14.10.2007 г., 14:50 ч.
Проблемът родители-деца и "видове" родители
3 мин за четене
ПРОБЛЕМЪТ РОДИТЕЛИ-ДЕЦА И
“ВИДОВЕ” РОДИТЕЛИ
“ВИДОВЕ” РОДИТЕЛИ
Има всякакви родители. От странни по-странни. Така може да ни се струват сега, но след години, когато и ние имаме деца, ще ги разбираме отлично.
Има родители, които постоянно казват на децата си какво да правят и избират вместо тях в кое училище да учат или с какво да продължат след това. Всъщност, някои от тях го правят, защото те не са успели да постигнат мечтите си поради една или друга причина и сега искат от своите деца да продължат това, което те не са направили навремето. Но децата им може и да не искат. Все пак всеки си има различно мислене, различни желания. Болната амбиция на някои родители може да провали живота на техните “последователи”.
В семейства, в които родителите са разведени или някой от тях е починал, ситуацията е друга. Родителят, който е останал сам, много често ограничава детето си в едни неща, но от друа страна се опитва да му даде всичко и да не го лишава от абсолютно нищо, за да може то да има нормален живот, като всички останали. Опитват се да бъдат и баща, и майка едновременно, а това е много трудно. Те живеят за и заради децата си опитват да ги предпазят от целия свят. Затова понякога са по-строги от обикновено.
Има родители, които още от самото начало позволяват на децата си много и след това им “изпускат края”. И когато децата им станат на 14/15 години се сещат, че трябва да ги наказват. Но тогава е прекалено късно. Какъв е смисълът? Все още се учудвам, когато мои връстници ми се оплакват, че били наказани цял месец да не излизат или пък да не гледат телевизия една седмица. Тази отчаяна мярка на родителите им няма да доведе до нищо. Децата пак ще продължават да правят същото и ще чакат с нетърпение да навършат пълнолетие, когато вече съвсем ще бъдат извън контрол. Така става, когато не си взел мерки навреме. Не искам да упреквам родителите, но просто наблюдавам ставащото и трупам опит за момента, когато и аз ще имам същите проблеми. Защото тогава няма да мога да махна с ръка и да оставя нещата така.
Моите родители, например, винаги ме оставят да вземам сама решенията, когато се отнасят до мен, разбира се. Не ми казаха в кое училище да отида след седми клас, нито ще изберат в кой университет да уча след това. Те са много либерални. Винаги ме пускат да изляза, не ме ограничават във времето. Естествено и те се тревожат за мен. Но ми се доверяват и разчитат на моята отговорност. Сигурно си мислите, че съм щастливка. Вярно е. Но не си мислете, че е толкова лесно. Понякога е много трудно, като знам, че трябва да оправдая доверието им и че, след като избирам и решавам сама, само аз нося отговорност за действията си. Винаги, когато получа слаба оценка, майка ми ми казва: “То си е за тебе.” Понякога предпочитам да ми се скара, отколкото само с едно изречение да ми казва, че каквото си надробя, това ще сърбам и да оставя нещата в моите ръце, с което се освобождава от всякаква отговорност. Така след години ще може да се оправдае с това, че ме е била предупредила и ще ме упреква, че не съм направила нищо. И аз вместо да обвинявам нея, ще обвинавям себе си. А това е по-гадното!
Както сами разбирате, да имаш пълна свобода също не е лесно. Няма нищо лесно в този живот. За съжаление или не, не можем да избираме родителите си. Затова трябва да се примирим с тези, които имаме и да се опитваме да ги разбираме и слушаме. Така, ако не друго, ще живеем по-добре и в мир със себе си. Поне докато не ни дойдат същите грижи на главата!
Има родители, които постоянно казват на децата си какво да правят и избират вместо тях в кое училище да учат или с какво да продължат след това. Всъщност, някои от тях го правят, защото те не са успели да постигнат мечтите си поради една или друга причина и сега искат от своите деца да продължат това, което те не са направили навремето. Но децата им може и да не искат. Все пак всеки си има различно мислене, различни желания. Болната амбиция на някои родители може да провали живота на техните “последователи”.
В семейства, в които родителите са разведени или някой от тях е починал, ситуацията е друга. Родителят, който е останал сам, много често ограничава детето си в едни неща, но от друа страна се опитва да му даде всичко и да не го лишава от абсолютно нищо, за да може то да има нормален живот, като всички останали. Опитват се да бъдат и баща, и майка едновременно, а това е много трудно. Те живеят за и заради децата си опитват да ги предпазят от целия свят. Затова понякога са по-строги от обикновено.
Има родители, които още от самото начало позволяват на децата си много и след това им “изпускат края”. И когато децата им станат на 14/15 години се сещат, че трябва да ги наказват. Но тогава е прекалено късно. Какъв е смисълът? Все още се учудвам, когато мои връстници ми се оплакват, че били наказани цял месец да не излизат или пък да не гледат телевизия една седмица. Тази отчаяна мярка на родителите им няма да доведе до нищо. Децата пак ще продължават да правят същото и ще чакат с нетърпение да навършат пълнолетие, когато вече съвсем ще бъдат извън контрол. Така става, когато не си взел мерки навреме. Не искам да упреквам родителите, но просто наблюдавам ставащото и трупам опит за момента, когато и аз ще имам същите проблеми. Защото тогава няма да мога да махна с ръка и да оставя нещата така.
Моите родители, например, винаги ме оставят да вземам сама решенията, когато се отнасят до мен, разбира се. Не ми казаха в кое училище да отида след седми клас, нито ще изберат в кой университет да уча след това. Те са много либерални. Винаги ме пускат да изляза, не ме ограничават във времето. Естествено и те се тревожат за мен. Но ми се доверяват и разчитат на моята отговорност. Сигурно си мислите, че съм щастливка. Вярно е. Но не си мислете, че е толкова лесно. Понякога е много трудно, като знам, че трябва да оправдая доверието им и че, след като избирам и решавам сама, само аз нося отговорност за действията си. Винаги, когато получа слаба оценка, майка ми ми казва: “То си е за тебе.” Понякога предпочитам да ми се скара, отколкото само с едно изречение да ми казва, че каквото си надробя, това ще сърбам и да оставя нещата в моите ръце, с което се освобождава от всякаква отговорност. Така след години ще може да се оправдае с това, че ме е била предупредила и ще ме упреква, че не съм направила нищо. И аз вместо да обвинявам нея, ще обвинавям себе си. А това е по-гадното!
Както сами разбирате, да имаш пълна свобода също не е лесно. Няма нищо лесно в този живот. За съжаление или не, не можем да избираме родителите си. Затова трябва да се примирим с тези, които имаме и да се опитваме да ги разбираме и слушаме. Така, ако не друго, ще живеем по-добре и в мир със себе си. Поне докато не ни дойдат същите грижи на главата!
© Няма значение Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
ами ако родителите ни малтретират и спукват от бой?и при такива обстоятелства ли да ги обичаме?извинявай,обаче прозвуча крайно.човек не може да приема всичко.изобщо замисляла ли си се какви гадни родители можеха да ти се паднат?но не разбираш,понеже не си го преживяла.лесно е от позицията на удобен живот да съдиш другите.
наистина не можем да се примирим с някои неща в родителите.това е моето мнение. -
Браво,дете!
-
Благодаря
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Наистина не съм преживяла нещата, които ти си написала, но познавам хора, които са, и знам че не им е лесно. При такова положение едва ли можеш да обичаш родителите си, но това е различно за всеки отделен човек и не е свързано с текста ми.
И още веднъж искам да уточня, че не съдя никого, само правя заключения от наблюденията си досега.