Заобиколени от безкрайното ежедневие на сивия живот, все по-често се забелязва как хората се отдалечават един от друг. Не говоря за това как вече не се чувства грам радост и удоволствие в това да се видиш с приятел, а по-скоро факта, че ние се отдалечаваме от това да бъдем хора. Защото е трудно в България да си студент, трудно е да си момиче, трудно е да си момче… Трудно е да си просто човек.
Обезценяваме живота си, защото ни се налага да го правим. Не защото искаме да работим за жълти стотинки, докато политиците хранят надеждите ни с предизборни лозунги, не защото желаем да бъдем смачквани от системата, която трябва да ни пази, а защото сме направили избора да се родим и най-вече да живеем тук. За едни това е изгубена кауза, към която имат афинитет, за други е просто родната почва, за трети се превръща в една черна дупка, която все някога ще ни засмуче и ще ни превърне в онези намръщени старчета от градския транспорт.
Стойността на нашия живот е безкрайна. Едни ще си сложат табелка „5 ...