8.

Творчеството е свободна изява

“Има скръб, която, щом разцъфти, подобно на любовта, е за цял живот”

                                                                        В.Рибаров

Конституцията има една много силна страна – непосредственото действие на застъпените в нея положения, правила и процедури. Но колко са българите, които познават върховния Закон на страната и го спазват? Не е тайна, че българинът не познава правата и задълженията си, но аз говоря конкретно за свободата на творческата изява във връзка с разработването на основите на новата литература, което става и чрез сайтовете за литература в Интернет. Свободата на словото и правото за изразяване на мнение стимулираха творческата енергия на хиляди хора, но в стихията на отчуждението творческите потенции се разгръщат и като сблъсък между различните автори, който сблъсък се превръща в невралгична точка, в която става раждането на новата литература. Невероятен сблъсък, свързан с групирането на посредствеността и развихряне на манипулативен процес, превръщащ се в инструмент на малтретиране и репресиране, за постигане на престъпни цели, търсещи своето оправдание в сатанизирането на неудобния автор. Реалността, за която говоря, съществуваше и в тоталитарното общество като дълбоко приглушена и действаща централизирано, но тя съществува и в посттоталитарния вариант на обществото като пенеща се еуфория и етикет на незрялата демократичност.

Налага се отново да спомена, че нарушаването на процесуалния характер на отношенията в обществото и превръщането на общуването в контактуване се превръща в източник на конфликтуване между хората, което е израз на тяхната социална обремененост, достигаща своя ясен лик в отчуждението, а то руши идентичността на индивида. Хора със самосъзнание на творци се озовават в контакти, в които споровете се водят около това кой каква оцента ще постави на другия, грубости, квалификации, обиди – ужасяваща дребнавост. Този процес не съм го открил аз, но аз го изучавам, от една страна, с дълбока болка, а, от друга страна с изследователска загриженост. Какво мога да направя? Да стимулирам тази вулканичност, която наричам “абсурд”,

с надеждата нещата да бъдат променени….от самите носители на тази непосилна действителност. В този клокочещ вулкан могат да бъдат открити много неща…Аз наблюдавам хората, които ме нападат, за да проникна в душате им, дешифрирайки нравствено-психологическите особености на кипящата ярост, която у едни се проявява като устойчив дефект на характера, у други – като невроза в различен стадий на развитие, а у някои като откровен израз на неразбирането си по отношение на някои логически форми, които разработвам. Но в цялото това многообразие откривам нещо, което ме впечатлява дълбоко, а това е сянката на скръбта у тези, които продължават да се борят за излизане от угнетението на отчуждението си, но го правят чрез конфронтация от страх да не загубят илюзорността на новата ниша, която са открили в стихийната общност, групирайки се с други индивиди с цел за постигане на оцеляване. Така се постига стихийно обединяване чрез групиране, което се осъзнава и преживява като “сила”, но тази реална сила, в крайна сметка, е инструмент на насилието в безумната битка между творците, която се използва, но пак скрито, с пресметливостта на користта. В такава ситуация кой ще се замисли за Конституцията и нейното действие?