„Kreacio ex nichelio.” Това, в превод от латински, значи „Създаване от нищото”. Съвременното училище е създадено по същия начин – защото е било необходимо. В миналото качественото образование е било достъпно само за хората от по-висшите касти на обществото. То е било необходимост. Било е достъп до знания, занаяти, учения, чиито собственици са ставали само хора от висшите етажи на властта, техните предци и внуци. Това важи с пълна сила за монархическите семейства – това, което е символ на власт, си остава в семейството и никой от низшите представители на общността не става негов носител.

Ако трябва да разсъждаваме по въпроса за училището утре, а според мен този въпрос е повече от наложителен, трябва да направим една-две крачки назад, учейки се от грешките си, но и добавяйки нещо ново и уникално за нашето време. Премахване на понятието „чалга” от речника на хората. Не като стил на музика, макар че и това е повече от необходимо, но и като начин на подражание и възпитание. Ако трябва да съм обективен в коментара си, то аз бих казал, че това, което днес наблюдаваме в училищата, университетите и прочее, неминуемо поставя въпроса за училището утре – ще има ли все още училища? Ще има ли все още хора, които милеят освен да налеят нещо в чашите с цел съсипване на черния дроб, да налеят и нещо в главите си, с цел за постигане на нещо полезно не само за самия себе си, но и за обществото като цяло?! Аз мисля, че продължаваме ли по сегашния начин да толерираме някои характерологични, капиталови и други видове особености, училището утре няма да го има или ще е някакво подобие на чалготека, в която хората влизат с една-единствена цел. Нека не се заблуждаваме, слагайки розовите очила и казвайки, че всичко е наред, че всичко е ОК. В момента в нашата мила родина, нашата мила България, наблюдаваме промени, които са в особено негативна светлина. В момента съотношението на младите учители в България, спрямо тези над 45 год. е страшно. Няма учители, това е. Няма ученици. Ами както е тръгнало, то и училища няма да останат. Да не говорим за университети. В повечето населени места няма хора, камо ли ученици. А ситуацията в държавата ни е такава, че повече от 30 години на много места вече няма хора, а по-страшното е, че в повечето хора няма човеци.

Разсъждавайки по този, някои биха казали скептичен начин, аз не казвам нещо ново, не допълвам с нищо ново и без това скептичното ни, сиво, изстрадало и безжизнено ежедневие. Статистика, фактология – това е. А това не е за пренебрегване. Все още има време нещата да се оправят. Все още има време нещата да бъдат доведени до това ниво, което не само учителите очакват, но и ученици, студенти и преподаватели. И все пак въпросът не е „Защо училище вчера, училище утре, но никога училище днес?”, а „Защо училища имаше вчера, днес са на свършване и ще има ли училище утре?”.

Много може да се напише, разсъждава и критикува по темата за образованието в България, но не накараме ли днес хората, от които зависи това, да погледнат по-сериозно на нещата, думата училище ще стане синоним на нещо, което отдавна сме имали, но изгубили.

И така... Ще има ли училище утре???