На моята сватба нямаше хоро...

Имаше скромна трапеза.

Нямаше скъпи бижута и облекло,

На мен обаче, ми хареса!

Там бях АЗ! Там беше ТОЙ!

Светът беше без значение!

Въздухът трептеше от вълнение!

Чувах само неговия глас!

Дишах неговия въздух!

Потъвах във прегръдката му във екстаз,

а той за всичко друго беше глух!

Минаха години! Все така!

Той за мене е света! Моят въздух и вода!

Насъщният ми хляб и покрив във студа!

Все оше аз съм неговото слънце!

Неговият вишнев цвят!

Аз съм изворът на младостта му!

Той  - моя пътеводна светлина!

Та, какво като не помня сватбено хоро?

За какво ми е сватбен блясък? За какво?

Аз имах всичко нужно в този ден!

Житейско щастие дари ни Господ в този ден!

За НЕГО и за МЕН!