ми тя категорично и реши да ме остави насаме с моето несъгласие, но добави: -До сега това решение не е оспорено!

Целта на настоящата статия е да поставя въпроса за необходимостта от обосноваване на пътищата и методите при съзадването на новата литература.

Светът пред очите ни се променя, но какво става с него? Съществуващата литература дава ли отговор на този въпорс? И коя литература следва да разбираме като нова? Пред лицето на грандиозните промени, свързани с глобализирането на света, да се поставя под съмнение въпроса за необходимостта от създаването на нова литература е най-малко въпрос на неразбиране, който изисква да се изясни. Много преди 1990г. философите бяха единодушни, че е назряла необходимостта от създаването на нова философия, адекватна на новите реалности. Но освен философите и времето постави въпроса за нова философия и тя се появи – философията на Карлос Кастанеда, обосноваваща техниките на прикриването, абсурдното поведение и самоубийството. Анализирал съм повечето от книгите на К.Кастанеда, показал съм абсурда на тази философия, но подкрепата към философията на хуманното преживяване, която съм разработил аз, си остава твърде спорадична. Това показва, че не й е дошло времето, но това не пречи нейните привърженици да работят в посоката към нейното утвърждаване в живота. А философията е ориентир и за цялата останала литература, в това число и художествената. През последните години броят на хората, които взеха да пишат се увеличи. Нормално е да се запитаме каква е тяхната мирогледна ориентация и отговор на този въпрос ни дават самите текстове, които те публикуват.

След 1990г. светът се осъзнава като нов, защото реално човекът промени мястото си в него, но вместо да се хуманизира, светът се срина по пътя на деградацията, което се отразява и на литературния процес във всичките му компоненти. При по-големи възможности за развитието на хуманността, страхът и стресът се превърнаха в основни характеристики на човешкото преживяване. Ето го онова противоречие, което поставя много нови въпроси и задачи пред хората на перото. Но въпросът не е в това има ли или няма нова литература. След създаването на философията на хуманния екзистенциализъм през 1985г., което обявих чрез капиталния си труд:”Интерпретацията като метод за разработване на знанието”, се захванах с нейното утвърждаване в живота. През последните две години публикувам материали в сайтовете за литература на Интернет, създавайки прагматично направление в литературата. Този факт предполага разгръщане на много по-широко сътрудничество с цел обособяване и на други литературни направления, които, в своята тоталност, ще задават конкретно облика на литературния процес, а също така и на средата, даващи нови възможности за провеждане на личното творчество на хората на перото.