Рутината и липсата на ентропия в живота са тези, които го правят по-спокоен, по-удобен и лесен за управление, но именно те са и тези, които откъсват неговите венчелистчета и от изящно цвете го превръщат в просто едно от многото стръкчета смачкана трева по земята. Няма го вече аромата, няма го изяществото, няма ги и пчелите и пеперудите, които идват в най-неочаквания момент, за да отпият от сладкия му нектар и да оставят следа от себе си, макар и отнемайки част от него, но въпреки това вдъхвайки му живот в истинския смисъл на думата... Парадоксално, нали?