purpleinrock (Даниел Авдала)
96 714
4.01.2011 г., 21:00 ч.

Поп музиката. Рокът - символ на свобода. Rock & Pop. 

  Журналистика » Други
9202 0 17
13 мин за четене

                                                     Поп музиката

                              Рокът – символ на свобода

                                                          Rock & Pop

 

    През последните няколко десетилетия поп музиката се развива и разклонява в различни музикални стилове, подстилове и течения. Често те имат общи белези, произлизат един от друг или се преливат един в друг, елементи от един стил се съдържат отчасти в друг. Еволюция търпят блуса, соул музиката, фънк музиката, кънтри музиката, латино музиката, фолк-поп музиката, диското, денс музиката, евъргрийните, създават се ню уейв, електро музиката, брейк, хип хоп и други. Също така джазът се усложнява и разчленява на течения, комбинира се с поп музиката.

   През 70-те години рокът става извънредно популярен. В звученето му, наред с типичния „Хамонд орган” (Hammond organ), започва прилагането на нов клавишен инструмент – синтезайзер (sintisajzer), наименован на инженера Роберт Мууг (Robert Moog). Мууг-синтезайзерът е употребен в музиката за първи път от Емерсън (от прогресив-рок триото „Емерсън, Лейк енд Палмър”/Emerson, Lake and Palmer) в песента „Лъки мен” (Lucky man) през 1970 година. 


http://www.myvideo.de/watch/1100244/emerson_lake_palmer_lucky_man

 

   Окончателно се урвърждават марките за електрически китари - „Фендер” (Fender) и „Джибсън” (Gibson), а за бас - „Фендер” и „Рикенбекер” (Rickenbacker), рок-барабанистите свирят обикновено с „Пърл” (Pearl), „Людвиг” (Ludwig) или  „Тама” (Tama).

    Още в края на 60-те и през 70-те години, в специфичен меланхолично - мелодраматичен стил, издава първите си албуми писателят-музикант Леонард Коен (Leonard Cohen), оставил дълбоки следи в поп музиката. В разцвет на творческите си сили са шлагерните поп-евъргрийн звезди, започнали творческата си  кариера още през 60-те: Том Джоунс (Tom Jones), Тони Кристи (Tony Christy), Енгелберт Хъмпардинk (Engelbert Humperdinck), Тони Шеридън (Tony Sheridan), Крис Ендрюс (Chris Andrews), поп-блус изпълнителите Ренди Нюмън (Randy Newman) и Бони Райт (Bonnie Raitt), както и поп-латино изпълнителката - кубинката Глория Естефан (Gloria Estefan). 

   В Англия, овациите на почитателите на глем-рока (glam rock), обират „Ти-Рекс” (T-Rex), начело с Марк Болън (Marc Bolan), а шотландците „Назарет” (Nazareth), чиито продуцент е басистът на „Пърпъл” (Purple) - Роджър Глоувър (Roger Glover), правят „бум” с мелодичния си хард рок. 


http://www.youtube.com/watch?v=wWiVb1zhme0&feature=related

 

    Рок-музиката се развива не само във Великобритания и в Щатите. В много други страни тя има не само почитатели и обожатели, но там се раждат едни от най-големите изпълнители и състави, утвърдили се за всички времена в целия свят. Известни, още през  70-те, стават "Аеросмит" (Aerosmith), германската група „Скорпиънс” (Scorpions),  чиито музиканти от Хановер и Хамбург, живеят и до днес в Калифорния. Китаристът Майкъл Шенкер (Michael Schenker), брат на Рудолф Шенкер (Rudolf Schenker), се отцепва от състава и организира „Майкъл Шенкер Груп” (Michael Schenker Group) в Англия, като преди това, няколко години участва в „ЮФО” (UFO). На австралийската рок-сцена се появават "AC/DC“, които стават популярни в цял свят. Там се «подвизават» още Рик Спрингфийлд (Rick Springfield) и по-късно групата „Инеkсес” (INXS). В Европа „нашумяват” швейцарският състав „Крокус” (Krokus) и холандските групи „Голдън Ийринг” (Golden Earring) и „Ливин' Блус” (Livin' Blues) .

 

http://www.youtube.com/watch?v=vWLfUvTfTHo&feature=related

 

    През 70-те добива популярност диското,  с представители Донна Самър (Donna Samer), „Бони М” (Boney M) и др. То се контаминира с рока. В стил диско-рок са някои от по-късните композиции на „Би Джийс” (Bee Gees), та дори „Електрик Лайт Оркестра” (ELO), та дори и„Куийн” (Queen) и „Кис” (Kiss) притежават отделни диско елементи в малка част от рок песните си.

    В областа на световния джаз рок,  със своята неповторимост и оригиналност, се налагат „Махавишну Оркестра” (Mahavishnu Orchestra) на Джон Макклафлин (John McLaughlin), „Джеф Бек Груп” (Jeff Beck Group), „Ритърн то Форевър” (Return to Forever) на Чик Кърия (Chick Corea), „Уедър Рипорт” (Weather Report), Ал ди Меола (Al di Meola), Пако де Лусия (Paco de Lucia), Стенли Кларк (Stanley Clarke) , Жан Люк Понти (Jean Luc Ponty) и др. 

    70-те, 80-те и 90-те години са  плодотворни за поп-рок групи „Електрик Лайт Оркестра” (Electric Light Orchestra) на Джеф Лин (Jeff Lynne), „Уингс” (Wings) на Пол Маккартни (Paul McCartney), „Дайър Стрейтс” (Dire Straits) на Марк Нопфлер (Mark Knopfrer), „Кис”  (Kiss) на Джин Симонс (Jene Simmons), ”Феномена” (Phenomena) на Глен Хюс (Glenn Hughes), „Ейша” (Asia) на  Джон Уетън (John Wetton), „Полис” (Police) на Стинг (Sting), германците "Луциферс Френд" (Lucifer' s Friend) на Джон Лаутън (John Lawton), фънкарите от „Левъл 42” (Level 42) на Марк Кинг (Mark King),  „Ует, Ует, Ует” (Wet, Wet, Wet), „Супер Трамп” (Super Tramp), норвежците „А-ха” (A-ha), „Дюран Дюран” (Duran Duran), „Симпъл Майндс” (Simpel Minds), певецът-китарист Брайън Адамс (Bryan Adams)...


http://www.dailymotion.com/video/x21d8b_elo-don-t-bring-me-down_music


http://www.youtube.com/watch?v=HFjTN11CnNY&feature=related


http://www.youtube.com/watch?v=z2nQZPC2uTs


http://www.youtube.com/watch?v=9o--0G4kxFY&feature=related


http://www.youtube.com/watch?v=9o--0G4kxFY&feature=related


http://www.youtube.com/watch?v=VLUg4OVJlg4&feature=related


http://www.youtube.com/watch?v=Oa6DTeCTSZA&feature=related


http://www.youtube.com/watch?v=Oa6DTeCTSZA&feature=related

 

    Рокът започва да придобива нови измерения, модерни стават стиловете: хеви метъл рок, блек метъл, треш, гръндж.  Eлектро-рокът, прогресивният рок, арт рокът, симфоничният рок, алтернативният рок, космичният рок, пънк рокът търпят ново развитие. Развива се и стилът ню уейв. По-известни гупи от това време са пънк рок групите „Рамоунс” (Ramones), „Секс Пистълс” (Sex Pistols) и Били Айдъл (Billy Idol) със съставъа си, ню уейв формацията„Кълчър Клъб” (Cultur Club), поп денс групата „Райт Сейд Феред” (Right Said Fred).

   Развиват успешно своето творчество рок групите: „Бон Жови” (Bon Jovi), шведите „Юроп” (Europe), „Гънс енд Роузис” (Guns N' Roses), „Айрън Мейдън” (Iron Maiden), „Джудас Прийст” (Judas Рriest), „Деф Лепард” (Def Leppart), „Мотърхед” (Motorhead), „Саксън” (Saxon), "Металика" (Metallica), алтернатив-рок-гръндж групата "Нирвана"(Nirvana), "Синдерела"(Cinderella), "Дрийм Тиатър" (Dream Theater), "Куиинсрайк" (Queensryche), "Меноуър" (Manowar), "Кингдъм Към" (Kingdom Come), германските групи "Хелоуийн" (Helloween), "Юрген Блекмор Груп" (Jürgen Blackmore Group) и "Бонфайър" (Bonfire).


http://www.youtube.com/watch?v=jn8XfKnDPlg


http://www.youtube.com/watch?v=YuayFYlMXt8&feature=related


http://www.youtube.com/watch?v=JIR7ZPIIHQw&feature=related


http://www.youtube.com/watch?v=bBmLAwB__LM&feature=related

 

    В областта на електро-рока творят немските групи „Тейнджърийн Дрийм” (Tangerin Dream), основана още в края на 60-те, и „Крафтверк” (Kraftwerk), станали популярни още през 70-те. Известни, не само в Европа, са „Депешмоуд” (Depeche Mode), които успешно развиват стила електронен ню уейф, както и британците „ОМД"/OMD (започнали музикалната си кариера в края на 70-те, свирещи в стил "синти-поп" и "евро-диско"). Религиозен електро-рок, с елементи на грегорианско пеене, свири групата „Енигма” (Enigma). Специфичeн мистичен-прогресивен, симфоничен рок изпълнява Еня (Еnya). Алтернативен рок и джангъл поп свирят „РЕМ” (R.E.M.).  В апогея си е и ирландската алтернатрив рок група „Ю2” (U2) с великолепния певец Боно. Тя е една от най-популярните пост пънк рок групи и сега.

   Започват кариерата си двама китаристи, виртуози в областта на  прогресивния рок и джаз рока - Ингуи Малмстийн (Yngwie Malmsteen) и Джо Сатриани (Joe Satriani), както и германският блус-рок китарист Руди Аксел Пел (Rudi Axel Pell). В областта на поп-соул-фънка, още в края на 70-те, пробива Майкъл Джексън (Michael Jackson), известен като„кралят на поп-музиката” (The King of Pop). В стил поп - соул, блус, джаз, фънк, диско..., през 70-те, 80-те и 90-те години, изпълняват композициите си Глория Гейнър (Gloria Gaynor), наблягаща на диското, започнала кариерата си още през 60-те, както Шаде (Shade), Уитни Хюстън (Whitney Houston), Тони Брекстън (Tony Breakston), Ренди Кравфорд (Randy Crawford), Стиви Уондър (Stevie Wonder), ЧаКа Кан (Chaka Khan), Джордж Майкъл (George Michael), Принц (Prince), Лайънъл Ричи (Lionel Richie), Майкъл Болтън (Michael Bolton), Симпли Ред (Simply Red), Мери Джей Блайдж (Mary J. Blige) , Джордж Бенсън (George Benson), представител на смут-джаза и фънка...

   С приятните си, спокойни песни, прави впечатление кънтри-блус изпълнителката Нора Джоунс (Norah Jones). Прочуват се  „поп дивите”, Шеeр (Sheer) , Селин Дион (Celin Dion), Марая Кери (Mariah Carey), Барбра Стрейзънд (Barbra Streisand), Лайза Минели (Liza Minnelli) и Бети Мидлър (Bette Midier).

През последните три десетилетия, особено популярни стават Шаная Туейн (Shania Twain), Анастейша (Anastasia), датското дуо „Лейд Бек” (Laid Back), шведите „Роксет” (Roxette), Крис Исаак (Chris Isaak), Джошуа Кедисън (Joshua Kadison), Ричард Маркс (Richard Marx), „Мистър Биг” (Mr. Big), специфичният eксперименталист в областа на синти попа и класик рока Майк Олдфийлд, (Mike Oldfield), Лени Кревиц (Lenny Kravitz),  феноменалните „Тревлинг Уилбърис” (Traveling Wilburys), организирани от Джордж Харисън (George Harison) и Джеф Лин...


http://www.youtube.com/watch?v=XqYp1jpzKCk


http://www.youtube.com/watch?v=VxBEyjSAswc&feature=related


http://www.youtube.com/watch?v=gre4DZuA6k4


http://www.youtube.com/watch?v=iLi_osYNsOU&feature=related


http://video.google.com/videoplay?docid=-6762797189734154480


http://www.youtube.com/watch?v=DQ89HHSq9b8

 

    Напоследък, част от рок музиката като че ли загубва кристалното си звучене, липсват соловите инструментални партии, песните стават по-еднообразни, монотонни, звученето – размазано и матово. По-малко са групите, които завладяват с присъствието си и остават дълго време на върха на класациите, песните им бързо слизат от световната рок-сцена, за да бъдат заменени с други. Известни състави на днешно време са латино-фънк-рок групата „Ред Хот Чили Пепърс” (Red Hot Chili Peppers), „Грийн Дей” (Green Day), „Дъ Фуу Файтърс” (The Foo Fighters), финландските групи, представители на дарк рока „Дъ Размус” (The Rasmus) и „ХИМ” (HIM). Популярни стават шведите "Хамърфол" (HammerFall), норвежците "ТиНТи" (TNT), групите „Колдплей” (Coldplay), „Оазис” (Oasis), „Крийд” (Creed), групата на Кид Рок (Kid Rock), „Пърл Джем” (Perl Jam), „Кингс оф Леон” (Kings of Leon), „Куийн оф дъ Стоун Ейдж” (Queen of the Stone Age), „Линкин Парк” (Linkin Park), „Дъ Килърс” (The Killers), „Притендърс” (Pretenders), основана още в края на 70-те, „Никълбек” (Nickelback),  "Дъ Оливър Уейкмън Бенд" (The Oliver Wakeman Band), австралийците „Джет” (Jet), шведите „Мандо Диао” (Mando Diao), съставите „Били Талент” (Billy Talent), „30 Секъндс то Марс” (30 Secons to Mars), „Дистърбт” (Disturbed), "Файърхаус" (FireHouse), "Шедоуленд" (Shadowland), „Слипкнът” (Slipknot) , „Дъ Уайт Стрипс” (The White Stripes), "Хевън енд Хел" (Heaven and Hell) - новосъбраните стар "Сабат" с Дио (Dio), „Рейдиохед” (Radiohead), „Арктик Мънкис” (Arctic Monkeys), германците "Едгай" (Edguy), "Рамщайн" (Rammstain) и "Моб Рулс" (Mob Rules), поляците "Ривърсайд" (Riverside) и много други.


http://www.youtube.com/watch?v=K1k8sR6PCsc


http://www.youtube.com/watch?v=4kpHmtA7LOk


http://www.youtube.com/watch?v=EN-3_OR7JoE


http://www.youtube.com/watch?v=9cgAegw0ORM

   

    Известни представители на поп музиката на Бритаските острови са бой-групите „Тейк Дет” (Take That) и „Бойзон” (Boyzone), както и Роби Уилямс (Robbie Williams), Ронан Китинг (Ronan Keating), „Спейс Гърлс" (Spice Girls) , Мелани Си (Melanie C), Еми Макдонълд (Emy MacDonald), великолепните Джоc Стоун (Joss Stone), Еми Уайнхауc Amy Winehous) и Леона Люис (Leona Lewis) - в песните и на трите преобладават блус, соул и джаз-елементи,  Наташа Бедингфийлд (Natasha Bedingfield) , Джеймс Блънт (James Blunt), норвежката Марит Ларсен (Marit Larsen), белгиецът Милоу (Milow), германско-ирландската прогресив-рок група „Реймън” (Raemonn) и др. В Щатите и Канада на върха на поп-топ чартовете през последните години са „Бекстрийт Бойс” (Backstreet Boys), дългогодишната поп-кралицата Мадона (Madona), Алиша Кийс (Alisha Keys), Колби Кайлат (Collbie Caillat), Пинк (Pink), Кристина Агилера (Christina Aguilera), Лейди Гага (Lady Gaga), Бионс (Beyonce), Кейти Пери (Kati Perry), Кеша (Kesha), Аврил Лeвин (Avril Lavigne), Фърги (Fergie), родената на Карибските острови Риана (Rihanna), колумбийката Шакира (Shakira), поп рапърът Еминем (Eminem), поп хип-хоп групите "Ауткаст" (OutKast) и "Блек Айд Пиъс" (Black Eyed Peas)...

   Това което си остава за характерно за рока е, че той разбива традиционните, обществени остарели норми, играещи роля на спирачка в социалния и културния живот, и утвърждава индивидуалното мислене и развитие. Индивидът, отделната личност, стават водещи, те определят нравствено-духовния възход. Съдържанието на много текстове е носител на антивоенна и антирасистка тематика. Голям брой музиканти взимат участие в организираните бенефис-концерти в помощ на бедни, болни от ейдс, пострадали от бедствия. Други участват открито в антиправителствени прогресивни демонстрации по повод правата на човека. Поради това той винаги се явява и ще си остане символ на свобода.

   В България, по времето на официалната цензура, се "раждат" най-добрите ни поп-рок групи, по-късно,  след политическите промени - паралелно с разцвета на поп-фолка, тяхната музика, като че ли остава в забвение. По онова време, с оригиналните си изпълнения успяват да се наложат „Сребърните Гривни”, „Старите Муцуни”, „Бъндараците”, „Щурците”, „Диана Експрес” на гениалния композитор и музикант Митко Щерев, „ФСБ”, „Тангра”, „Синьо-белите” на Емил Димитров, „Л-Зет”, „Златни Струни”, „Сигнал”, „Тоника”, „Импулс”, „Спринт”, "Фактор", денс групата „Трамвай номер 5" и др.,  естрадните певци Лили Иванова, Васил Найденов, Вили Кавалджиев, братя Аргирови, Мими Иванова, Петя Буюклиева, Маргарита Хранова, Христо Кидиков, Бисер Киров, Ваня Костова... Някои от тях изнасят пред многобройна публика невероятни концерти.

   През последните години, като че ли рокът отново се съвзема от кризата си, която предизвиква бумът на чалгата. Популярни стават ню-уейв групата „Клас”, рок бандите : „Аналгин”, „Ахат”, „БТР”, „Д2”, „Конкурент”, Атлас”, „Епизод”, „Монолит”, „Ера”, „Сателит”, „Уикеда”, „Хедстол”, „Херманс Улф Бенд”, „Медикус”, „Хиподил”, „Хоризонт” и др.

   В България, макар и не така интензивно, се забелязва нов подем в развитието на рока и поп-музиката.

 

                                                                                                                 Даниел Авдала

 

П.П.  Не съм подредил абсолютно прецизно и перфектно творчеството на отделните музиканти и групи по периоди и години. Някои от тях свирят няколко десетилетия, правят дълги паузи и след време отново се събират. Не съм си поставил за задача да определям поотделно и съвсем точно стила на всяка спомената група. Целта ми е да покажа общата характеристика на тази музикална епоха, като изредя и изброя колкото се може повече различни изпълнители и състави, творящи през последните 4 десетилетия, без да ги подреждам напълно и изцяло по стилове и характерни белези.

© Даниел Авдала Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на Виктор и на Петя, живи и здрави! Честит 1-ви март!
  • Много изчерпателна и богата на информация статия, много добре си я написал!
  • Благодаря за интереса и вниманието. Виждам, че бях написал неправилно "гръндж", като "грънч", ще го коригирам (вече го коригирах). Да ти кажа, този стил не ме интересува много и на това се дължи невниманието ми.
    - Ами аз пиша за последните 4 десетилетия - специално в послеписа споменавам точно, че не подреждам абсолютно съставите по стилове и години, не съм казал никъде, че "пънк" се появява по времето или след "гръндж", просто съм споменал какви стилове започват да се появяват и развиват през този период. Зная, че разстоянието им от датите на вхзникване е около 13-14 години (гръндж/края на 80-те, след пънк/средата на 70-те), но и пънк търпи развитие през 80-те. Това за мен в случая не е важно, а и не се спирам и не наблягам на него в статията.
    - много добре се вижда, че съм написал /съставът НА Били Айдъл/, а не /съставът "Били Айдъл"/, извинявай, обаче аз негови песни съм свирил пред публика още през 1984 г. с група "Сигма" с Бойко Петков и Ангел Пенчев, а и през последните 20 г. - сам. Моля те, преди да правиш забележки, провери добре, за какво става дума, само изписваме 3 тона редове за "тоя, що духа".
  • Благодаря ти, Корнелия! Материалът не е огромен, но е адски трудно да се превключва винаги езиковата програма и да се пишат както българските, така и чуждите имена. Отиде ми доста време. Освен това, смятам, че добавих някои имена още и обогатих статията, коригирах две-три неточности. Но да ме обвиняват неуместно разни дилетанти по този неподходящ начин за грешки, намирам за неучтиво и нахално.

  • Един прекрасен материал,Даниел.Богат от всякъде-и като информация,и като стил на изложение,и като достъпност.Изключително богата информация,а си се постарал и да транскрибираш(транслитерираш) имената.Тази статия е с претенции да се превърне в базис за написване на сериозни изследвания в областта на жанра.Поздрави!
  • Нали ти казах, че няма да се занимавам с тебе, колкото и да ти е "терсене".
  • Въобще не се заяждам. Терсене ми е, че може да има хора, за които критерий да си ти, но то и Тони Стораро го обичат немалко хора.
  • Ти не можеш да бъдеш критерий за мен. Нито някой, от който да си взема поука. Начинът ти на заяждане не е продиктуван от приятелски намерения. Никой не е бил заплашван никъде от мен, ако имаш малко повече фантазия, щеше да разбереш, че става въпрос за нещо друго. Просто не си заслужава да си губя времето с теб, мисли си каквото си искаш. Това, което аз съм написал и изтрил, пак мога да напиша, защото е вярно, но такива като теб не заслужават толко внимание, просто смисълът се губи, не ми трябват твоите поучения и забележки, запази ги за себе си. Явно търсиш разправия... но няма да си я получиш, дори да продължаваш... Нямам намерение да се занимавам с теб.
  • Редактирал си първоначалния вариант на отзива. Отначало пишеше, че трябвало да съм ти благодарен, понеже си изгубил пари с тези съчинения.
    Интересно къде плащат хонорари за подобни? В сп. 'Ролингстоун" ще ти ги върнат с пестелив коментар, да не говорим за някогашния хубав вестник и списание "Ритъм", където отговорът можеше да е и нецензурен.
    Даниел, незлобливо нахвърлях някои неща, които просто си сгрешил. При пръв прочит, без да задълбавам много. Като между свои хора (и ти фамилиарничиш и ме наричаш "мой човек" без никога да си ми седял на коляно).
    Пращаш ме да уча английски или да се удрям по главата. Пак добре и с малко се отървах, щото един интелигентен мъж, позволил си да се обади в съчинението ти за поп-фолка и фолклора, бе заплашен с чук по главата (по Пит Сигър, и Емил Димитров има кавър) и нарочен за прототип на стихотворението ти "Нищожество".
    И Джон Ленън е свирил в Хамбург, но никога не си е позволявал менторски тон от типа "Дойдох свобода да ви дам" (туй е едно на Шукшин, за Стенка Разин).
    Поздрави от мен.
  • Случайно виждам, че пак някой си се опитва да се заяжда излишно и почвам да си губя времето в обяснения. А и толко писане на материали май ми идва прекалено, това е губене на здраве, нерви, време...
    1. Аз пиша думите и ги транскрибирам на български, т.е. превеждам ги не чрез транслитерация, а чрез транскрибция, поради това съм дал изговарянето на "б" като "п", т.е., обеззвучаване съгласната "б" в "п", опитал съм се да преведа имената на български за тези, които не знаят добре английски, с изговорното му значение. От тук и "Джипсън", а не "Джибсън" (вярното), така както се пише, мисля че е абсолютно излишно да се спори... Не го смятам за фатална грешка.
    2. T-Rex свирят Psychedelic Rock, няма да ти обяснявам какво означава (прочети си го сам на английски или немски) с ъндърграунд и мистични сюрреалистични елементи. За да не го обяснявам така, съм казал психо-пънк-рок, защото много от характерните черти на държание при пънка се съдържат в поведението на представителите "психеделик-рока", пънка не започва в съвсем други, далечни времена, не е вярно. Така че не си наясно, мой човек, не се заяждай.
    3. "Инексес" (така се изговаря, т.е. транскрибция)знам много добре как се пише на английски, защото съм учител по английски, но се чудех как да го напиша на български. Опитах се да го напиша така, както се пише, затова ти се струва чудновато.
    4. Моля? Какво означава диско-рок? Ами, удари се, и после пак си задай сам този въпрос. За "Кис" не ми говори, така е, както съм го написал.
    5. Pako de Lucia - превел съм го като Луция, защото българското "ц" е "С" на английски, ако го превеждаш на испански, тогава е "С", и то с език между устните, като "Barcelona". Явно не си наясно с английското произношение. Не мисля, че е необходимо да се спори за това.
    6. За Махавишно - грешката е моя, при изговор, "У" звучи отворено под влияние на "о" от "оркестра" и съм се подвел автоматически по инерция.
    7. Mark Knopfler - се пише така, както съм го написал. Само, че "К" не се произнася както в "know", така че, може да се каже, че е Марк Нопфлер, а не Нофлър, както ти пишеш, но не мисля, че някой би намерил "махана" на това, освен теб.
    8. За Simple Minds съм се подвел, без да мисля, по Simply Red и съм писал вместо "симпъл", "симпли". Ще го коригирам, като имам време.
    9. За годините по отношение на "Рамоунс" и "Секс Пистълс" съм писал вместо 70-те ... 80-те, ще го поправя. "Europe"? Какво те смущава, писал съм я в 80-те, тя е основана 79, но първия албум е 83-та. И е хард-рок и метал група, както съм я писал. Тук няма грешка.
    10. Nirvana - стилът е смесица от влияние на хард, метал, пънк, ню уейв и се нарича alternative rock и grunge. Не съм доуточнил това, особено второто, ще го добавя.
    11. Последната ти забележка е излишна - не съм набутал всички на едно място. Прочети по-внимателно: Лили Иванова и "Трамвай номер 5" съм ги определил като естрадни изпълнители, което съм написал веднага след изброяването, не съм малоумен да ги пиша рок изпълнители.

    Ами, добави за "Нестинари", ще се радвам, аз не съм машина да описвам всичко, да пиша материали като робот, безвъзмездно за едното "браво", срещу оплювка...
  • Привет, Даниел,
    Обичам рок-музиката и според мен е невъзможно да се направи обглед на същата в 20 см текст. Ще посоча къде грешиш:
    - Китарата е Джибсън, а не Джипсън;
    - "Т-рекс" няма как да са представители на странното понятие "психо-пънк рок" маса време преди появата на пънка;
    - Група "ИНСХикс" няма - има Инексес, ако става дума за INXS;
    - Че "Кис" са диско-рок в малка част от песните си (каквото и да значи това "диско-рок" - твое откритие ще да е;
    - "Махавишну оркестра", а не "Махавишно";
    - Пако де Лусия, а не Луция;
    - Марк Нофлър, а не Кнопфлер;
    - "Симпъл Майндс", а не "Симпли Майндс" - то е "Симпли Ред";
    - "Рамоунс" и "Секс Пистълс" са пънк групи от 70-те, а "Кълчър Клъб" е Ню Уейв от 80-те. Трите написани едно след друго..бе..;
    - "Юроп" - без коментар;
    - "Нирвана" (с елементи на треш и ънърграунд)" - уважението към паметта на Кърт Кобейн изисква да се знае началото на сиатълския гръндж (в други текстове, писано от теб грънч, а тук добавени траш и незнамкаквоси);
    - Нататък се изморих да го чета, но не бива така. В рамките на една машинописна страница да се прави произволен тюрлю-гювеч от стотина вокално-инструментални групи, начертали 40 години рок-музика...не знам, ти си знаеш.
    Рокът иска уважение.

    П.С. "Трамвай # 5" и Лили Иванова набутани в историята на отечествената рок-музика, при липсващи "Нестинари" с "Носете си новите дрехи момчета" от 1974-та?
    Моето го имаш.
  • Благодаря ти за отзивчивостта, интереса и компетентността.
  • Благодаря ти, направих, каквото можах...
  • Прочетох с най-голямо удоволствие. Научих много нови неща и си припомних много други.
  • Благодаря ви много, че имахте търпение да прочетете написаното. Имам 2 книги от 80-те в България - "Поп музиката" и "Рок музиката", но тази информация ми бе доста известна, защото аз и приятелите ми се занимавахме изключително много със записи, събирахме и разменяхме плочи, а и почнах да свиря в 7-ми клас в рок-групи. А иначе слушахме "Метронома", "Поп албум" и "Три гонга".
    Ами... по "3SАТ" дават от 10 г на всяка Нова година 24 часа рок-концерти. До преди 3 години аз свирех в продължение на 20 г на новогодишни балове, но от 3 г не свиря и си стоя в къщи. Така мога да ги записвам на ДВД, та тази Нова година даваха точно концерта на Коен и го записах. Затова си спомних за него, и го прибавих към имената на музикантите в статията, просто не е възможно да се обхване всичко, забравил съм още доста изпълнители, за които след това се сещам, но е късно.
  • Нямаше никаква информация преди години... Още пазя в къщи книгата на Йордан Рупчев и Ерих Хофман "АБВ за попмузиката", само там имаше преди 10 ноември систематизирана и резюмирана информация за групите. Другият вариант беше Джилда с нейното "Музикално рандеву" всяка сряда по радио "Свободна Европа"! С удоволствие чета сега на български цялото това количество информация и ми е страшно интересно. Но най-вече благодаря за Ленард Коен, един от фаворитите ми, за когото и аз преди време писах тук: http://denissa-deni.blogspot.com/search/label/Leonard%20Cohen След 15 годишна пауза миналата година той направи грандиозно световно турне. Живее сега в Маунтвил, англоговорящият квартал на Монреал и все още твори. Наистина голямо "благодаря", Даниел!
  • Отново прочетох с интерес!Благодаря!
Предложения
: ??:??