Kои сме ние и за какво се борим?

Труден въпрос, нали. А истината е друга, всеки един от нас знае много добре отговора на въпроса, но не иска да го приеме за истина, затова се поддаваме на простите човешки чуства или по точно примитивизъм, “Господи, та кой съм аз та да съдя всички вас”.

В момнета пред човечеството стои една огоромна дилема, кой избор да направи и дали изобщо да го направи, и има ли нужда въобще да го прави. Дали да оцелеем или да се заличим. Имаме два пътя или ще станем ТЕРАН или ше умрем, самозадушавайки се вследствие на едно изключително консуматорско общество, което бе създадено от същите тези хора, които сега се наричат господари на човечеството. Странно или не, но ние учим историята си, но никога не се учим от нея. ”Господар съм, и съм роб”  това аз го избирам - никой не може да командва, ако не му е позволено.

Защо питам аз, защо още търпим това зло, което ни кара да се избиваме един друг за едно парче земя, на която сме родени всички, защо се бием за това, че сме израснали под едно и също небе с едни и същи проблеми, с едни и същи решения. Всеки ден се събуждаме и ни се казва: това е редно, това не е. За бога, кой си ти, че да ми казваш кое е редно и кое - не. Аз съм този, който избира всеки ден, всеки час, всяка минута, вски дъх, в който съм жив. Аз разбирам вселената и тя ме разбира.

Всеки един от нас трябва да разбира себе си, да знае как да обича  и как да познава себе си, за да открива и  у другите хора тоя велик ум, живец, душа или както решите наричайте, за да му помогнем да открие себе си, за да се научи да твори, да открие твореца в себе си и да го пусне на свобода.