Сега когато живеем в трудни времена каква е тенденцията – църквите от различните вероизповедания да се обединят или съвсем да се разграничат едни от други.

Днес като християни наблюдаваме различни аномалии които се случват  сред църквите. Едни църкви се разпадат и запустяват, а в същото време възникват нови. Дали трите официални световни деноминации– Православие, Католицизъм и Протестантсво, ще си подадът ръка в последните времена, докато исляма набира застрашителна скорост? Както православието има своите плюсове и минуси, така и протестантството и католицизма. Идеална църква има ли?

Спрели ли сме като християни да благовестваме и просто сме станали посетители на църквата. Рейнхард Бонке /един велик протестантски служител/ казва: „Исус дойде, за да ни даде живот СЕГА, без никакво чакане, където и да сме, каквото и да вършим. Той прави живота жив.” А имаме ли плод от този жив живот. Служим ли на Бог с любов, вяра и мир. Майка Тереза / известна католическа служижителка на милосърдието/ е казала: „Плод на тишината е молитвата, плод на молитвата е вярата, плод на вярата е любовта, плод на любовта е служението, плод на служението е мирът.” Често обаче християните се намират с единя крак в света, а с другия при Бога и за никакъв плод не би могло да стане  на въпрос. Тук ще цитирам един български светец Св. Иван Рилски, който в завета към своите ученици е казал: „Щом като веднъж сте излезли от света, не се възвръщайте назад нито с тялото си, нито с ума, защото никой, според казаното, като положи ръка на ралото и поглежда назад, не ще бъде насочен към небесното царство.” Ето три различни цитата от три различни светила на християнството от три различни вероизповедания, как прекрасно се допълват. Но в реалността, съществува ли такова нещо.

            В историята има многообразни свидетелства за развитието на християнските деноминации и вероизповедания. Има православни които са ставали протестанти. Католици ставали православни и всякакви варианти и комбинации,  до съвременни дни. Но Бог е същия вчера, днес и завинаги! Сега когато живеем в последни времена, времена на отстъпление и световна ислямизация, каква е тенденцията – църквите от различните вероизповедания да се обединят или съвсем да се разграничат едни от други. На какво държи един истински християнин – на своята деноминация, вероизповед или на вечното Слово Божие и универсалната неизменна уникалност на благовестието. Христос няма да дойде на земята за деноминацията или за някаква конкретна църква. Той ще дойде за своята една единствена Невяста. За очудване на много християни, тази Невяста ще бъде съвкупност от различни видове християни – следвали Бог с цялото си сърце, душа и ум. Когато Исус дойде да вземе своята Невяста, едва ли ще пита хората от коя деноминация и църква са били. Най-вероятно ще ни попита дали сме били верни и какъв е нашия плод във вярата.

             Какво правят християните относно разпространението на благовестието? Изпълняваме ли „Великото поръчение”? Водим ли хората към Христа или ги водим към деноминацията и канона? Докога ще чакаме някой велик духовен старец или проповедник да свърши работата вместо нас. Нима благовестието, изцерението и чудесата са преоритет на християните ръкоположени в позиция и ранг. Да, има власт поставена от Бога която ние трябва да почитаме, защото това е нормалното управление на църквата. Но сякаш знаейки това, някой християни са се разплули в своите деноминации и стоят безразлични към погиващите. Исус е казал на всички да проповядват благовестието, дори е подчертал в Словото си, че ще извършваме по-велики дела. Случва ли се това в живота на християните от различните църкви и деноминации? Или самата църква и деноминация е станала причина и пречка това да не се случва. Няма нищо лошо в различните вероизповедания и деноминации, но има две крайности – едната е себецентризъм /затваряне в структурата на църквата/, а другата безразличие към погиващия свят. Мисля, че за да бъдем ефективни като християни е необходимо да погледнем отвъд деноминацията. За да водим хората към Христа, е важен обединяващия фактор за църквите, а не разграничаващия!

 Нека да хвърлим един бегъл поглед в различните деноминации и вероизповедания, да надникнем и видим какво е отношението на самите християни към въпроса за спасението на човешката душа, кое би могло да обедини вярващите по цялата земя. Предлагам ви интервю с християни от различни вероизповедания, които споделиха отношението си по темата:

1. Какво е за вас спасението?

            Христо 59г. адвокат – Българска Лутеранска Църква - София:

„Спасението е чудесен дар от Бога, който съм придобил чрез вяра в нашея Господ Исус Христос. От 10 години съм християнин. Беше през октомври 2007г. на една евангелизация организирана от църква „Рема”, сега „Ново поколение” в НДК. Беше дошъл Кейси Триит от САЩ. Той е много известен, има голямо служение и около 10 000 християни членуващи в неговата църква. Бог го е изцерил от тежка зависимост към наркотиците. Това винаги много ме е впечатлявало, така че това беше нещо като зелена лампа за мен, даде ми голямо насърчение.”

Филипа Каменова 38 г. психолог /работи с деца, юноши и по-големи с нарушено развитие/, ЕПЦ- София:

„Спасението за мен е нещо което се получава само веднъж в момента в който приемеш Исус Христос за свой спасител. Започваш да живееш живот, който потввъждава че си християнин. Да бъдеш човек който ходи с вяра и убеждение в това което прави Господ за теб.”

            Красимир Тонкин 58 г.  свещеник в Софийска епархия

„Аз съм християнин от 47 години.

Мир и любов – това е спасението! Човек трябва да отиде в храма и да получи информация, за за се спаси. И да прочете малко литература по темата.”

            Райна Андреева 68г. /работила организатор по туризма/, ХЦ Прелом-София

„Християнка съм от края на 1988г Спасението е познание и нов живот с Господа., Той ме срещтна, защото аз винаги съм Го търсила в живота си.”

            Антон Лазаров 68г. Католическа Църква „Св. Йосиф”-София

„Християнин съм от дете, но има вяра католическа, има и вяра християнска...голяма е разликата.Чрез вярата има спасение! Без Католическата Църква е трудно спасението.”

Таня 52г. православен богослов

„Християнка съм от както съм кръстена, от дете. Спасението е преди всичко вярата, молитвата отправена към Бога и тайнствата извършвани от църквата –миропомазване, елеосвещение, и едно най-важно условие –евхаристията /причастие/, което включва поста и изповедта. За оглашените /некръстените/, най-важното е тайнството кръщение.”

            Архиепископ Христо Писарев 46г. – Християнска Вселенска и апостолска църква /ХВАЦ/:

„Създадохме една нова църква, една нова деноминация в България – Християнска Вселенска и апостолска църква се казва. Това е една икуменическа църква, която има официялна регистрация по законите на Република България. Спасението е една възможност, макар че е слабо да се каже така. Някой го приемат като възможност! За мен спасението е предопределение. Според модела на протестантската църква би трябвало да имам определено обръщане. В православната църква модела за осъзнаване на Христа е различен и по този модел, аз от дете съм възпитаван в християнството.”

2. Колко хора сте приобщили към вярата?

Христо 59г. адвокат – Българска Лутеранска Църква - София:

„Трудно мога да кажа, може би 4 или 5 човека са повярвали чрез моето свидетелство, но се надявам тези хора наистина да имат спасение, както разбира се се надявам и за себе си същото. Придобил съм спасението чрез вяра, но всичко до съдния ден е в Божиите ръце, така че малко или много съм затруднен да отговоря на този въпрос. Знам със сигурност, че има доста хора които са се интересували какво точно ме е накарало да повярвам и какво ми е променило възгледите за живота. Те са усещали и виждали външната промяна и проявяват нескрит интерес към това какви неща се проповядват в нашата църква. Хората имат нужда от това да разберат какво ни кара да живееме и какво е нашето упование и надежда. Това ме насърчава да им говоря за Исус и за Неговите велики дела. Всеки човек има нужда от спасение и заслужава спасение, защото то се придобива по благодат. Вярвам, че тези хора ще бъдат спасени, аз се моля за тях. „

Филипа Каменова 38 г. психолог /работи с деца, юноши и по-големи с нарушено развитие/, ЕПЦ- София

„Християнка съм от дете, но предадох сърцето си на Бог преди пет години когато наистина Му се посветих и всичко друго оставих на заден план. Трудно ми е да кажа колко хора точно са повярвали чрез мен. Може би пет!? Там където работя с всичко се стремя да споделям благовестието, да се отдава възможност но хората да се покайват и спасяват. Обикновенно разказвам своето свидетелство и какво Бог прави и е правил в живота ми, за знаменията и чудесата и т.н. Има хора които попиват това което Бог има да им каже.”

Красимир Тонкин 58г.  свещеник в Софийска епархия

„Никой не може да каже точния брой на хората! Такъв човек няма! Може би има хора които са променили живото си чрез моя пример, но ако има такива те ще кажат.”

Райна Андреева 68г. /работила организатор по туризма/, ХЦ Прелом-София

„Не съм преставала да свидетелствам за Него където и да съм била, където Бог ме е поставял. Дали ще е на работа или сред моите близки и познати, на  улицата...сърцето ми е винаги отворено за тези които погиват. Има хора които са променили живота си чрез моето лично свидетелство, виждайки как Той ме изцерява и продължава да ме изцерява от много неща. Това е дало ефект в живота на хората които аз най-малко съм очаквала. „

Антон Лазаров 68г. Католическа Църква „Св. Йосиф”-София

„Не е много трудно да привлечеш някой към християнството, той трябва да е избран от Отец според библията и според църквата. Трябва да си избран, за да получиш истинската вяра. След като приемеш вярата и я изучиш, откриваш, че всекидневния хляб- Божия хляб- Божието тяло е най-големия подарък когато Го приемаш. Универсален подарък за този свят. Няма по-голям подарък!”

Таня 52г. православен богослов

„Приобщила съм много приятели и колеги във вярата. Където мога разпространявам Словото Божие, защото Исус Христос е казал, че вярата е жива представа на онова което вярваме и разкриване на онова което не се вижда. Чрез благовестието, чрез раздаване на икони осветени от православния храм, разговори на християнски празници, всеки споделя някакви мисли и така.”

Архиепископ Христо Писарев 46г. – Християнска Вселенска и апостолска църква /ХВАЦ/:

„Не е коректен въпроса. Мисля, че не в резултат на вярата, а в резултат на промисала на Бога се приобщават хората към Христа. Бог използва човека според обстоятелствата и спасението не е преди всичко вярата, защото Той може да използва и невярващи хора и чрез действията им да привежда във вярата. Зависи от Божия промисъл.”

3. Колко често християните трябва да споделят благовестието и вие лично какво правите за разпространението му?

Христо 59г. адвокат – Българска Лутеранска Църква - София:

„Всяка възможност ние трябва и можем да използваме за това, колкото и да е неудобно на пръв поглед и времето, и мястото, и събитието, Бог ни дава тази мъдрост как и на кого да говорим и какво да му кажем. Святия Дух е нашия Утешиштел който ни дава тази увереност, че това което казваме не го казваме от себе си, а го говорим по Негово повеление, предаваме Неговите думи и завет които Той ни остави. Всяка възможност – това е моя отговор, защото ако търсим благоприятната възможност, може и никога да не ни се даде. Ключът е молитвата към Него. Аз не мога да си представя живота без благовестието. Ако нямаш вътрешна свобода ти не би могъл да говориш за своите убеждения, включително и най-вече за християнските такива. Получих тази свобода в последствие. В началото не можех да говоря пред много хора и то хора които имат доста добри интелектуални характеристики или поне се счита, че са интелектуално добре поставени. Всъщност с такива хора не е лесно да се говори, защото при тях крепостите в ума са доста силни. Понякога на пръв поглед създават непреодолими прегради, но това е като водата която дълбае в камъка, дълбае, дълбае.... Има моменти в които се усеща, че човек е готов да приеме благовестието. С молитва сутрин когато човек отива някъде и иска да свърши работа, без тази молитва не би могъл да приобщи някой към вярата. „

Филипа Каменова 38 г. психолог /работи с деца, юноши и по-големи с нарушено развитие/, ЕПЦ- София

„Всеки ден и на всяко място, защото това е поръчението което ни е дадено от Христос-„Идете и проповядвайте на всяка твар”, така че това е нещо което трябва да правим всеки ден. В момента аз го правя, чрез мисията която имам. Правим конференции които се състояха в два града на България. Раздаваме християнска литература, споделяме неща с хора, имаме социална дейност чрез която сме по-близо до невярващите”

Красимир Тонкин 58 г.  свещеник в Софийска епархия

„Разпространявам благовестието на много добро ниво, но не знам какво правят моите началници по въпроса. Аз го правя с моя личен пример! Християните трябва да споделят благовестието според техния свещеник-изповедник.Колко пъти – всеки според себе си. Тук няма канони, а и нищо не пише за това, колко пъти. Може всеки ден.Но ако всеки ден християнина се стреми към това, може и да не стане никога, защото това е фарисейство. До колкото мога аз се стремя да приобщавам хората към Христа, но когато самите хора не искат, не мога да ги вкарам в „кошарата”. Българина като цяло не е вярващ. Кои са хората и кои са човеците? Диоген го е казал, който се е търкалял в една бъчва и никой не му е обърнал внимание.”

Райна Андреева 68г. /работила организатор по туризма/, ХЦ Прелом-София

„Това е призванието което Бог ни е дал. Това ни е живота! Да говорим на хората чрез нашите лични свидетелства, чрез молитва и реална помощ в естественото. Дори човека да не приеме Господ – това е нашето призвание. Трябва да бъдеме отворени! Исус за това ни е отделил. Имам случай когато след години ме беше срешнал един мъж за който се бях молила за работа. Той ме разпозна и ми каза, че Бог му е намерил работа! Когато ние сме с отворено сърце за Бог няма проблеми да извърши Неговата работа. Ние трябва да се грижим за тези които Бог ни дава. Да помагаме с каквото можем.”

Антон Лазаров 68г. Католическа Църква „Св. Йосиф”-София

„Трябва да ценим, че благовестието е дар за човечеството. Ако хората го нямат и не го познаят – горко на нас!

Таня 52г. православен богослов

„Всеки има собствено виждане. Вярата никой не кара насила да вярва! Всеки усеща Бога в сърцето си по различен начин, така че човека е индивидуалност която по различен начин изказва вярата си, молитвата си и посещението в храма.”

Архиепископ Христо Писарев 46г.–Християнска Вселенска и апостолска църква /ХВАЦ/:

„Разпространяването на благовестието е едно от основните задължения на християнина. Това е дълг на всеки християнин! Както майката по любов и дълг се грижи за семейството и бащата, така и християнина по любов и дълг трябва да благовести.”

4. Случвало ли ви се е, да се молите за някой и пред очите ви да е ставало изцерение?

Христо 59г. адвокат – Българска Лутеранска Църква - София:

„Има моменти в живота ми които са ме изпълвали с надеждата, че думите на Ап. Павел не са напразни, че нашата вяра не е напразна и с полагане на ръце човек може да получи изцерение, защото Бог работи. Ние не можем да върнем това което Бог ни е дал, всичко е по благодат, но един от начините е когато предаваме нашите дарби. Да, имам такива случаи. Бог извършва чудеса и работи в такива моменти, когата със силна вяра и единение на ума и сърцето отдава своите таланти в служба на Бога. Смятам, че изцерението не е преоритет на пасторите или специялно избрани служители, макар че в определени деноминации това е залегнало в доктрината. Действително се твърди, че призвани служители които имат съответния духовен сан /пастори/, биха могли да изпълнят Божията воля. Но съм убеден, че това могат да извършат хора с чисти сърца, за които вярата в Бога не е нещо немислимо и нещо непонятно. Живеейки човек във вярата, той се освещава, а освещението е дин процес и чрез този процес човек израства във вярата и би могъл да бъде в полза на другите. Тук се сещам за някой неща от писанието където вярващите се наричат светии. Светия е този човек който е вярващ и изповядва с устните си Христос за свой Спасител. „

Филипа Каменова 38г. психолог /работи с деца, юноши и по-големи с нарушено развитие/, ЕПЦ- София

„Полагането на ръце и молитвата е нещо много важно за това да се получи изцерение. Мисията в която участвам се нарича „Възтановени”, основана е от две години. Ние сме четирима човека на които Бог говори, надденоминационне сме и имами три клона на тази мисия – социална дейност /работа с хора в неравностойно положение/, евангелизация и ученичество. До сега сме имали социални дейности чрез които хората са докосвани от Бог. Това беше в едно село близо до гр.Пазарджик – Виноградец. Другото нещо което сме правили, това са конференциите в гр.Пазарджик и гр.Монтана. Виждаме Божията сила и помагаме на хората да видят своята идентичност, кои са в Господа. Казвам го не само от позицията на психолог, но и от позицията на човек който вярва в Бога, че ние сме призовани в това да привлечем все повече хора към Христос в нашата нация.”

Красимир Тонкин 58 г.  свещеник в Софийска епархия

„Да! Узаконено в църквата „Св.Богородица”-Малашевци, чрез четвъртата икона която е детеродна „Св.Богородица Труеручица”. Имам и снимки. Една жена която беше бездетна, чрез молитвите в последствие забременя.

Райна Андреева 68г. /работила организатор по туризма/, ХЦ Прелом-София

„Бог ни е призовал да се молиме за другите и когато ние сме покорни, Той действа. Задавали са ми въпроси „Ти откъде знаеш, как разбра?” и аз съм отговаряла, че не съм аз, а Бога.Той винаги е извършвал Свойта част и изцерява тези които трябва да бъдат изцерени.”

Антон Лазаров 68г. Католическа Църква „Св. Йосиф”-София

„За изцерение конкретно не съм се молил. Виждал съм чудо след дълги молитви и съм чувствал как вярата прониква в съответния човек. Може би е имало много такива случаи..”

Таня 52г. православен богослов

„Имаше едно момче когато учех в Богословския факултет който беше прибягнал до злоупотреба с наркотици, но в начална фаза. Той ми сподели, че е имал трудно детство. Родителите му били разведени и той е попаднал в неподходяща среда.Благодарение на вярата това момче успя да се откаже. Сега в момента рисува икони, завърши богословския факултет с пълен отличен.”

            Архиепископ Христо Писарев 46г. – Християнска Вселенска и апостолска църква /ХВАЦ/:

„В нашата църква имаме свещеник който беше на инвалидна количка и чакаше да умре. Бяха го уволнили от русенска митрополия за това, че не може да си изпълнява задълженията. На една литургия ние го благословихме и получихме откровение от Светия Дух, че той ще бъде жив и здрав. Вие го видяхте, днес беше между вас и си тръгна с жена си. Това същото момче беше на инвалидна  количка, а сега служи на Бога.”

5. Спрямо обществения ви статут, пазите ли в тайна това, че сте християнин или свободно и открито показвате вярата си?

Христо 59г. адвокат – Българска Лутеранска Църква - София:

„Бил съм член на духовния съвет на Лутеранската Църква, но се наложиха някой промени в състава след известни неблагополучия бих ги нарекъл, от административно процедурен характер. Те доведоха до приемането на нов устав, въвеждането на делегатски принцип на квоти за представителство и неща с които аз като християнин и юрист никак не съм съгласен. Тогава реших, че е редно да се оттегля като член на духовния съвет. Сега в момента съм редови член както всички други братя и сестри. Помагам с каквото мога, съвети, професионални умения и др. „

Филипа Каменова 38 г. психолог /работи с деца, юноши и по-големи с нарушено развитие/, ЕПЦ- София

„Това, че съм психолог и работя с хора със сигурност ми дава възможност да споделям вярата си и не само това. В естеството на работата се налага да говорим за такива неща като морални ценности, смисъл на живота, какво търси човек, защото той е търсещо същество. Така че в професионалното ми развитие има възможност за споделяне на благовестието. Заедно с хората достигаме до това – какво е християнството и неминуемо стигаме до момента на благовестието.”

Красимир Тонкин 58 г.  свещеник в Софийска епархия

„Повече от това какво да показвам?Имам колеги които го правят професионално, а имам и други които правят неща които никога не трябва да се случват в БПЦ. Аз не съм спирал да приобщавам хората към вярата”

Райна Андреева 68г. /работила организатор по туризма/, ХЦ Прелом-София

„Има опозиция срещу мен и моето семейство за това, че съм приела Господа, но Бог ми е казал да благовествам дори и да има конфронтация срещу мене. Дори и да се е получавало така, че хората са се озлобявали към мене, аз не съм спряла да говоря за Него.”

Антон Лазаров 68г. Католическа Църква „Св. Йосиф”-София

„Аз свободно и открито показвам вярата си, нямам никакви притеснения. Кръста е моята гордост!”

Таня 52г. православен богослов

„Нямам задръжки за това!”

            Архиепископ Христо Писарев 46г. – Християнска Вселенска и апостолска църква /ХВАЦ/:

„Това звучи многопластово! Според различните църкви, евангелизационната дейност е различна. Разпространението на Божието Слово е задължение на всяка църква! Аз не си го представям нито в американски, нито в руски аспект. Смятам, че американизирането на българина и русофицирането което се предлага, не помагат на българина да намери автентично себе си в Христос.”

      6. Какво свързва християните по света от различните вероизповедания и деноминации?

            Христо 59г. адвокат – Българска Лутеранска Църква - София:

„Не мога никак да се колебая когато отговарям на този въпрос, защото съм убеден, че това е любовта. Дори всичко да имаме на този свят, всичките дарби и таланти, любов щом нямаме ние сме без всякакво оръжие. Любовта е най-силното оръжие на християнина. Така е било, така и ще бъде. Всепоглъщащата безмерна любов на Христос поглъща всичко. Исус ни завеща да се обичаме един други му, както себе си. Божията любов ни обхваща и ни закриля отвсякъде и във всеки един миг от живота ни.”

Филипа Каменова 38 г. психолог /работи с деца, юноши и по-големи с нарушено развитие/, ЕПЦ- София

„Това което ни обединява е вярата в Бог и това, че трябва да бъдат достигноти и други. Няма значение в каква деноминация си поставен.В ранната църква нямаше деноминации, всички вървяха и действаха според онова което Бог им говореше и деистваха с молитва и общение. Ние можем да бъдем събрани в едно от различни вероизповедания и деноминации с една цел – да вярваме в Него и да достигнеме колкото се може повече хора за Него.”

Красимир Тонкин 58 г.  свещеник в Софийска епархия

„Един Господ ни е създал – Адам и Ева е създал!

Обединителния фактор е материалния напоследък, което за мен е глупост. Сега е много нашумяло движението на икуменизма, което според мен е политическо и мисля, че няма да стане. От всякъде ни залива информация кой какво прави, как преговарят църквите по между си, хора които са номинирани за началници и т.н. Но никой не пита обикновенния християнин. Никой нищо не пита. Икуменизма е политическо движение, но аз не съм този който трябва да обясни това!”

Райна Андреева 68г. /работила организатор по туризма/, ХЦ Прелом-София

„Това е живота с Господа и Нашия Цар и Господар Исус Христос! Това е което ни обединява и за това ни е призовал Господ! Когато се смириме Той прави чудеса.”

            Антон Лазаров 68г. Католическа Църква „Св. Йосиф”-София

„Папата ни обединява всички и ако го слушаме, може би ще дойде обединението на християните по целия свят.”

Таня 52г. православен богослов

 „Обединяващия фактор на християните по целия свят това е вярата в Исус Христос. Това е единственото което обединява и както се казва в символа на вярата „Вярваме в един Бог Отец Вседържител на небето и земята, на всичко видимо и невидимо” – това обединява всички!”

            Архиепископ Христо Писарев 46г. – Християнска Вселенска и апостолска църква /ХВАЦ/:

„Смятам, че обединяване в смисъл на институционна зъвисимост, т.е. обединяване под някаква форма на институция е невъзможно и не е необходимо. Идеята за гражданското общество която в момента е изключително актуална е по-близка до евангелското разбиране за свободата, от която и да е друга идея за свободата на личността. Тази идея би дала възможност на вероизповеданията на християнските църкви в различно многообразие, в цялата гама която допуска Бог да Му се служи. Църквите могат да бъдат съвсем самостоятелни една от други по разбирания и желания. Не е необходимо да бъде съобразено със събор и правови действия които нищо няма да помогнат на християнството в крайна сметка.”