Що е то... Мойсей
За да бъда верен на старото правило: “Който не може да пише – критикува” се захванах да чета подред поетичните постинги.
Така де… Засърбяха ме ръцете да направя “Апоетична антология”
Лидер е безспорно Мойсей. Отсъствието на всякакви поетични форми е една от отличителните черти на поезията му. Както се казва “от вратата за краката” ( което като израз подхожда за любовната му лирика). За да не бъда голословен
“В леглото ми е твойто място,
дори да съм останал сам,
че носи то любовните нюанси,
с които аз съм изтъкан.”
Ще оставим настрана горката лирическа героиня която трябва да се завива с чаршафи от любовни нюанси и ще видим какво прави “поета”. Той естествено е сам и тъче – какво, не е ясно за сега. Ясно е само едно- Вкарва в поетичния стан два реда и след това напасва римата и ритъма безогледно.Ето цитат от друг стих ( който би трябвало да се изучава в урока “римуване с първите думи които ни попаднат на езика”)
”Венерин хълм, бедра и устни
завърта в еротичен кръговрат
и напъни внушава – вкусни
на две тела, които в огън врат.”
Бульона в последната строфа би могло да се замени и с:
Внушава напъни за мюсли
окъпани във мармалад.
( за невегетрианците – нека опитат с римата за пушен врат)
Общо взето гладът на “поета” избуява и в друго негово “стихотворение”
“Обожавам мила, сладката ти реч –
тя в сърцето се излива и го храни с мед,
но защо ли скъпа, татко ти с меч
иска той душите да превърне в лед?”
На това място Шекспир изважда “Ромео и Жулиета “ и захвърля ръкописа си в огъня.Все пак ми харесва идеята с помощта на меч да се вледеняват души. Би могло и с фризер – ето как:
“Думите ти като кулата във Пиза
падат като пита с мед
Но защо ли татко ти със фризер
нашите души превръща в лед”
Едно от достойнствата на такъв вид “поезия” е нейната многовариантност.Както се вижда от примерите по-горе спокойно може да се напише каквото и да е без да се променя “смисъла” на стиха. Тоест идеята за рима се запазва и читателя пак разбира за кобните намерения на бъдещия тъст.
Друга отличителна черта Мойсеевия натюрел е шаблонизирането.По принцип трудно се избягват шаблоните не само в поезията. Като свързващи звена те понякога окепазяват и най-доброто произведение. Но тук авторът е довел шаблона до съвършенство. Трябва да се признае че дори и за опитен драскач е трудно да работи само със шаблони. Но не и за този който е извел евреите от Египет.Може би целта на неговата
поезия е никога да не видим Ханаан , а това да остане за децата ни – Обетованата земя на чалгата.
“Кажи ми думичка една:”Ела!”
и аз ще дойда устремен
и няма да си повече сама,
че същото се случва и с мен.”
“Когато ми обърна гръб,
завесата тъй мъничко повдигна,
че връхлитащата скръб
в сърцето ми безумно мрак повдигна…”
и прочие дивотии.Прости ми Музо че четох.
© Георги Динински Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Затова сме читатели, за да избираме кого да четем и кого да коментираме. Нали. Извинявам се за липсата на въпросителния и удивителен знак, по технически причини е. Избора си е наш, Георги
-
Не Злати
Това е най-страшното
Преди да го напиша съм чел доста от словоблудствата му
Не само в този сайт
Мислех да го подмина като "малка гара"
но ето че и ти се опитваш да защитаваш пошлоста
Не обобщавам
Пазя себе си и другите, които искат да разберат какво е това поезия.
Не съм съдник
Напротив
Реакцията ми е провокирана от безпардонното самоиздигане на един самозабравил се кичотръбач
Търпях дълго, повярвай ми.
Даже ме помолиха да не се занимавам с него защото е болен и психоаналитика му е препоръчал да пише в нета за да се въстанови...
Съжалявам, аз не съм "лекарство", а и да влудяваш другите не е най-добрия начин за излекуване.
Колкото до Общочовешките истини - те могат да се формулират различно,
но за да станат поезия...пътят съвсем не е неговия..
Съжалявам
-
Ами, Ники, ти излезе най-голям мъдрец от нас. Права си.
-
Някои въпроси се задават многократно..
Многовариантна.. е повърхностна характеристика.Многопластова.. е дълбочинна.Нещата съществуват и в двата аспекта.
Поздрав! -
Георги, няма да се ровя в заглавия. Който прецени, нека погледне творчеството му. На моменти е пошло, но в неговите послания има смисъл. Георги, това е субективно мнение. Не познавам Валери, само един човек познавам лично, но никога не пригласям на идеята да сложим всичко под един знаменател. Това е най-лесното.
-
Аз съм съгласен с Дайк. Доста повече трябва да даде от себе си, за да стане добър поет.
-
Би ли ми посочила нещо стойностно от въпросния господин?
-
Не съм съгласна, Георги. Всеки автор има силни и по-слаби творби. Той засяга и житейски реалности, които вълнуват всички ни. Нека, това ми е призива, правим заключения за конкретна творба, а не за цялостно творчество.
-
Злати не съм си го измислил
той перка като развален комп рима след рима
стиховете които съм цитирал са негови разбира се
за мен е повече от ясно че няма талант и че не може да пише
а и не иска да се научи..
това става с четене на поезия не само в гимназията
а той е на такова ниво
не знам дали въобще разбира какво пише -
Здравей, Дайк-Георги. Правиш категорични заключения. Относно последния му литературен анализ си прав. Пошло е и не се връзва с останалото му творчество. Дребнотемие е. Но, като принципно становище Валери Рибаров пише осмислени стихове. Досега го чета редовно, ако стила му се приближи до този, който визираш, просто ще прекратя да го чета. И не само аз, а повечето автори и коментиращи. То е ясно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Красивото е стойностно и независимо оценките то си остава красиво!
А словоблудствата, римувани и нагласени си остават за автора му!