Pirin folk 2014

Всичко в живота се променя бързо
Двадесет и второ издание на Международния фестивал „Пирин фолк”
Сандански, 6 -7. 09. 2014


Всеизвестно е , че ако стъпиш два пъти в една и съща река, но по различно време, тя вече не е същата. „Панта рей” (Хераклит). Това се случва и с отношенията между хората. Правилото важи и за фестивала „Пирин фолк”, който тази година ни изненада с нови открития и авторски песни.
От любопитство ли или от „македонската ми коренова система”, не знам, но стоя пред екрана и сравнявам изпълненията на участниците с видеоклиповете от сайта на фестивала. Баща ми в инвалидната количка „танцува” с ритъма на песните и се просълзява. Любовната му история с майка ми започнала покрай тефтерчето с македонски песни. Дистанцирано от емоциите, залавям се да изследвам интуицията на вдъхновението на всички, чийто труд прави възможен този фестивал. Чувствознание или просветление? По-скоро – озарение.
Новите творби - послания са нещо повече от естетическо усвояване на действителността, защото са оплодени от дарбата на въображението и пламъка на откривателството. Присъствието на продукцията на Пирин фолк през годините е едно предизвикателство за почитателите, защото представянето на песни с автентична македонска основа е приоритет в борбата с чалгата.
Без претенция за висш културологичен анализ, ще си позволя да обобщя, че в последното издание на Пирин фолк, регионалната тематика дискретно отстъпва на общонационалното звучене, искайки да ни напомни (вероятно), че Македония (в историческата памет) е една от „изгубените дъщери” на България / както и Тракия/. Темите за Бистрица и Пирин се преплитат елегантно с „Родна земя”, „България в мен”, „Молитва за нас”. Без да отричаме първите, ние откриваме в тяхното продължение важното, символичното, народопсихологичното.
Пирин фолк обогатява интонационната среда с нови алтернативи. Според вдъхновението на всички, чийто труд прави възможен този фестивал. Чувствознание или просветление? По-скоро – озарение.
Новите творби- послания са нещо повече от естетическо усвояване на действителността, защото са оплодени от дарбата на въображението и пламъка на откривателството. Присъствието на продукцията на Пирин фолк през годините е едно предизвикателство за почитателите, защото представянето на песни с автентична македонска основа е приоритет в борбата с чалгата.
Без претенция за висш културологичен анализ, ще си позволя да обобщя, че в последното издание на Пирин фолк, регионалната тематика дискретно отстъпва на общонационалното звучене, искайки да ни напомни/вероятно/, че Македония /в историческата памет/ е една от „изгубените дъщери” на България / както и Тракия/. Темите за Бистрица и Пирин се преплитат елегантно с „Родна земя”, „България в мен”, „Молитва за нас”. Без да отричаме първите, ние откриваме в тяхното продължение важното, символичното, народопсихологичното.
Пирин фолк обогатява интонационната среда с нови алтернативи. Според Мартин Карбовски „Не чалгата кара една нация да изглежда проста, а обратното – простата нация по естествен път ражда чалгата”. Ясно е , че тиролските песни не звучат добре на турски, нито пък частушките – на арабски. Защо тогава в заведенията звучи на български език „ангажиран кючек”? Мисля, че фестивалите с изследователска насоченост към изворния фолклор, блокират „мераците на оскотелите българи” за интегрирането ни по-скоро сред ромите. Пирин фолк ни помага да се включим успешно в балканската общност. Затова артистичният директор на фестивала, Валентин Пензов, заслужава специални аплодисменти за неуморния си труд и креативност. Многостранно развита личност - мислител, композитор с доказани постижения, продуцент, артистичен директор, толерантен човек. Той се стреми да запази славянското влияние в съвременната културна действителност, грижливо пази традициите и достиженията на своя форум.
За пореден път подборното жури, ръководено от проф. Дора Христова, ни убеди, че в България може да се постига успех като се предлага и нещо различно от стоки за пипане, а именно – духовен продукт. Благодаря за удоволствието да чуя толкова различни и интересни песни – те се превърнаха в размисъл и послание.
От напевната медитация и висшия фолклорен пилотаж в изпълнението на Нели Андреева получих усещане за спокойствие и съвършенство. Красива фраза, вокална прецизност. Като независим хроникьор , от дистанцията на времето, певицата разказа за подвига на Гоце Делчев. Гражданите на Сандански са много сензитивни в тази насока и мисля, че оцениха по достойнство професионалните й умения.
Вили Рай… Както винаги заразяващо витална. На шега и с любов в мрежата я наричат „стара чанта, ама лачена.” С присъствието си тя заявява: „Ето ме. Тук съм. Има ме. Не остарявам, защото всеки, който има усет за магията на македонската музика, остава вечно млад. Затова – искате ли да сте млади, тропайте македонско хоро и пейте македонски песни!”
В дъното на човешкото несъзнавано лежи един религиозен пласт. Човекът е религиозно същество. И не е случайно, че именно религията ни дава възможност да осъзнаем връзките с другите, с Бог и самите себе си. Това внушение постигна Маргарита Хранова с песента - победител в конкурса за нова авторска песен. „Молитва за нас”. Професионално майсторство, извисено от всеобщата идея за благоденствие.
В стремежа си да наложат образа на БЪЛГАРКАТА – Деси Добрева, Вергиния Борисова и Мина Пенкова – бяха избрали облекло с национална символика. Абсолютно българският фестивал! За радост в техните изпълнения имаше много силна вокална специфика, продиктувана от вътрешния им натюрел, която ги представи в самобитна светлина и ги разграничи от щампите на външния свят.
Мой личен фаворит е песента „България в мен”. Защо? Поради наличието на синестезия в нея. Когато една музикална тъкан е толкова звукоизобразителна, тя поражда образи и начертава за секунди многообразие от картини.Тогава думите са излишни.Това дължим на провокативния аранжимент на Алекс Нушев и Петър Алексиев. Особена красота открих и в „Звездна нестинарка” на Светослав Лобошки. Бих казала, че мелодически композицията превъзхожда останалите. Лична рефлексия.
Не мога да не спомена и тръпките на възторг от изпълнението на Кристина Иванова от Попово.Тя се осмели да изпълни най-екстраполираната песен на този фестивал („Полско цвеке”). За четвърта поредна година с тази песен се печели първото място в конкурса за изпълнител. Вокалният педагог на девойката - Аделина Колева – бе направила всичко възможно да разграничи нейната интерпретация от предходните. По думите на Валентин Пензов : „Тоше Проески ни гледа от небето и се радва.”
Панайот Панайотов (председател на журито на конкурса „Цветен камертон”) ме попита през 2013 година: „ Вие в Търговище каква вода пиете , че сте толкова гласовити?” Пророк! През 2012 г. Невена Пейкова от Търговище спечели първо място в конкурса за изпълнител на Пирин фолк. През 2013 г. победител в същия конкурс стана Сабина Донева от Търговище, а през настоящата 2014г. – Кристина Иванова от Попово (област Търговище). Да не говорим за „Големите надежди”….
Нашият областен център трябва да се гордее с успехите на своите певици. Това доказва, че македонската „инвазия” се е разпростряла и в Североизточна България. А Търговище е земя на музите.
Въпреки широкия възрастов диапазон на участниците (за всекиго по нещо), особено ме зарадваха младите изпълнители. Деси Добрева бе много добра по отношение на психотехника и интерпретация. Македонският изпълнител Джоко Йелич с прочувствената орнаментика на „Тугино моя далечна” и невероятното си сценично присъствие зарадва женската аудитория. Мъжко обаяние без коментар, съчетано с фин музикален усет, даващо добра заявка за бъдещи успехи. „Твоите очи, Цветано” бе в категорията Другост. Авторът и изпълнителят Георги Върбанов доказа, че фестивалът е отворен за експериментиране. Със своето мотивирано, професионално устремно присъствие, безспорен хъс и флирт с публиката, младите хора ни показаха, че академичното и приложното могат да се сливат и взаимно да се обогатяват в нови образци. Трио „Евридика” изпълни „Цъфнало цвеке шарено” /обработка Георги Петков/. Оригинално! Според Хенри Плакроуз „Покварата при човека е неприласканото въображение, което си отмъщава за това, че е било изоставено.” Високите художествени постижения на участниците ни показаха как може да бъде направлявана енергията на младите хора позитивно и съзидателно.
В разговор по телефона, Валентин Пензов бе любезен да отговори на въпросите ми, за което съм му благодарна.
Какъв е тестът за уникалност на Вашия фестивал?
Пирин фолк е балкански фестивал, включващ съвместно творческо сътрудничество между творци от различни националности. Екипите са смесени. Този факт е еманация на европейските ценности за единение . Подготовката на фестивала изисква силен мениджмънт и целогодишен труд.
Не е трудно да успееш. Трудно е да понесеш успеха.
Няма да говоря за себе си. От моите наблюдения установявам, че на някои изпълнители славата им идва в повече. Но болшинството от младите участници се доказват в бъдещата си кариера. В този случай Пирин фолк се оказва трамплин за тяхното успешно развитие. Преслава, Нелина, Десислава…. Въпросът е в това дали славата ще те смаже. За да се задържиш на върха е необходим непрекъснат труд. За да защитиш позицията, дадена от Пирин фолк, се изисква още повече труд. Трябва да докажеш, че я заслужаваш. Това е отговорност и бреме.

От своя страна аз благодаря на спонсорите, които направиха възможно участието на дъщеря ми Сабина Донева на фестивала Пирин фолк през 2013 г. Това бяха:
Хирургична болница „Папуров”
Сладкарница „Златната рибка”
„Електроника”- Никола Станчев
Папи – М- 94
Дом за наука и техника
Винпром – Търговище
През изминалата година Сабина Донева участва в конкурсите” Цветен камертон”- Сливен, „Речни ноти” – Тутракан, Пирин фолк – Сандански, „Съзвездия”- Шумен, „Нова музика” – Горна Оряховица, „Морски звездички” – Варна. Тя спечели едно Гранд при, 3 първи места, едно второ място и наградата на Кмета на Община Шумен.
Да й пожелаем успех в Третия сезон на „Гласът на България” ! Дано успехът на Пирин фолк даде добър отскок от трамплина към върховете на музиката!