Приключение с БДЖ

Ние  всички знаем кой е единственият монополист  в железопътния транспорт в нашата страна. Това е „Български държавни железници" ЕАД, едно от малкото останали държавни структури в нашата европейска страна. И както добре знаете, нейната инфраструктура постоянно се подобрява. Забрани се напълно пушенето във вагоните след няколко пожара във вагоните и пострадали хора, постепенно се подновяват влаковете с композиции втора употреба от запад, тук-там се подобряват линиите и т.н. да не ги изброявам всички. Обаче едно нещо така и не се променя в това държавно предприятие - а то е отношението и към нас, пътниците. Но сега в този материал няма да говорим за така добре възпитаните служители на жп-компанията, а за един инцидент, на който бях случаен свидетел в петък вечер (08.11.2008 г.). Тогава аз, както и доста други пътници, си закупихме билети, без да сме информирани, че даже може и да не стигнем до нашата крайна цел. Билетът ми беше за влака, който тръгва в 18ч от централна гара в София за Дупница. Аз пътувах за моя роден град Радомир. Качих се във влака на време и влакът тръгна по разписание - малко учудващо точно за тази композиция, с която в миналото винаги съм имал проблем с навременното тръгване. До тук всичко беше както трябва. Стигнахме обаче Захарна фабрика. Тук вече се почна да се чака. Минаха пет, десет, половин час, а влакът не тръгваше - информация от никъде. До този момент никой не дойде да ни каже какво става и дали ще продължим с пътуването. Пътниците взеха да се вълнуват, да звънят по GSM-мите. И отнякъде дойде информацията, че има „срязана жица"(прекъснат кабел). И че има изпратена ремонтна група да я възстановят. Но това нямаше кой да го потвърди. А навън, освен нашият влак, чакаха още два. Международният влак за Солун, и една от новите мотриси за Кюстендил. Все пак аз си зададох въпроса, защо на централна гара ни продадоха билети, както на мен, така и на другите пътници, като съм сигурен, че се е знаело за този проблем?!

Когато стана 19ч, мина началник-влака заедно с един кондуктор и ни каза: „Не слизайте, до неопределено време ще тръгнем." И до тук. Нищо друго не се знаело. Началникът му не си вдигал телефона. Вие как бихте реагирали?       Голяма част от пътниците взеха да викат и да псуват по майките и дъщерите им, не че така положението им ставаше по-розово.

В този момент някъде, може и малко по-късно, но в това време някъде  влакът за Солун тръгна. В купето настъпи леко въодушевление. По принципа на логиката всички си помислихме, че каквато и авария да е имало, е оправена. Но отново това бяха само догадки и пълно затъмнение откъм информация. Чакахме 20 ч и не тръгвахме. И тогава аз се бях преместил във влака за Кюстендил, защото си мислех, че ще тръгне по-скоро. По радиоуредбата на влака съобщиха: „Пътниците за Владая, Драгичево, Даскалово, Метал и Разпределителна да се прехвърлят във влака за Дупница, защото тази композиция ще се върне на централна гара и от там ще продължи през Волуяк." И така аз във 22:30 ч си бях в Радомир. Не ми се иска да ви описвам какво стана във влака след това съобщение. Някои от тях взеха да търсят обяснение от кондукторите защо това не е станало по-рано. Но отговор нямаше.

Това не е първият случай, в който те постъпват така. От тук искам да кажа на всички, които са пострадали от подобни инциденти, да не се сърдят на техните служители (началник влак, кондуктор, машинист и др.) те са като всички нас и на една заплата. Проблемът е във системата на цялата ни пост-комунистическа държава. Проблемът е, че все още нашите политици и техните подчинени мислят като преди 9-ти септември. Доста хора можеше да не преживеят този ужас, ако на централна гара бяха спрели влаковете до отстраняването на проблема. Както и на другите гари в другата посока към София. Защото така, драги железничари, се губят клиенти. Защото така вашата транспортна компания става не сигурна за нас, обикновените граждани. Аз лично се моля от все сърце в най-скоро време да се появи друга жп компания - частна. Защото сами знаете, че когато има конкуренция, услугата става по-добра.

Искам да благодаря на Марина, Ели и Руми, три прекрасни момичета, с които заедно преживяхме това приключение.

За малко да забравя и още нероденото детенце на Мимето. Много щастие.

Костадин Койчев-kovak