3.03.2009 г., 17:38 ч.
Престъпления заливат все по-често България. Докога ще търпим всичко това?
1 мин за четене
Който и вестник да отворя, ме залива поредната трагедия, станал е поредният скандал, още един политик лъжепатриот е показал байганьовщината си.
Нищо ново под слънцето, казвам си.
Станала е трагедия. Баща е заклал собствената си плът и кръв уж заради неплатени дългове и алкохол. На следващия ден гръмва новината за стрелба в дома на семейство, при която бащата бива убит и оставя жена и дете, което може да остане с психическа травма за цял живот.
Същите новини се появяват и по телевизията. Същите трагедии и същата мъка, но посланието в очите на малката Михаела е повече от ясно - защо точно моят татко, защо?
И аз се питам същото, Господи. Защо има толкова мъка точно в България, която толкова обичам? Но не държавата, мили Боже, а родината! Не, не съм такава предателка, че да ми пука за тази продажница, която ме ограбва, клевети, убива, осакатява! Мразя я и всички онези, които нехаят за мен и за най-милите ми!
Дали Михаела ще се усмихне отново някога? Ще повярва ли отново, че има добро между хората, че въобще има добри хора?
Едва ли! Аз не вярвам на това!
Дори и да се усмихне отново някога, ще се усмихва насила. А убийството, на което е била свидетел, макар и непряк? Мили Боже, убили са баща й пред очите й! Жестоко е!
Докога ще търпим всекидневните престъпления, които ни заливат?
Всеки ден управниците ни ни ограбват - част от тях явно, други - не дотам явно, но фактът си е факт - крадат ни, ограбват ни, причиняват ни бавна и мъчителна смърт.
И за финал да припомня следните цитати. Ще Ви оставя сами да се досетите от кои произведения са и кои герои са ги произнесли.
"Пази, боже, сляпо да прогледа."
"Боже, колко мъка има по тоя свят, боже."
06.02.2009 г./ 21:43 ч.
с. Браниполе
Нищо ново под слънцето, казвам си.
Станала е трагедия. Баща е заклал собствената си плът и кръв уж заради неплатени дългове и алкохол. На следващия ден гръмва новината за стрелба в дома на семейство, при която бащата бива убит и оставя жена и дете, което може да остане с психическа травма за цял живот.
Същите новини се появяват и по телевизията. Същите трагедии и същата мъка, но посланието в очите на малката Михаела е повече от ясно - защо точно моят татко, защо?
И аз се питам същото, Господи. Защо има толкова мъка точно в България, която толкова обичам? Но не държавата, мили Боже, а родината! Не, не съм такава предателка, че да ми пука за тази продажница, която ме ограбва, клевети, убива, осакатява! Мразя я и всички онези, които нехаят за мен и за най-милите ми!
Дали Михаела ще се усмихне отново някога? Ще повярва ли отново, че има добро между хората, че въобще има добри хора?
Едва ли! Аз не вярвам на това!
Дори и да се усмихне отново някога, ще се усмихва насила. А убийството, на което е била свидетел, макар и непряк? Мили Боже, убили са баща й пред очите й! Жестоко е!
Докога ще търпим всекидневните престъпления, които ни заливат?
Всеки ден управниците ни ни ограбват - част от тях явно, други - не дотам явно, но фактът си е факт - крадат ни, ограбват ни, причиняват ни бавна и мъчителна смърт.
И за финал да припомня следните цитати. Ще Ви оставя сами да се досетите от кои произведения са и кои герои са ги произнесли.
"Пази, боже, сляпо да прогледа."
"Боже, колко мъка има по тоя свят, боже."
06.02.2009 г./ 21:43 ч.
с. Браниполе
© Мечтателка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Да,разбира се,пак нищо не можем да променим,а?Пак дежурните оправдания.
-
^Ninfa^ (Дарина Желязкова) 11-03-2009г. 17:23
За жалост си права...жестоко е и е несправедливо, но е факт. Това е.
Боли ме от ставащото, но аз сама не мога да постигна кой знае какво. Трябва да има и други, които да мислят като мен! Поздрав! -
За жалост си права...жестоко е и е несправедливо, но е факт. Това е.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Да,разбира се,пак нищо не можем да променим,а?Пак дежурните оправдания.
Можем, но за тази цел трябва да сме единни. А българинът, за съжаление, никога и за нищо не е единен.