1.04.2008 г., 14:51 ч.
"Пиянството на един народ - 2" (относно "Мюзик айдъл")
6 мин за четене
ПИЯНСТВОТО НА ЕДИН НАРОД – 2
Или какви са „идолите” на България днес
Или какви са „идолите” на България днес
От векове наред на българския народ все нещо му пречи да се развива нормално – 482 години османско робство, 66 години „монархо-фашизъм”, 44 години „комунизъм” и 19 години „преход към демокрация”. (Българският еквивалент на демокрация е свободия (бел.авт.)) Все намираме оправдание за всичко лошо, което ни се случва. В същото време живеем с мисълта, че сме най-великата нация, защото имаме 1300-годишна история, но не правим нищо, за да докажем това твърдение.
И ако преди няколко века българщината се е запазила благодарение на талантливи и родолюбиви наши предци, ние днес правим всичко възможно да потъпчем и пратим в забвение тяхното велико дело. Ще ви дам прост пример с българския език, в основата на който стои свещения труд на братята Кирил и Методий. Печално е да четем из форумите (в това число и в тези, посветени на „Мюзик айдъл”) как някакви неграмотни хора сквернят чистотата на родния ни език. Ако модераторите изтриваха всеки неграмотно написан пост, то тогава почти нямаше да останат коментари. Сякаш са ни малко чуждиците в съвременния български език, ами и нови думи започнаха да съчиняват някои от участниците във въпросното „риалити шоу” по БиТиВи (визирам глаголът „циркосвам”, измислен от Денислав, който е отражение на бедния му речник и ниска езикова култура). Да не говорим, че някои хора така и не се научиха, че думата съжАлявам не се пише съжЕлявам. Ако пък случайно направиш забележка на неграмотника заради правописа, той се озлобява срещу теб.
Като споменах злобата, нека я дефинирам по свой начин. Това е изключително низко чувство, което често е съчетано със завист. Като че ли злобата и завистта са двигателите на съвременното общество. Този двигател обаче бута машината ни все повече и повече към пропастта. Само ако можехме поне малко да се зарадваме на успеха на останалите!
Злобата и завистта прозират втрещяващо ярко във взаимоотношенията между някои от „айдълите” – кандидати за слава. Дали това е просто театър – продуцентите знаят най-добре, но у обикновения зрител подобно поведение оставя лошо впечатление. Потресаващ също е фактът, че някои коментари във форумите са пропити от неописуема ненавист, скрепена с не по-малка доза завист към участниците. Когато видим, че някой е талантлив, го наричаме „гей”, „селянин”, „простак”, „задръстеняк”, за да го обидим и унижим.
Преди известно време разговарях с мой приятел – журналист от САЩ, който ме изненада с това, че е чувал за оперната ни певица Райна Кабаиванска. А в същото време мнозинството от българските младежи не свързват името й с нищо. Но въпреки това „Мюзик айдъл 2” направи световно известна Валентина Хасан – изпълнителка на култовата пародия „Кен лий”. Макар и за някои това да си беше чиста проба гавра с момичето, погледнете от „позитивната” страна – може да не се прославихме с глас, но с невежеството си определено заемаме едно от първите места в света. Учениците може и да не знаят коя е Райна Кабаиванска, но „ту либу дибу даут ю” вече цял свят го знае за срам на нацията ни, или пък… защо срам? Може би трябва да се гордеем с това, че е една псевдо-песен на българка стана известна зад граница?!
Проблемът с истинските таланти в България е, че остават неоценени от сънародниците си и затова търсят признание навън. И дори когато го получат, те продължават да бъдат обругавани и незачитани в родината си.
Нужно ли е Иван „да се прави на клоун”, за да спечели симпатиите на публиката? Или пък Денислав да махне очилата и да стане „фешън” отново със същата цел? Трябва ли Деница да отслабне, за да се хареса на зрителите? И още много подобни въпроси, които повечето от нас си задават и чийто отговор е „да” за съжаление… Ако „айдълите” разчитаха само на гласовите си възможности, то предаването едва ли щеше да има този рейтинг.
Едно е ясно – в България талантливите не са желани. Да си „стягат багажчето” и да отиват на Запад. Много жалко, нали? Но това е истината за съжаление. Когато някой създаде нещо хубаво, той остава незабелязан от останалите. Ако пък направи грешката да демонстрира публично способностите си, той става омразен и антипатичен на аудиторията. Ето защо е необходимо Иван да се държи като простак, за да спечели, защото в България адмирации заслужава не таланта, а простащината. Ако заложи само на безспорния си талант, тогава е обречен на неуспех. Някои други пък залагат на „страхотната си визия”, което е елементарно и повърхностно. Жалкото е, че има много обсебени фенове и фенки. И не се лъжете, че това са фенове на таланта или музиката – това са фенове на посредствените неща: външен вид, скандално поведение и др. Много е жалко наистина, че масата от почитателите на тези неща са именно учениците. Те копират онова, което виждат на малкия екран и толкова по-зле за тях и за обществото. Кой дава право на Фънки да обижда в ефир с най-вулгарни изрази като „задник”, „келеш”, „да е** и шопара” и т.н. (без извинение за цинизмите, щом като е нормално да се дават по телевизията в най-гледаното време!). Доскоро неизвестният за мен баскитарист обаче имаше едно много точно попадение – определението „Цървулландия”, колкото и да не ми се иска да призная, че такава е България днес.
Наред с посредствените неща стои един много сериозен въпрос – въпросът за нуждата от водачи в това общество. Не е нормално едно седемнайсетгодишно момче, следвайки стриктно нескопосан сценарий, разкриващ някаква фалшива любовна история, изведнъж да се превърне в „божествен” за гимназистките. Същото сервилно поведение се забелязва и сред някои от феновете на Иван – „Ние сме най-големите… след Иван”, „Иван е Най-Големия” и всичко свързано с него се изписва с главна буква. Ето една интерпретация на този странен, но логичен феномен.
Българинът има нужда от водачи. Очевидно е, че българският интелектуален елит е осакатен, за да не кажа направо обезглавен. Този дефицит на лидери в нашето общество се забелязва най-ярко като се направи един бърз преглед на политическата ситуация у нас. На българите им е дотегнало от фалшиви и изменни водачи, те не обичат лъжата и лицемерието, подкрепят онзи, който прилича най-много на тях. И тъй като това духовно обезличаване през последните няколко десетилетия е съчетано с тотално „опростачване” на народните маси, то няма защо да се чудим на поведението на „айдълите” ни. Макар и да го определяме като скандално, едно такова поведение е напълно естествен резултат от обществените процеси, които протичат в България като следствие от демократизацията.
Жалко, че в „Мюзик айдъл 2” талантът на изпълнителите остава на заден план. Шоуто започна да намирисва на „Биг брадър”, тъй като голяма част от епизодите са направени по некадърно скалъпен сценарий, разкриващ измислени пикантерии от личния живот на кандидатите за звезди и въвличащ ги в нескопосани интриги. Продуцентите заслужават доста ниска оценка, защото простащината, която рекламират в най-гледаното време по най-гледаната телевизия, влияе негативно върху и без това куцащото възпитание на нашите деца. Благодарение на меркантилните създатели на това шоу, алчни за приходи от есемеси, децата ни имат пример за подражание, който стои далеч от представата ни за морал и етика.
Искрено се надявам пиянството на този народ да приключи скоро и по-бързо да дойде отрезвяването, защото вярвам, че българите не са просто едни злобни, повърхностни и завистливи създания. Вярвам, че талантът и интелигентността ще възтържествуват някой ден над идиотизма и безверието. Хм, а вие вярвате ли в Дядо Коледа?
И ако преди няколко века българщината се е запазила благодарение на талантливи и родолюбиви наши предци, ние днес правим всичко възможно да потъпчем и пратим в забвение тяхното велико дело. Ще ви дам прост пример с българския език, в основата на който стои свещения труд на братята Кирил и Методий. Печално е да четем из форумите (в това число и в тези, посветени на „Мюзик айдъл”) как някакви неграмотни хора сквернят чистотата на родния ни език. Ако модераторите изтриваха всеки неграмотно написан пост, то тогава почти нямаше да останат коментари. Сякаш са ни малко чуждиците в съвременния български език, ами и нови думи започнаха да съчиняват някои от участниците във въпросното „риалити шоу” по БиТиВи (визирам глаголът „циркосвам”, измислен от Денислав, който е отражение на бедния му речник и ниска езикова култура). Да не говорим, че някои хора така и не се научиха, че думата съжАлявам не се пише съжЕлявам. Ако пък случайно направиш забележка на неграмотника заради правописа, той се озлобява срещу теб.
Като споменах злобата, нека я дефинирам по свой начин. Това е изключително низко чувство, което често е съчетано със завист. Като че ли злобата и завистта са двигателите на съвременното общество. Този двигател обаче бута машината ни все повече и повече към пропастта. Само ако можехме поне малко да се зарадваме на успеха на останалите!
Злобата и завистта прозират втрещяващо ярко във взаимоотношенията между някои от „айдълите” – кандидати за слава. Дали това е просто театър – продуцентите знаят най-добре, но у обикновения зрител подобно поведение оставя лошо впечатление. Потресаващ също е фактът, че някои коментари във форумите са пропити от неописуема ненавист, скрепена с не по-малка доза завист към участниците. Когато видим, че някой е талантлив, го наричаме „гей”, „селянин”, „простак”, „задръстеняк”, за да го обидим и унижим.
Преди известно време разговарях с мой приятел – журналист от САЩ, който ме изненада с това, че е чувал за оперната ни певица Райна Кабаиванска. А в същото време мнозинството от българските младежи не свързват името й с нищо. Но въпреки това „Мюзик айдъл 2” направи световно известна Валентина Хасан – изпълнителка на култовата пародия „Кен лий”. Макар и за някои това да си беше чиста проба гавра с момичето, погледнете от „позитивната” страна – може да не се прославихме с глас, но с невежеството си определено заемаме едно от първите места в света. Учениците може и да не знаят коя е Райна Кабаиванска, но „ту либу дибу даут ю” вече цял свят го знае за срам на нацията ни, или пък… защо срам? Може би трябва да се гордеем с това, че е една псевдо-песен на българка стана известна зад граница?!
Проблемът с истинските таланти в България е, че остават неоценени от сънародниците си и затова търсят признание навън. И дори когато го получат, те продължават да бъдат обругавани и незачитани в родината си.
Нужно ли е Иван „да се прави на клоун”, за да спечели симпатиите на публиката? Или пък Денислав да махне очилата и да стане „фешън” отново със същата цел? Трябва ли Деница да отслабне, за да се хареса на зрителите? И още много подобни въпроси, които повечето от нас си задават и чийто отговор е „да” за съжаление… Ако „айдълите” разчитаха само на гласовите си възможности, то предаването едва ли щеше да има този рейтинг.
Едно е ясно – в България талантливите не са желани. Да си „стягат багажчето” и да отиват на Запад. Много жалко, нали? Но това е истината за съжаление. Когато някой създаде нещо хубаво, той остава незабелязан от останалите. Ако пък направи грешката да демонстрира публично способностите си, той става омразен и антипатичен на аудиторията. Ето защо е необходимо Иван да се държи като простак, за да спечели, защото в България адмирации заслужава не таланта, а простащината. Ако заложи само на безспорния си талант, тогава е обречен на неуспех. Някои други пък залагат на „страхотната си визия”, което е елементарно и повърхностно. Жалкото е, че има много обсебени фенове и фенки. И не се лъжете, че това са фенове на таланта или музиката – това са фенове на посредствените неща: външен вид, скандално поведение и др. Много е жалко наистина, че масата от почитателите на тези неща са именно учениците. Те копират онова, което виждат на малкия екран и толкова по-зле за тях и за обществото. Кой дава право на Фънки да обижда в ефир с най-вулгарни изрази като „задник”, „келеш”, „да е** и шопара” и т.н. (без извинение за цинизмите, щом като е нормално да се дават по телевизията в най-гледаното време!). Доскоро неизвестният за мен баскитарист обаче имаше едно много точно попадение – определението „Цървулландия”, колкото и да не ми се иска да призная, че такава е България днес.
Наред с посредствените неща стои един много сериозен въпрос – въпросът за нуждата от водачи в това общество. Не е нормално едно седемнайсетгодишно момче, следвайки стриктно нескопосан сценарий, разкриващ някаква фалшива любовна история, изведнъж да се превърне в „божествен” за гимназистките. Същото сервилно поведение се забелязва и сред някои от феновете на Иван – „Ние сме най-големите… след Иван”, „Иван е Най-Големия” и всичко свързано с него се изписва с главна буква. Ето една интерпретация на този странен, но логичен феномен.
Българинът има нужда от водачи. Очевидно е, че българският интелектуален елит е осакатен, за да не кажа направо обезглавен. Този дефицит на лидери в нашето общество се забелязва най-ярко като се направи един бърз преглед на политическата ситуация у нас. На българите им е дотегнало от фалшиви и изменни водачи, те не обичат лъжата и лицемерието, подкрепят онзи, който прилича най-много на тях. И тъй като това духовно обезличаване през последните няколко десетилетия е съчетано с тотално „опростачване” на народните маси, то няма защо да се чудим на поведението на „айдълите” ни. Макар и да го определяме като скандално, едно такова поведение е напълно естествен резултат от обществените процеси, които протичат в България като следствие от демократизацията.
Жалко, че в „Мюзик айдъл 2” талантът на изпълнителите остава на заден план. Шоуто започна да намирисва на „Биг брадър”, тъй като голяма част от епизодите са направени по некадърно скалъпен сценарий, разкриващ измислени пикантерии от личния живот на кандидатите за звезди и въвличащ ги в нескопосани интриги. Продуцентите заслужават доста ниска оценка, защото простащината, която рекламират в най-гледаното време по най-гледаната телевизия, влияе негативно върху и без това куцащото възпитание на нашите деца. Благодарение на меркантилните създатели на това шоу, алчни за приходи от есемеси, децата ни имат пример за подражание, който стои далеч от представата ни за морал и етика.
Искрено се надявам пиянството на този народ да приключи скоро и по-бързо да дойде отрезвяването, защото вярвам, че българите не са просто едни злобни, повърхностни и завистливи създания. Вярвам, че талантът и интелигентността ще възтържествуват някой ден над идиотизма и безверието. Хм, а вие вярвате ли в Дядо Коледа?
© Кирил Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздравления за написаното! Отговаря напълно на моите разсъждения за този "феномен" - „Мюзик айдъл-2”. Много хора мислят по този начин, но не всеки има смелостта да го напише. Поздравления и за граматически издържаната статия! Поклон!
-
Поздравления!!!
-
СЪГЛАСНА СЪМ С ВСИЧКО,КОЕТО СТЕ НАПИСАЛИ!!! ВСЕ ЕДНО ЧЕ ИЗРАЗЯВАТЕ МОИТЕ МИСЛИ,МОИТЕ ЧУВСТВА,МОЯТА ПОЗИЦИЯ.С ТАЗИ РАЗЛИКА,ЧЕ АЗ НЕ СЪМ ПИСАЛА ДОСЕГА ЗА ТОВА(а и да пиша,незнам дали бих могла така добре да го направя както Вас)ИСКРЕНО ВИ ПОЗДРАВЯВАМ ЗА ТОВА:"ЧЕ ИЗДИГНАХТЕ ГЛАС"!!!ВЯРВАМ В ДЯДО КОЛЕДА! НАИСТИНА!!!
-
Поздравления за статията!
За разлика от повечето публикувани тук неща, това наистина е статия,при това чудесна.
Радвам се, че един млад човек пише и мисли по този начин.
Това ми дава надеждата, че въпреки цялата посредственост и неграмотност , има надежда за бъдещето!
Искренно Ви желая успех във всяко Ваше начинание! -
На мен ми хареса,има много истина,но за залост тя е твърде горчива.Ужасно,но просто гласът ти трудно би бил чут от масата народ.За съжаление.
-
Едно точно попадение. Така е, жалко е...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много се натъжих, но и разбрах, че и други хора мислят като мен.
С огромно уважение и болка.Много стойностна статия!