В едно малко село близо до София,  живееше Елеонора с баща си. Той беше добър търговец, но нямаше никакво време за дъщеря си. Малкото момиченце бе свикнало със селото с хората там, но баща ù не искаше това за нея, искаше нещо повече, затова прати Елеонора да живее в града при нейната леля Милена. Малкото дете от 7-годишно се раздели с баща си и родната къща. Изпадна в голяма депресия и без ориентираност и нямаше кой да ù помогне. Тя не излизаше да играе с децата, не ходеше много на училище, стоеше винаги затворена сама, докато леля ù спеше през деня, и работеше през нощта. Не се славеше с добра и почтена работа, тя беше проститутка, но издържаше детето и го гледаше като нейно.
     Елеонора порасна и трябваше да се ориентира към колеж, учи много и я приеха в добро училище. Там завърза приятелства влюби се за първи път, но в може би най-неподходящото момче за нея.
     - Той е прекрасен за мен, макар че никой не го харесва. Винаги е някак недоспал и с червени подпухнали очи, но на мен ми харесва.
     - Може родителите да му дават да стои до късно.
     - Не, той е малко болен, постоянно му бият инжекции в ръцете.
      Лелята се смути осъзна, че момчето не е болно, а е наркоман. И каза на Елеонора:
     - Доведи го да се запознаем.
       Елеонора се зарадва и още на следващия ден го покани на вечеря. Каза му да се прибере да се изкъпе, да се спретне, защото тази вечеря е много специална за нея. Тя се прибра, тичайки от училище, оправяше се с часове, очакваше той да дойде с две китки, една за нея и една за леля ù, да се е облякъл прилично и да си е сресал косата на една страна. И ето звънецът се обади!
     - Той е, той е! - Възкликна детето.
     - Отивам да отворя.
       Милена отвори вратата и видя едно момче с рошава коса, изсулени панталони и раздърпана фланелка. Смути се, но не показа външно.
     - Здравей, момче!
     - Здравейте!
       Елеонора се появи и им каза да седнат, защото е готова с масата. Влезнаха в трапезарията, всичко беше подредено така, както никога досега в този дом. Имаше свещи, нова красива покривка и прибори на масата.
    - Заповядайте! Всичко това съм направила за вас! Моите любими хора в този град, моето семейство.
     Лелята и момчето се спогледаха след думите ù. Седнаха и замълчаха.
    - Госпожо, аз май съм ви виждал някъде. -  загатна младежът.
      Милена усети, че той я подиграва, ядоса се и стана от масата.
    - Извинете ме, трябва да тръгвам - никой не я спря.
     Тя отиде в стаята си, оправи се и тръгна по-рано за работа, без дори да им каже нищо. Оставаше детето с едно момче, което дори тя не одобряваше. Те останаха сами. Елеонора отиде и заключи вратата след леля си.
     Вечеряха, след което той поиска да разгледа стаята ù. Седнаха на леглото, гледаха снимки от детството и изведнъж той ù каза:
      - Аз съм много болен, скоро ще умра... но искам да съм с теб!  
       Тя го погледна странно, не знаеше за какво говори момчето. И рече:
     - Какво искаш да кажеш с това. Ти си с мен, до последно ще сме заедно, но ти няма да умреш.
       И заплака... Момчето се ядоса, извади нещо от джоба си и го глътна. След малко време я разтресе и ù каза с ядосан глас:
     - Престани, престани да плачеш !
       И изведнъж започна да я притиска до себе си. Тя стоеше мирно. Разкъса роклята ù. Елеонора взе да пищи.
     - Не, не! Престани! Какво правиш!
      Той продължаваше, а тя се съпротивляваше с всички сили. Накрая се ядоса, върза ръцете и запуши устата ù. Тя се предаде, плачеше през цялото време тихо. Той си тръгна, оставяйки я завързана. Когато леля ù се прибра и завари Елеонора в този вид, се изплаши. Отвърза я и я остави да се оправи, след което седна до нея и ù каза:
      - Ние не можем нищо да направим срещу него, не е станало нищо кой знае какво. Ще го преживееш.
      След тази история Елеонора не беше същата, всяка вечер преди да заспи плачеше и се сещаше за това, винаги си е мислила какво щеше да бъде, ако беше издала момчето, дали щеше да се чувства по-добре, ако той е наказан за действията си, но от страх е предпочела да мълчи и да послуша леля си, на която ù се налага всяка вечер да продава тялото си. Сега ако тя би трябвало да даде съвет на някой, който е бил в такава ситуация, би му казала, че всеки трябва да отговаря за действията си и този човек трябва да бъде наказан, но няма как да помогнат, ако не се престрашиш да изживееш историята многократно отново и отново, докато я разказваш.