Пътуване до Турция
Втора част
На втория ден рано сутринта товарим багажа в автобуса и потегляме за Кападокия. Крайната цел е град Кайсери, главният град в областта, където ще останем следващите три дни. Предстои ни дълъг път, около 700 километра, голямо изкачване, все пак Кападокия е високопланинска област в централна Анатолия в Мала Азия, но пътуваме по широки магистрали и завоите не се усещат, само ушите заглъхват от разликата в налягането.
Автобусът е добре напарфюмиран с типичната миризма на турски автобус. Всеки път, когато спирахме за почивка, шофьорът пръскаше и дезинфектираше навсякъде със специален флакон. На австрийците им идваше малко в повече това ухание и само се споглеждаха. След петнайсетина минути можеше вече да се диша. И двата хладилника на автобуса бяха до горе пълни с вода и кока-кола. Дискретен надпис, формат А4 уведомяваше, че водата е 50 цента малката бутилка, а колата - 3 евро. Така автобусът беше и пътуваща лавка, а малката далавера отиваше при шофьора. Ние нямахме нищо против, дори за нас това беше улеснение, защото водата в Турция е навсякъде с пари, но не отвсякъде можеш да я купиш. Особено там, където отивахме.
След около шест часа пътуване и изкачване на планините, достигаме Кападокия. Представете си – проходът е на 1800 метра надморска височина, следва спускане и... едно безкрайно планинско плато, идеално равно, на височина 1000 метра с център град Коня. Платото е има-няма колкото половин България и заема по-голямата част от Югозападна Турция. Източният му край образува триъгълник, който е и нашата цел – това е Кападокия. Не влизаме в Коня, но екскурзоводът го описва като средище на най-радикалния ислям, където алкохол се продава в заведения с полицейска охрана, а по време на Рамазана даже и туристите са принудени да гладуват, защото няма отворено заведение.
Кападокия от превод на персийски означава страна на красивите коне. В древността е била значима държава, населена от много народи. Тези земи са били владение на различни империи – Персийската, Византийската, Османската. Кападокия е била и провинция в Римската империя.
Това е земя с необикновена природа. Уникални са скалните образувания с причудливи форми. Скалите са с вулканичен произход, от туфа и с течение на времето са се образували скални фигури на хора, животни и растения. Има скални жилища, християнски църкви в скалите, цели подземни градове. Кападокия е музей на открито под егидата на Юнеско. Тук е проповядвал светият апостол Павел, тук той е довел първите християни. Тези земи са били средище на ранното християнство.
Спираме за почивка, а след това се отправяме към един от многобройните кервансараи. Така са се наричали някогашните странноприемници в Ориента, където са спирали керваните с камили, натоварени с различни стоки. Такива места има в Кападокия на всеки 30 километра – разстоянието, което е могъл да измине без почивка камилският керван. Тези кервансараи са останали от времето преди Отоманската империя, когато по тези земи е минавал Пътят на коприната и са били особена институция. Изграждането им се е финансирало от владетеля, а издръжката им се е осъществявала, като част от приходите от местния пазар са покривали разходите. Престоят на кервана до една седмица е бил безплатен. Всеки кервансарай е имал, освен помещения за животните и стоката, стаи за хората, лекар, баня и охрана. Пренасяли са се както стоки, така и новини, култура, всякаква информация за външния свят. Кервансараите са се строяли до стари римски укрепления, като камъните им са се използвали и за новите зидове. Ние видяхме камъни със старогръцки и римски надписи, с християнски знаци, цели парчета колони, вградени в новия зид.
Пристигаме в Кайсери привечер. Градът е на височина 1000 метра, с население над 1 милион души и е един от най-големите градове в Кападокия. Бил е резиденция на царе, център на християнството... Сега тук господстват консервативните религиозни ценности, фереджетата, патриархалните отношения и религиозният плам. Кайсери, обаче, има репутацията на един от анадолските тигри, отбелязали съществен икономически напредък през последните 10-15 години. Голяма е подкрепата и на сегашния турски президент, роден тук. В последно време в областта се създават холдинги със световно влияние в производството на мебели, текстил, дънкови облекла, килими. Индустриалната зона на Кайсери е сред водещите в страната. Старата част на града е останала свита в едно ъгълче, а новите улици са прави и широки, трамваите – последен модел и не се чуват, ама никак. На фона на всичко това болшинството от жените имат слабо участие в икономическия живот, неомъжени мъже и жени не общуват на улицата и почти няма нощен живот. В това се убедихме и самите ние, когато след настаняването в хотела с мъжа ми излязохме на разходка из града. Разликата с Анталия беше очевидна. Иначе и тук дюнерите се редуваха със сладкишите, а тулумбичките бяха подредени на огромни лъскави купчини. Погледите ни, обаче, не се спираха на тях, защото преди малко на вечерята имаше същите... Разхождаме се и забелязваме, че по нашия тротоар няма почти никой, докато на отсрещния е доста оживено. Обяснението получаваме след около стотина метра, когато виждаме войник на пост. Оказва се, че сме минавали покрай военно поделение, а армията е все още страховита институция в Турция. Правата на военните бяха поорязани след последния референдум, но те все още не са си казали последната си дума... Стигаме до голяма, осветена, представителна сграда – джамия. На следващата улица – пак, тръгваме обратно - друга осветена сграда, пак джамия, с високи минарета.
Връщаме се в хотела и, изморени от дългия път и многото впечатления, лягаме и заспиваме. В 5 часа сутринта, неделя, изживяваме истински шок. Събудени сме от вой, който мислехме в началото за сирена. Оказва се, че това са високоговорителите от отсрещната съседна сграда, на 20 метра от хотела. Моли твен дом. Правоверните мюсюлмани рано сутринта в неделя отиваха да се молят.
Ние също трябваше да ставаме рано (е, можеше още малко да поспим), защото ни очакваше вълнуващо преживяване – летене с балон над Кападокия.
© Виолета Арнаудова Всички права запазени