Ние сме емоционални същества и често пъти попадаме под оковите на контрола, налаган от някой друг, а не от самите нас. Подаваме целия наш свят в нечий друг живот. А дали така изживяваме нашите емоции? Дали живеем нашия живот? Дали слушаме нашето сърце? Ние сме крехки същества и когато позволим някой да ни вкара в „кафез“ нашият живот спира. Защо ли? Защото нашия живот може да се управлява единствено и само от нас самите. Защо иначе да живеем? Нали животът ни е даден за да го изживеем по възможно най-добрия начин. Струва ли си даденото ни от Господ онова, което е най-ценно от всичко -нашия живот, да бъде в чужди ръце. Дали си заслужава да търпим нечии обиди, нечий контрол да управлява нашия живот. Струва ли си да продадем нашия живот на друг? За съжаление страхът е основата във всичко. Страхът е нормално човешко чувство, но нека не го бъркаме с това на „манипулацията“. Страхът, че може би ще сбъркаме или ще останем сами ни държи в един много жесток кръговрат. Разбира се неосъзнато също се намесва, но страхът е онова, което ни пречи. Онова, което години наред ни държи в една „токсична“ връзка, онова, което те изкоренява от тялото ти, онова, което обезличава душата ти. Трябва да сме горди и благодарни, че точно на нас ни е даден живот. Трябва да го пазим, да го храним, да го гледаме, така както една майка гледа и обгрижва детето си. Животът е нашето „дете“. То расте, преминава през различни периоди, които понякога не са приятни. Но истината е, че едно дете попива всичко от родителите си и благодарение на тях то се изгражда. Следователно ние сами изграждаме живота си, ние го отглеждаме. Дали някоя майка би дала детето си в нечии други ръце, само защото човекът ни предлага добра алтернатива? А защо позволяваме нашия живот (дете) да бъде контролиран (отглеждано) от нечий друг човек?