ЧАСТ 5.1

Ролята на мъжа в семейството и обществото

     Самата физика и психика на мъжа подсказват неговата роля: той е по-силен от жената и физически, и психически – способен да работи и да защитава семейството си; да преодолява трудностите в живота, проявявайки твърдост, постоянство и издръжливост; емоционалността, интуицията и експресивността му са по-слабо развити от на жената, но за сметка на това пък има по-развити аналитично и абстрактно мислене – за да може да взема правилни решения в трудни ситуации, основани на разума и обективността, а не на емоциите и въображението; ориентиран е към инициативност и иновации. Чрез тези качества мъжът има естествената роля на водач на семейството в най-добрия смисъл – човекът в семейството, който да намира верния път, който посреща и решава проблемите, който обезпечава материално семейството с труда и способностите си; който е закрилник и опора на семейството си; който е пример и гарант на всички в дома за реда, ценностите и морала в него; който да познава, разбира, съветва, поучава, обучава, насърчава и подкрепя децата си към доброто и да облекчава и подкрепя съпругата си в грижата и за тях и за дома. Според библейския образец мъжът трябва да осигури реда, сигурността и щастието на своето семейство. Той може да изпълни тази роля достойно, постигайки най-доброто за семейството си само ако е движен от любов – същата любов от миналото, която те пази чист до брака и верен до гроба, която те води да живееш за щастието и преуспяването на другите, която поставя собствените нужди и интереси след тези на другите; любов, която, както пише в Библията „дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада“! Този свят образ оформя принадлежността и привързаността на човека към дома и родината – бащината къща, която остава в сърцето на човека за цял живот; отечеството – тази земя, която бащите ни притежаваха и вложиха за нея силите си и за защитата и дадоха живота си, която получихме като наследство заедно с дълга да следваме примера на своите бащи. Земята и примерът са най-важното наследство за следващото поколение, което мъжът може да даде, най-висшето му призвание и постижение.

     Но днес ролята на мъжа е много различна. Как се е променила тя? В началото човек е разполагал само с природата и двете си ръце. Земеделието и животновъдството са задоволявали нуждите на дома във всички климатични и географски условия. Природата му доставя безплатно и изобилно материали за построяване на дом и плодове за прехраната. Природата не дава заеми и не взема лихви. Когато вложиш труд и мъдрост, получаваш достатъчно отплата за прехраната си. При това не се притесняваш за бъдещето си, ако създадеш семейство и се раждат деца, защото получаваш от природата достатъчно за прехраната им, и когато децата порастват, и те участват в труда и дохода се увеличава. Така колкото повече хора имаш в дома, получаваш и повече храна. Не се притесняваш за брака си и за възпитанието на децата си, защото всички са заедно винаги и навсякъде, и ако бащата отсъства през деня, майката е винаги с децата си, за да се грижи за тях. Те вършат работата си заедно, хранят се заедно, почиват си заедно, празнуват заедно, общувайки непрекъснато помежду си. Това дава възможност за изграждане на дълбоки и близки взаимоотношения и за пълноценно влияние на родителите над децата. Ограничава се влиянието на външните неблагоприятни въздействия и се дават максимални възможности за предаване ценностите и знанията на следващото поколение. Нямало е нужда от училище, защото всичко, което бащата и майката знаят и могат, те го предават на децата и ги обучават с думи, личен пример и практическа работа. Така децата получават от родителите си всичко, от което имат нужда, за да започнат пълноценен живот, когато си създадат собствено семейство. Младата жена умее всичко относно грижата за дома, възпитанието на децата и прехраната на семейството. Младия мъж през целия си живот е бил край баща си и е виждал примера му при всякакви обстоятелства. Той е оформил своята личност и способности в практиката, учейки се и помагайки на баща си. Когато създаде семейство, знае как да бъде съпруг и баща и може да даде всички нужни грижи. Всяко семейство е живеело независимо, като обществото не се е месило в неговите функции, но е поддържало общите ценности и стандарти за отношения между родителите, децата и всички хора.

    Научно-техническия прогрес

    Но мъжът се е стремял да увеличи доходите си и влиянието си над обстоятелствата. Природата е щедра, но ограничава възможностите за забогатяване и експлоатация на труда на хората. Колкото и да искаш, с личен труд не можеш да печелиш толкова много. Ако увеличиш работниците си, трябва да ги изхранваш и това също ограничава печалбата. Освен това земеделието и животновъдството не предлагат траен продукт, който може да се трупа като богатство. Всичко е с ограничен срок за съхранение и с времето се разваля. Единствения начин да запазиш това, което имаш е да влагаш придобитото и да работиш. Затова човекът се е насочил към технически начини за увеличаване на дохода и за запазване продукцията. Изобретявал е приспособления и машини, обработвал продукцията с консерванти или я рафинирал, за да е по-трайна. Нещата стават все по-сложни и специализирани и един човек не може да разбира от всичко, но се оформят професии и занаяти. Така се е създала нуждата от научно-технически прогрес, който да осигури желанието за печалба на хората. И тъй като за тези професии и занаяти трябват хора, налагало се е производителите да обучават работниците си. Постепенно се оформя класа от богаташи, които влияят на политиката и обществото и чрез властта стимулират науката и създават училища за обслужване на професиите. Тъй като можеш да увеличиш печалбата си с предлагане на нови продукти, чрез научните открития и техниката се предлагат все повече стоки и услуги, които поначало все повече се отдалечават от естествените природни продукти. Така се постига механизация и технизация на труда, на транспорта, на съобщенията и т.н. Човекът почва да работи, да се движи и да живее чрез машини, технически произведения и постиженията на научно-техническия прогрес. Това налага масово обучение на населението на професии, наука и технологии. Затова властта осигурява образователна система и научни институции. Човекът почва да се отдалечава от природата и се обгражда с изкуствени продукти. Земеделието и животновъдството стават „интензивни“ и все по-прилични на конвейерни фабрики за продукция и няма предишната нужда от ръчен труд всяко семейство за себе си. Затова хората биват първоначално стимулирани, а после и принуждавани да изоставят земята и животните си. Поради нуждата от работници за големите производствени предприятия, хората се изселват от селата и се струпват в градовете – урбанизацията, която обезлюди селата и по-малките градове. Земята остава необработена и ненужна и собствеността преминава от семействата към едри земеделски производители. Това обяснява политиката на държавата за образованието и труда – те защитават интересите на едрия капитал, а не на народа. Това обяснява и авторитета и ролята на науката в обществото, защото тя обслужва интересите на богатите, които я финансират.

Край на част 5.1