Минавам покрай вратата на стаята и за пореден път помитам след себе си примитивната коледна украса, закачена на нея. Със съквартирантката тъкмо се прибираме от лекции - изморени, изтормозени, премръзнали, докато висим по спирките за "редовния" градски транспорт. И двете сме се екипирали срещу студа с дълги дебели якета, шалове, ръкавици и други пособия. С тях като че ли изглеждаме двойно по-големи. Колкото до коледната украса - тя представлява няколко пластмасови зелени клонки с три звънчета, които дори не дрънчат... и две смешни камбанки със смешно подобие на джудже - или, както съквартирантката ми се изрази, "нещо неидентифицирано"... но пък много сладурско.
Съвсем нормално си е да пада, тъй като сме го закачили на едно от онези канцеларски кабърчета, чието предназначение принципно е да държат хартия... и с парче двойнозалепващо тиксо, което явно е безсилно срещу помитащи го хора с дебели зимни якета.
***
Остават броени дни до Коледа и коледното настроение ми идва чак сега. А всичко наоколо от месец-два насам говори само за нея. Още в началото на ноември видях известна верига супермаркети с огромни светещи елхи пред входовете, а вътре - висящи разноцветни гирлянди от високите тавани и закичени масивни играчки по тях. Какво да говорим за компаниите, които от два месеца насам използват празника в рекламните си продукти, не защото е Коледа... а защото с нещо трябва да привлекат вниманието на хората и да спечелят клиентела. Все пак средствата за масова комуникация са най-добрият начин да втълпиш нещо на населението, което за мен е чиста манипулация. Едва ли подобен факт би създал у някого необходимото коледно настроение. Не биха го създали и многобройните "коледни промоции", цъфнали масово по витрините на всички магазини. Дори с намаление, стоките пак са непосилни за обикновения български гражданин. Пък и защо винаги по Коледа се сещат да пускат промоции... Оттук изниква и въпросът защо все по Коледа се появяват разни организации, които събират средства за сираци, инвалиди, деца на загиналите от службата на МВР... само по Коледа ли има такива хора? Не, разбира се... едва ли и само по Коледа българите ще можем да пуснем есемес със стойност един лев. Мисля, че бихме могли да го правим по всяко време на годината.
А кое е нещото, което създава коледно настроение? Интересно би било, ако се направи допитване до хората с този въпрос, колко различни отговори и мнения биха могли да се изкажат. При кратко запитване от моя страна на няколко приятели и познати получих следните отговори: семейство, ядене, подаръци, сняг, лампички, ехла, коледни песни... Все хубави неща! И наистина осъзнавам, че днес в университета чух All I want for Christmas is you на прочутата Марая Кери. Телефонът на една колежка звънна и веднага след това сред всички се разнесе едно ведро настроение... после цял ден с усмивки на лица си тананикахме веселата мелодия и тръпнехме в очакване на радостния празник. Постепенно осъзнахме, че Коледа се състои в малките неща - да видиш блещукащите в цветно лампички или да стоиш на топло вкъщи, а снегът навън да вали ли, вали... цял месец да събираш пари за коледни подаръци единствено и само, за да зарадваш своите близки и приятели... да приготвяш коледната трапеза с мерак, защото знаеш, че цялото семейство ще се събере около нея... дори и това да чуеш хубава коледна песничка и да си я пееш цял ден.
Макар и създаден с рекламна цел от голяма и световноизвестна компания за напитки, Дядо Коледа е героят, който радва малки и големи по цялата земя. Приказката за добрия старец продължава да ощастливява хората и сякаш им дава надежда. Надежда... за да бъдат семействата ни всеотдайни и обичани. Надежда... да настъпят по-хубави и по-добри дни.
Надежда... защото е светъл празник. И целият свят празнува заедно.
***
В реда на тези мисли единственото, което ми остава да направя, е може би да закрепя по-добре коледната ни украса, за да може следващият път, когато мина покрай нея, да не я отнеса... и може би да украся цялата стая, защото в това се изразява малката част от цялата коледна магия. Може би трябва да си пусна весели коледни песни... или да погледам снега през прозореца. А за да се насладя докрай... просто трябва да почувствам, че е Коледа!
19.12.2009
© Нина Найденова Всички права запазени