Минавам покрай вратата на стаята и за пореден път помитам след себе си примитивната коледна украса, закачена на нея. Със съквартирантката тъкмо се прибираме от лекции - изморени, изтормозени, премръзнали, докато висим по спирките за "редовния" градски транспорт. И двете сме се екипирали срещу студа с дълги дебели якета, шалове, ръкавици и други пособия. С тях като че ли изглеждаме двойно по-големи. Колкото до коледната украса - тя представлява няколко пластмасови зелени клонки с три звънчета, които дори не дрънчат... и две смешни камбанки със смешно подобие на джудже - или, както съквартирантката ми се изрази, "нещо неидентифицирано"... но пък много сладурско.
Съвсем нормално си е да пада, тъй като сме го закачили на едно от онези канцеларски кабърчета, чието предназначение принципно е да държат хартия... и с парче двойнозалепващо тиксо, което явно е безсилно срещу помитащи го хора с дебели зимни якета.
***
Остават броени дни до Коледа и коледното настроение ми идва чак сега. А всичко ...