Завиждам, че можеш да си позволиш

да посетиш места

с вечните неща и да ги видиш в оригинал.

И мен ме привличат покоя, багрите, размислите,

които предлага една галерия или стара църква.

Много

от стиховете ми са свързани с тях -

една отдавнашна изложба акварели

на Константин Щъркелов,

църквите  в Банско и Царево на повече

от двеста години или един резерват

на пясъчна лилия в Каваците...Още

виждам една картина - забулена глава

на родопска жена на изложба в Червеното пони,

която се продаде веднага / Даро - художник и поет /

Толкова много красота има около нас, в нас,

но малко са хората

на които можем да попаднем

да се интересуват

от същите неща,

за да се наприказваме...

а така ми се иска...