Сексът в големия град

Безспорно тема номер едно сред младите хора в днешно време е тази за секса. Денят от седмицата, часът, мястото някак си изчезват в пространството, когато две и повече жени водят разговор, тъй като присъствието му в техните усти е неизбежно. Те не само го прелъстяват, поемат, заиграват с него, но и го преживяват, изцеждат и все не им омръзва да се усукват около него. А той – сексът имам предвид – закачливо гъделичка съзнанието на поне 90 % от хората в наши дни. На останалите 10 % не че не им се говори за секс, но те все още смятат, че въпреки сексуалната революция, тази дискусия трябва да се води само в леглото на загасена лампа и за предпочитане без никакъв шум, че да не дават повод за клюки на съседката през идващите дни. На тях им пожелаваме здраве и успех, а ние продължаваме нататък.
И тъй като героят тук е сексът, а мястото е големият град, то с висока скорост се насочваме към първия случаен нощен бар, за да надникнем по-отблизо как се случват нещата...
Тя е от малък провинциален град, израснала е в патриархално семейство, завършила през пролетта гимназията с пълно отличие и от два месеца живее тук. Приеха я и сега следва макроикономика в университета. Родителите й считат това за голям престиж, но тя е крайно безразлична към досадните лекции и единственото хубаво нещо, което намира в следването си, са часовете, прекарани в кафенетата с колежките, в чиито разговори основната движеща сила е сексът. На теория всичко и беше ясно, тъй като имаше гъвкав ум и бързо схващаше, въпреки че опита й в тая област бе съвсем оскъден и нямаше кой знае с какво да се похвали – не беше девствена, но не бе изпитвала и част от удоволствията, за които нейните събеседнички разпалено разказваха. Но ето я сега тук, седяща на бара, заобиколена от любимите си колежки и стремително търсеща с поглед, като хищна птица, своята жертва. Толкова много знаеше за свирката, неведнъж си представяше как страстно го засмуква, дори си представяше, че се превръща в “Богиня на Свирката”, а срамота бе, че още не беше правила такава! “Горко му на тоя, дето ще ми падне тая вечер...” – казваше си наум, докато третото питие небрежно се полюшваше в ръката й. Съзря един що-годе по вкуса й младеж и без капка колебание се запъти към него. Срамът, притеснението, задръжките и предразсъдъците бяха отдавна изчезнали в нощта, а безбройните разговори й бяха вдъхнали такава увереност, че тя с лекота си тръгна с него след минути. Опианена от алкохола и напиращото в нея диво желание, превърнали я в разгонена тигрица, успя да получи без трудност това, което искаше и го направи така, сякаш го е правила безброй пъти. А той, разбира се, нямаше от какво да се оплаква, бил е с много жени, но на такава фурия не беше попадал.
Тези двамата ще ги оставим да си почиват мирно, ще върнем времето няколко часа назад същата вечер, за да видим какво се случва в един не толкова случаен нощен бар...
Соня бавно отпиваше от безалкохолния коктейл, който преди десетина минути си беше поръчала. Спомни си отново за напрегнатия ден, който имаше в банката – издигна се бързо в йерархията, поста, който заемаше, освен доброто заплащане й носеше и много отговорности, но тя бе жена с находчив ум и това й погамаше бързо да овладява и контролира дадена ситуация. Израснала е в големия град и изяло познаваше капризите му, дори беше свикнала да живее с тях. Често посещаваше това заведение за по едно-две питиета и никога не си тръгваше сама. Знаеше много добре класата на мъжете, които идваха тук, но също така осъзнаваше, че притежава неустоимо оръжие срещу тях, а цената му беше висока. Умееше предизвикателно да играе с красотата си и с изисканите си маниери показваше от разстояние, че за да си с нея просто трябва да си платиш. Не го правеше поради липса на средства, а заради самата тръпка към нещо различно, непознато, нелегално. Може би това естествено нейно чувство я превръщаше в изключително желана жена. И тази вечер той не закъсня. Случвало се е и преди да си тръгне с него, той беше един от най-добрите, винаги й оставяше добър бакшиш, а и сексът с него беше колкото страстен, толкова и непредвидим. Поздрави я галантно, поръча й втория безалкохолен коктейл и седна до нея да си побъбрят за нещата от живота. Разговорът продължи точно толкова, колкото трябваше, след което той взе палтото й, помогна й да го облече и се отправиха към дома й. Последвалият един час беше изпълнен с глътки червено вино, шеги, еротика, събличане на дрехи, два оргазма, облекчение и безспирно течаща топла вода. Когато и последната минута изтече, той остави солидната сума на нощото шкафче, докато тя беше в банята, и си тръгна без да се сбогува, защото знаеше, че скоро пак ще се върне...
Е, дами и господа, предлагам ви третия нощен бар да го оставим за следващия брой. Тази вечер срещнахме две коренно различни жени, общото между които е, че знаят какво искат и как да го постигнат. Много от представителките на нежния пол ще разпознаят част от себе си у тях. И това е така, защото жената в днешно време се превърна не само в ръката, която люлее люлката, дърпа конците, удря по масата, а и тази, която съблича първа бельото. Възможно ли е обаче предизвикателното й поведение да я превърне в доминиращата страна в секса? Вярно е, че на мъжете така повече им харесва, но дали това е единствената причина, поради която активната им позиция премина в пасивна? И случи ли се това наистина в големия град... ще ви разкажа следващия път.

септември, 2006 г.