Ромското включване и изключване

   11-годишно дете роди тия дни. Забременяло е очевидно на 10 години. Когато прочетох тази не кой знае колко учудваща новина, си направих една сметка. Чисто хипотетично.

   Щом настоящата родилка стане на 22, възрастта, когато обикновените жени тепърва започват да се оглеждат за жених, тя ще бъде баба. На 33, една хубава млада възраст - прабаба. На 44, най-хубавите, най-зрелите години - прапрабаба. На 55, когато все още е запазен човек - прапрапрабаба. На 66, когато средностатистически се става баба, тя ще бъде 4 пъти „пра”- прапрапрапрабаба. А на 77, което е някъде около средната възраст, до която доживява жената, по-облагодетелствана в това отношение от мъжа - 5 пъти, прапрапрапрапрабаба.

   Действителността е, разбира се, по-различна. Но само малко. Майката на родилката, бабата на новородената Виолета, е 33-годишна.

   Всичко е относително, ще кажете. Въпрос на сексуални и семейни традиции. Двата цигански клана, които спретнаха обичайния нагъл и шумен протест под наслова „Дайте си ни детето”, горе-долу с това се и мотивират, че при тях били важни традициите и че щом Кортеза и Желязко се били взели по техния обичай, нямало проблем.

   Има проблем. Огромен проблем, чиито симптоми периодично се проявяват в случаи като този.

   Изкуственото капсулиране на циганската общност идва с безброй негативи. Неслучайно се появи и инициативата Десетилетие на ромското включване, която поставя проблема на международно ниво, тоест го признава като такъв. Вярно, че тази инициатива е съпътствана с наивно и с нищо неоправдано доверие в собствените й възможности и – може ли иначе – с извличането на съответните политически дивиденти. Но по-важното е, че се е стигнало до извода, че е крайно време да се тегли чертата и че работата на парче повече не върви.

   Как можеш обаче да включиш някого към нещо, когато той не ще и се дърпа? Когато се е изолирал по бит, език, нравственост, традиции, отношение към закона? Когато самичък се е затворил в гетото? Не ще и дума – циганинът си е напълно нормален човек като даденост, като възможности. Същата табула раза е съзнанието му, щом се роди, като на всички нас. От него може да стане всичко – и в добрия, и в лошия смисъл.

   Два примера от моя бивш педагогически опит. Голямо село, циганско, в училището – 95 процента циганчета. Е, ако щете вярвайте – след завършването на осми клас оттам излизаха младежи, които не можеха да си напишат дори собствените имена. Не е преувеличение или фигура на речта, а в най-буквален смисъл на думата. Излишно е да пояснявам, че живееха компактно в своето гето и че друго освен него не знаеха. Другият случай – момиче, циганче, седмокласничка, учещо само-самичко в друго село, сред българчета. Пътем да вметна, че към нея никога, абсолютно никога не съм забелязал да има някакво по-особено отношение от страна на другите деца – просто я приемаха като част от себе си, закачаха се, играеха си, споделяха си момичешки тайни, занимаваха се със скайпове и джиесеми. Хубаво, лъчезарно момиче. А на всичко отгоре умно и ученолюбиво. А какво представлява седми клас, знаят многострадалните родители. Е, това девойче, това циганче, се яви на изпитите за елитните гимназии и я приеха. На изпита по български език и литература изкара над петица. И сега учи в една от най-предпочитаните гимназии в града.

   Хайде сега да поставим една до друга 11-годишната родилка Кортеза и момичето от престижната гимназия. Едната я чака вечният кръговрат на жената, орисана от циганската „традиция” – да роди рано, да роди много, да остарее рано и да бъде в тежест на цялото общество, получавайки помощи и майчински, заделени от моите и вашите данъци. Другата ... Какво я чака другата един Господ знае. Но със сигурност е нещо повече. Просто защото си разширява възможностите. Защото на нея не се гледа като на животински организъм и единствената й цел в живота няма да бъде простото възпроизводство. И което е по-важно – на самата нея и през ум няма да й мине да погледне така на себе си.

   Изводите са очевидни. Единствената възможност да се разреши проблемът за ромското включване е преди това те да се „изключат” от самоналожената си изолация. Да изоставят веднъж завинаги смрадливата задуха на гетото. Да разберат, че зад нематериалните, но иначе много реални стени на това гето се крие цял свят. Свят, в който те имат възможности. Много възможности, неограничени. Но това проглеждане става по друг начин. Не и с отстъпки, отдавна преминали всяко ниво на допустимост. Стане, каквото стане – хоп, една циганска дунанма или една зловреда политическа намеса, или вой на псевдоправозащитници – и гетото завоюва нови територии. Чудят се сега правните ни и социални институции как да процедират в този фрапиращ случай с 11-годишната родилка. Като че ли прокурорът щял да повдигне обвинение срещу младежа за противозаконното му съвкупление с 10-годишното дете. Е, дори и да повдигне обвинение? Дори и да осъдят извършителя? Това променя ли тенденцията? И как въобще можеш да убедиш гетото, че това, което за него е нормално и морално, е всъщност аморално и подсъдно? Ала като че ли няма все пак друг начин. Този е. Макар и труден и продължителен, изискващ воля и мъжество от страна на магистратите, парили се вече в подобни казуси.

   За да разберат накрая някои хора, че и тях съд ги лови. Че това, което за тях е норма, за нас е престъпление. Че живеят в нашата държава. Че трябва да се подчиняват на нейните закони, а не на митичното си мешере или на изгодните си „традиции”. И когато законът ги принуди да осъзнаят отговорностите на гражданина, те може и да погледнат на света като граждани. Като граждани, а не като консуматори, не като част от малцинство, живеещо с щастливата илюзия, че е неприкосновено, че някой нещо му дължи, че е ощетено или преследвано от другите. А особено красноречив би бил урокът, ако това проглеждане е съпроводено с примери на успели хора от тяхната среда. Които са имали възможността да заживеят нормално. Те вече са се включили, без да чакат специална кампания. Но преди това са направили верния избор да се изключат от гетото, което им отнема всичко и най-вече самия избор. Като на това нещастно 11-годишно дете-родилка, което е лишено от правото да живее като цивилизован човек от 21 век и е принудено да вегетира като самка от праисторията на човечеството. Докога?