Имайки предвид разнообразието от човешки типажи респективно може да се даде отговор на въпроса "Защо взаимоотношенията между хората са толкова сложни?" Всъщност, отговорът не е толкова прост, нито пък очевиден. 

Ако сравним едно взаимоотношение с растение, бихме могли да открием множество прилики, и двете са страшно крехки, докато са млади, но с времето се заздравяват. И двете умират при липсата на вода - разговори, и се нуждаят от огромна доза внимание. Но замислете се, не са ли точно това нещата, които всеки от нас иска? Следователно всеки се нуждае отчаяно от връзка, независимо дали е приятелска или любовна. 

К. Ясперс е казал "От абсурда аз изтеглям три неща - моя бунт, моята свобода и моята страст". Връзките, освен че са сложни, са и абсурдни, ето защо са ни и толкова необходими. Не защото не можем без тях, а защото нито едно живо създание не може да бъде изцяло само. Всеки един от нас е създаден да търси и намира хора, с които да създава връзки през различни етапи от живота ни. Някои от тези връзки забравяме, други помним цял живот и малко от тях... не искаме дори да мислим за тях, защото са ни белязали. След тях се чувстваме като опустошени, сякаш се разпадаме с всяка следваща секунда... Искаме да не мислим за това, защото безкрайно дългите анализи ни нараняват още повече, но не можем... всичко ни напомня за дадения човек. Тогава настъпва момент на вманиачаване, но не в човека, а в идеята да разберем защо не се е получило, за да се уверим, че проблемът не е в нас. Търсенето продължава, но не можем да разберем, че точно това е причината за края на връзката. Това, че сме толкова обсебени от идеята да има някои до нас, който да ни показва колко сме съвършени... когато осъзнаем, че не ни е нужен някой, за да бъдем достатъчно добри, за да се харесваме, тогава ще бъдем готови да създадем връзка, която никога няма да забравим, защото ще бъде за цял живот.