Август 1887 година. Варшава.
В дома на очния лекар Лудвиг-Лазар Заменхоф влиза висок елегантен млад човек с остри черти на лицето.
- Вие ли сте доктор Заменхоф? - попита той домакина.
- Аз съм - отговаря неспокойно Заменхоф.
Пристигналият оглежда недоверчиво бедно облечения лекар и след като бързо се ориентира в обстановката казва учтиво:
- Поздравявам ви, драги Маестро.
- Аз също ви поздравявам, драги господине! - отговаря смутено д-р Заменхоф.

Разговорът се води не на полски, а на изкуствено създаден език, между неговия създател д-р Заменхоф и Антони Грабовски - инженер химик по професия, лингвист и литератор по призвание, владеещ дузина чужди езици, бъдещия преводач на „Пан Тадеуш" на есперанто. Звучи за първи път езикът, на който след години ще заговорят хиляди хора.

„Есперанто" е наименованието на един от стотиците проекти (над 900 според немския езиковед Детлеф Бланке) за изкуствен международен език, издържал успешно проверката на времето. Идеята за международен планов език(известен като „универсален език" или „международен помощен език"), целящ не да замести етническите езици, а да служи като допълнителен, втори език за всички, е много стара. Мотивите през вековете за създаване на планови езици са различни. Първо били лингво-философски: да се търси перфектния език, за да се помогне за перфектно мислене и опознаване на света. И после лингво-политически: да се променят междуетническите отношения (случая с проекта д-р Заменхоф). Във всеки случай за планови езици се мисли от времето на Ренесанса. И с това са се занимавали знаменити учени като Рене Декарт, Готфрид Лайбниц, Ян Коменски и др.

През юли, 1887г. Руският евреин, очният лекар Людвик Лазар Заменхоф публикува своя проект за изкуствен международен помощен език със заглавие „Международный язык", станал по-късно известен под името есперанто, в превод на български - човек, който се надява, надяващ се . Както се вижда от наименованието на брошурата, тя е на руски език. Бялисток, родния град на Заменхоф, тогава е в рамките на руската империя и официалният език, естествено, е руски.

Кое е накарало окулистът Заменхоф да се втурне в лингвистичното поприще и да създаде поредния проект за изкуствен международен език?

Предполага се, че една от най-вероятните причини за неговия лингвистичен порив са междуетническите търкания в града Бялисток (Полша), където живее д-р Есперанто (така е обозначен автора на проекта в първата му публикация). В този неголям град живеят поляци, литовци, руси, немци и евреи, и за съжаление взаимоотношенията между тях не са били особено перфектни.

Офталмологът Заменхоф, може би малко утопично и наивно, е склонен да обяснява нетолерантните взаимоотношения между споменатите етноси с езиковите им различия. Той вярвал силно, че ако неговите съграждани ползват един общ език, неутрален в национално отношение, ще бъдат по-малко подозрителни и враждебни един към друг. И както заяви в своето поздравително слово пред научната конференция, проведена на 3-ти юни т.г. в Карлово, по случай 100-годишния юбилей на Българския есперантски съюз, проф. Ренато Корсети - председател на Световния есперантски съюз: „Не е случайно, че есперанто се ражда преди 120 години. Това е резултат от надеждата на хората за една по-голяма справедливост."

Проектът на д-р Заменхоф се състои от 16 правила и речник от около 900 думи предимно от латински произход и от международната лексика. Есперанто фактически е станал известен на някои представители на международната общност в последното десетилетие на XIX век, когато се публикуват първите учебници за неговото изучаване. Малко преди избухването на Първата световна война (1914) се появяват първите хубави преводи на есперанто на прочути класически произведения, расте броят на талантливо написаните оригинални творби, поражда се интерес у някои интелектуални среди на учени лингвисти, философи, ръководители на научни институти и др.

120 години този език се изпробва в различните отрасли на човешката дейност - наука, политика, икономика, международен туризъм, изкуство, учебно дело и на международни срещи - конференции, конгреси, симпозиуми, фестивали и пр.

Най-после човечеството разполага с един език, неутрален сякаш в национално отношение. Мечтата на много видни учени е осъществена! Сред световните знаменитости, говорещи есперанто по наше време можем да посочим нобеловия лауреат за 1994 г. Райнхард Селтен.
С опростена граматика, с речников фонд, включващ много думи от международната лексика, той е лесен и достъпен за изучаване. Докато за овладяването на един чужд език са нужни няколко години упорит труд, за усвояването на есперанто се смята, че са достатъчни само няколко седмици.
С негова помощ, без да е полиглот, човек може да общува непосредствено (писмено и устно) с хора от десетки националности. Видният български учен проф. Иван Шишманов, сам ревностен негов фен и пропагандатор, нарича есперанто „латинския език на демокрацията".
Привърженици и ползватели на този език има почти във всяко кътче на земното кълбо (в 119 страни според годишника на световната есперантска асоциация). На есперанто се издават десетки вестници и списания, преводна и оригинална литература. Твърде любопитен факт за някои читатели може би ще бъде да узнаят, че поемата „Септември" на Гео Милев и Романът „Под игото" на Иван Вазов са преведени на японски и китайски от техните есперантски версии. Свои емисии на есперанто излъчват няколко национални радиостанции - радиата Пекин, Варшава, Виена и др.

Може да се твърди доста убедено, че най-интересният лингвистичен експеримент изглежда твърде успешен. Показателна в това отношение е положителната оценка за ролята на есперанто от такава авторитетна международна организация като ЮНЕСКО, която признава неговото значение за културата и туризма и финансово подкрепя неговото разпространение.

Според проф. Корсети есперанто не е само европейски, а и световен феномен. Италианският професор откровено признава, че сега в Европа интереса към есперанто е слаб - изучава се само по интернет, докато в другите континенти -Южна Америка, Африка и Азия, има желаещи да изучават есперанто. Особено много есперанто се изучава в Бразилия и Китай. В Китай, твърди проф. Корсети, се смята, че есперанто е езикът на новото хилядолетие.

Разбира се, има и критици на този език. На първо място , изказва се много сериозно съмнение, че есперанто е съвсем неутрален в национално отношение. Има се предвид, че неговия основен речников фонд се състои от лексиката на няколко европейски езици. Есперанто и неговите привърженици също са упреквани, че те потискат езиковото многообразие и любопитствата към културата на другите народи, че налагат специфичен езиков „империализъм". Изглежда в нашия полярен, дихотомен свят е нормално да има и такива становища..

Международният език есперанто доказа правото си на съществуване, правото си на употреба в международните взаимоотношения. И за споменатия по-горе Ренато Корсети, без да се изключват разбираемите негови пристрастия, „есперанто прогресира и се чувства по-добре, отколкото преди 50 години!".

Вече 120 години този език живее, развива се и се усъвършенства. Лингвистичният проект „Есперанто" на Людовик Лазар Заменхоф изглежда успешно издържа тестването на времето!

Юли 2007, Пловдив