4.06.2008 г., 20:33 ч.

Петър Петров 

  Журналистика
1984 0 2
6 мин за четене
 

                П О Р Е Д И Ц А


                                     К р е а т и в н и    л  и ч н о с т и

 

 

Петър Петров

Директор на

Държавна отворена театрална сцена

Гр. Търговище

 

 

 

 

Влизам в кабинета на директора. Няма го. Посреща ме любезно Людмила Ганчева, неговата сътрудничка. Лъчезарна, синеока дама, излъчваща позитивна енергия. Властна в известен смисъл, приятна събеседничка... Познаваме се от десетилетия. Докато пием натурален сок, чакайки Петър Петров, разговаряме... за всичко.

 

Йорданка Донева:

Людмила, нека попитам  "зад кадър", какъв човек е Петър Петров в професионалното си ежедневие? Все пак ти го познаваш по-добре от мен...

 

Людмила Ганчева:

Упорит... не се отказва лесно, когато е решил да направи нещо. Работи до „изчерпване на абсурда ( това е любимата му фраза). Търси и намира подходи от няколко страни, за него няма нерешими проблеми.

 

Йорданка Донева:

Т.е. креативна личност. Влиза в „моята класация"!

Името „Петър"(според древни предания) означава камък. Какъв е Петър Петров -директорът на ДОТС - твърд като скала сред морето от ангажименти или крепител на вярата... в успеха?

 

Людмила Ганчева:

С една дума - издръжлив. Комбинативен като мислене. Вярващ в целта, която преследва. За него можем да кажем: „Отнесен от мислите"... Винаги е зает с някакъв проект.

 

            Но ето го на прага на кабинета. Свеж, задъхан от бързане, в светло облекло. (И мислите му са светли.) Помня го още като редови актьор в „Дванадесета нощ" на Шекспир през 1979 г. В детския ми спомен изплува неговата ексцентрична виталност и енергиен заряд на сцената.

„Човек, когато е на път,

хей хоп, шумят, шумят реки,

момата вика:  „Мене дръж!",

а пък дъждът вали, вали..."

 

Даже пееше много добре. А оттогава колко вода изтече... и над 70 роли на различни персонажи видяхме в негово изпълнение.

 

Людмила Ганчева:

Г-н Петров, не бъдете скромен, кажете ни: „Директорът пречи ли на актьора?"

 

 

Петър Петров:

Със сигурност... Но актьорството помага на директора (смее се заразително). Всяко общуване е една отделна пиеса.

 

Йорданка Донева:

Както винаги - мъдър... Със склонност към сентенции... Петър Петров е  много ерудирана личност, удоволствие е да се разговаря с него. Винаги научаваш нещо ново. Неслучайно в свободното си време се занимава с „книжен бизнес". Благодарение на неговата фирма, жителите на Търговище са добре снабдени и запознати с новите заглавия в българската и чуждестранната литература.

            Какво е за Вас театърът?

Посвещение или съдба? (Преди НАТФИЗ  сте завършили ХТИ в Бургас)  инженер- химик по документ) , но актьор по призвание. Зодия „Дева", баща на 2 деца.

 

Петър Петров:

За мен театърът е... преодоляване на себе си. Пълно отдаване. Във всяко нещо трябва да се самопреодолееш и да усещаш другите. Преодоляването на себе си е дълъг процес. Голготата е една и съща. Трябва да пренесеш Сизиф чрез себе си. Крайността е да опознаем себе си. Но и да преодолеем факта, че прекалено много се обичаме. Затова нека на сцената да бъдем истински.

 

Йорданка Донева:

Вие сте артистичен директор на международния фестивал „Вълшебната завеса".

Издание -2008 се открои с един спокоен и добър афиш, прецизна селекция, високи професионални достижения в българския театър за деца. Неслучайно творбите за младата публика биват наричани „най-добрите посланици на международния мир", средство за културен обмен... Вашият принос за това?

 

Петър Петров:

Моето правило във всичко, което правя е да не преоткриваме топлата вода... "Вълшебната завеса" осигурява кръг на общуване между професионалисти и публика чрез международни хоризонти. За  съжаление все още тези прояви  са по-скоро стихийни, отколкото ритмични. Иска ми се да се създаде квалитет по отношение на критериите за участие във фестивала. За това е необходимо да съществуват:

- база данни

Така могат да се изведат стойностните неща.

- отвореност за всяка схема

В съвременния театър се правят уникални неща, отличаващи се със своята синтезност и събирателност. "Вълшебната завеса" е наследник на най-доброто от детско-юношеските фестивали, този форум продължава утвърдените традиции на драматичните театри, приобщавайки и куклено-театралното изкуство.

 

Йорданка Донева:

Кое е новото в Издание-2008?

 

Петър Петров:

Схемата на интерактивния театър като схема с продължение. Този вид театър е работен вариант по отношение на подрастващите. Спектакълът „продължава" в пространството, размиват се границите между правещите и възприемащите, като двете страни се допълват взаимно. И така се постига  „бягство от схемата на мъртвия театър".

 

Йорданка Донева:

По отношение на организацията...

 

Петър Петров:

Имам идеи регионът да общува с панаирни програми и институции, занимаващи се с културни продукти за деца. Бихме предложили П А К Е Т И  от услуги, с които да се обслужват тези потребности. Отворени сме за всички креативни идеи, които могат да споделят останалите с нас. Работното ми кредо като мениджър е: "Колкото повече спектакли на сцената, толкова по-добре."

 

Йорданка Донева:

Ако разбирам добре, вие желаете успешна комуникация и с Регионалния инспекторат по образование...

 

Петър Петров:

Да, добре би било, ако се създаде постоянна връзка между експертите по образование, преподавателите и театралите. Да има наситеност на мероприятията с център - т и н е й д ж ъ р. Когато училището познава театъра и неговите качества, младите хора биха могли по-успешно да демонстрират С Е Б Е  С И. В Германия има практика театралният агент да осъществява диалог с ученици и учители още в V ,VІ клас.

 

Йорданка Донева:

Сред два добри спектакъла - един е по-добър. Наистина ли?

 

Петър Петров:

Всеки спектакъл плува между двете стойности - добро и лошо. Критериите за оценяване са многобройни - възраст, естетика, послание на спектакъла, наличие на психодраматични моменти, ориентираност на творбата. Важно е да се знае: „За кого е спектакълът?"

Различна е магията на театралната власт, едни ги хваща в началото, други... в края.

 

Йорданка Донева:

                Театралното изкуство има  безспорни интегративни функции. То е и превенция на алиенацията сред подрастващите, мост между различията чрез колективните форми на културно взаимодействие.

Занимавам се като доброволец със самодеен театър за деца. Бихте ли ни оказали режисьорска помощ... например в един спектакъл за социална терапия?

 

Петър Петров:

Разбира се. Всяко дете е потенцален актьор ( дори и детето с дефицити). Търсейки и  откривайки „точките на театралността", то може да изявява С Е Б Е  С И.  Голямо е значението на методическите (показни) уроци за запознанство с леките форми на  театър (образователен театър). Но тази дейност изисква съчетаване на усилията от 2-те страни - педагози/психолози и театрали.

 

Йорданка Донева:

Благодаря за този интересен разговор. Надявам се да не бъде последен.

„Изкуството е превъзмогване на едно  страдание, чрез което ставаме по-добри." Дано да е вярна тази максима.

 

От 03.06.08  започват Дните на големия театър в малкия град. Още едно предизвикателство за търговищката публика, реализирано с енергията и креативната сила на Петър Петров.

                                                               У с п е х !

© Йорданка Донева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако общувате на живо с автора им ще се възхитите на находчивата му мисъл , всяко негово изречение се превръща в заглавие на пиеса.....
  • Има няколко мисли със сентенциално звучене, които много ми харесаха. Например - всяко едно общуване е отделна пиеса
Предложения
: ??:??