Бетина и приятелката ù нещо се разбраха помежду си. Като че ли - приятелката да плаща, пък после Бетина ще ù ги връща.
Първата ни спирка беше един винен бар. Това било място, на което нямало да срещнем туристи (макар че бе в центъра на града), посещавало се само от виенчани. Ако седнеш на маса и си поръчаш вино, плащаш доста по-скъпо, отколкото ако застанеш накрак до висока маса. Така и сторихме. Поръчаха ни чудесно бяло вино и сандвичи. "Типично по виенски" - повтаряха. Хапнахме малко и... сервитьорката любезно ни покани да плащаме, че затваряли. Някъде към седем беше. Момичетата платиха сметката и продължихме разходката.
Жалко, че така на бегом минавахме през красивия център на града! Не ни обясняваха кой знае колко. Пред внушителната сграда на Операта младежи в средновековни ливреи и перуки раздаваха флаери с покани за оперните представления. Буквално влязохме и излязохме от величествената катедрала в центъра. Минахме покрай някакви конюшни. За виенчаните това било страст - имам пре ...