Предимството да бъдеш "single"(поредица)
Връщайки се от училище, в поредния от най-обикновените дни, по пътя за вкъщи, замисляли ли сте се колко подходящо е да си нямаш гадже, особено в 12-ти клас? Днес ми се случи. Минавайки покрай същата алена ограда на родното даскало, за чийто приятен цвят съм допринесла и аз, жертвайки някоя друга дреха, сега ошарена с петна от боя, ме сполети горепосочената мисъл. Доближавайки вече спирката за автобуса, съм решена да напиша статия по наболялата тема. Заплювам си усамотена седалка и за първи път благодаря на съдбата, че ми отреди дом на другия край на града. Дотук с умишленото и на моменти дразнещо многословие (речи го плеоназъм). Сега по същество .Облягам се и почвам да обмислям набезите си върху публицистичния жанр. "Спомнете си моментите, когато сте се чувствали самотни и унили..." Да, така ще е!" ... когато сте се чувствали толкова непълноценни и сякаш празни (макар препълнени с чувства), че сте търсили човек,з аради когото да живеете. Имате толкова любов да споделите, а тя стаена, се трупа и трупа... Докато някой ден, нещо у вас просто не се пръсне или вземе, че мухляса. За да се освободите не ви остава друго, освен да хвърлите отпадачната любов. Няма го обекта на чувства и задълбочен интерес, заради когото да отприщите този порой от емоция и който да го оцени. Толкова похабени нерви и енергия, които можехте да вложите в себе си, да се усъвършенствате. Сили, които да не потичат с всяка сълза, а да пазите занапред, защото както казват - животът е пред нас. Ще си представя аз сега, че имах някого до себе си. Ако досега не бях започнала да мисля за изпити и бъдеще, то дойде крайният момент да подема. Разкъсвана между чувствата и перспективите пред мен, разбира се, бих избрала да следвам стъпките на любимия. Ще разгледам два случая - когато съм попаднала на изключително целенасочен, либерален и недоминиращ екземпляр, който ме съветва дори, да следвам мечтите си, макар и далече от него, и когато приятелят ми е по-неориентиран и от мен, и няма против да кандидатствам там, където и той, още по-добре,а ко живея в неговата сянка. В първия случай нормалната първосигнална женска реакция (която би се запазила и след стотина сигнали) би била: "Искаш да съм далеч от теб!? Не ме обичаш вече?..." При втория случай, оглупяла от любов, ще си мисля как той е мъжа на живота ми. Трябва да го последвам, защото разбирам как ще повлияе разстоянието на отношенията ни. Извода, който мога да направя -на какъвто и човек да попаднеш, щом го има до теб, ще бъдеш раздвоен. Вечната дилема - разумът или чувствата. Голям късмет е, според мен, разумът и сърцето да са на едно "мнение". Едва ли не, двете са взаимоотричащи се, непризнаващи... Сърцето подир своите импулси, разумът подир общоприетите критерии за разумност като: ."не поемай непремерени рискове", "не действай прибързано". Човек, който наистина се вслушва в сърцето си и вярва на интуицията си, не позволява разумът да му налага подобни граници. Защото съдбата е на страната на онези - със смели сърца! Но разбира се, професионалната реализация не противоречи на любовта. Трябва да намериш златната среда, но тия търсачески умения, не всеки притежава..." Казвам си, че съм голяма късметлийка. Не пред всяка входна врата спира рейсът. Продължавам с размислите... "Та дори и да изглеждам, на пръв прочит предубедена или да сметнат хората, че съм разочарована от мъжете и си успокоявам душата, пишейки статийки с негативна насоченост... Та дори това, предимството да бъдеш... емоционално необвързан е, че имаш възможността да следваш своята съдба, а не нечия чужда.. "Прибирам се вкъщи и се мятам на леглото (като по филмите), отправям замечтан поглед към тавана и си казвам: "Това е пълна глупост..."
© Нежното Ласо Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Здрасти, Геврек! И аз съм нещо подобно...хареса ми статията ти и ти предлагам заедно да се потъркаляме из чужбина, а?(6(
-
Рано или по-късно се случва предопределеното,
мисля.Нерешително дълго се лутах, но не съжалявам,
че никого не слушах, а вярвах на моето сърце!
Бъди щастлива, когато и да е!Поздрави!!! -
Ух..времето ми е ограничено..Истината е,че писах статията в компютърна зала,тъй като достъпът до моя Пецко
..ми е забранен..И това е което успях да напиша за един час,гадничко си е..Може би можех да напиша още много..и краят наистина го бях намислила различен..Благодаря ви,че го одобрявате..нещо ново е за мен..А къде с губя последно време..освен,че не мога да седна на Пецко..ходя и по болници..изследвания..ръката ми е посиняла..докато улучат хубава вена..каква мъка бе..И в крайна сметка..излезе,че ми няма нищо..пф...Добре,че успях да се промъкна и да ви благодаря сега!
И да се връщам на голямата сцена..рано е май...Усмивки за всички! -
Е, какво стана на края? Май пак не можа да избереш.
Страхотно си се справила с идеята, но дилемата си е останала.
Браво! -
Така.
Първо - здравей / и къде ми се загуби ? / !
Сега по написаното от теб. Върна ме назад в годините, когато се чудех дали да направя компромис със себе си и да бъда зле придружена ИЛИ да бъда смело сърце до среща с друго такова. Избрах си второто.
И не съжалявам !
Прегръщам те и те очкавам да се завърнеш като Геврек Обичан на голямата сцена ! -
Ох мила, честно казано ние сме такива каквито сме не заради гаджетата ни (тяхната липса или наличие), а заради душите си. Те ни правят хора! Браво! Имаш 6++++ от мен
-
Гери, хареса ми идеята на статията. Гледаш от нетрадиционната страна на нещата и това е чудесно. А обикновено е обратното - тези, които са сами в 12 клас прекалено много се тормозят спрямо тоя факт. Не мисля, че е кой знае каква дилема да си сам или да не си(точно тогава). Въпрос на гледна точка и психология.
(Само да не си помислиш, че те оборвам с аргументи и прочее, просто реших да поразсъждавам по зададената тема ) 6 от мен
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
