1. Уводни думи за Pink Floyd:
 Думите са ограничена възможност - с тях можеш да стигнеш само до границата на възможното. A Pink Floyd винаги са били отвъд тази граница. Затова думите за тях са невъзможни. Дори и да бъдат намерени такива - те само ще се плъзнат безпомощно по повърхността на смисъла, ще се опитат да му предадат форма, но не и съдържание. Ще направят така, както правят с всичко велико - ще го осакатят до посредствеността на очевидното и лесно обяснимото. И ще превърнат Pink Floyd в още "една тухла в стената"...

 2. Историята:
 ... В началото бе Уотърс! Това звучи почти библейски, нали? Но именно Роджър Уотърс е Словото на Floyd. И всичко започва с него в далечната 1966 година в Лондон. Той събира Ричард Райт и Ник Мейсън. Но нещо не им достига. Може би малко лудост и фантазия. Тази недостатъчност се запълва, дори препълва от Сид Барет - човекът-поезия, живеещ на ръба на подсъзнанието. Той запалва искрата на цялата творческа енергия, която носи групата в себе си. Той измисля и името, заимствано от любимите му изпълнители на блус - Пинк Андерсън и Флойд Каунсил. През 1967 година излиза първата им песен - "Арнолд Лейн", която намира място в Топ 20 на английската класация. Историята започва да се пише!

 3. Стилът:
Музиката на Pink Floyd е всичко - поп, рок, джаз, ъндърграунд, психиделик. Но най вече - Pink Floyd! Те самите са стил - какъвто преди това не е имало и никога няма да има. А и не трябва да има, защото ще бъде кощунство...

 4. Албумите:
"Обратната страна на луната", "Стената", "Бих искал да си тук", "Животни"... Всеки един албум е лично откровение, пулсираща болка, трескаво търсене на себе си, поезия, подсъзнание, халюцинация, докосване, бягство и завръщане, крясък и шепот. Всичко в албумите им е "човешко, твърде човешко"... пречистващо, до сълзи.

 5. Концертите:
Музика в образи. И образи в музика. Тишина, която можеш да чуеш. Мълчание, което можеш да изречеш. Гняв, от който можеш да се освободиш, като го изпееш... Зрелище е слаба дума. Това е вълшебство! Паралелна реалност.

 6. Моето лично отношение:
Floyd винаги свързвам с брат ми. Той е заклет флойдер, който не просто слушаше, а живееше Floyd. Няма да забравя как дънеше на касетофона "Още една тухла в стената" и комшиите му крещяха да намали музиката. Китарата на Гилмор огласяше с ехо улицата, а точно на припева "Хей, учителю, остави децата на мира!" - брат ми усилваше докрай и пееше заедно с Уотърс и детския хор. Велико! Как да нямам лично отношение - това е музика, която не оставя никого безразличен...

7. Floyd завинаги:
Думите пак не стигнаха. Отвъд тях остават Pink Floyd - там, където някой ден всички ще се срещнем. Завинаги!