10.07.2012 г., 23:29 ч.

Светът като творение на единния Бог 

  Журналистика » Социални статии
3079 0 3
11 мин за четене

Светът като творение на единния Бог

 

          Има само „тъмнина”, която се разстила над „бездната”. Липсват причините, които пораждат живота. Бог е този, който определя хода на създаване на този живот. „Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.” Тази фраза доказва Божието въздействие не само върху тъмнината над бездната, но и на сътворяването на светлината, която е еднакво необходима, както и тъмнината за създаването на живота. Аз съм Господ, Който е изкупил и Който те е образувал от майчина утроба: Аз съм Господ, Който всичко сътворил, Сам прострях небесата и със силата Си разстлах земята, Аз, Господ върша всичко това.”

Идеята за бога Творец обхваща смисъла на целия библейски текст. Още със първите стихове на кн. Битие, Бог се разкрива като творец. Той е този, който, когато в началото не е имало нищо, е бил само Той – създателят на небето и земята. Бог, който е съществувал извечно, преди самото начало и сам Той е поставил началото на всичко съществуващо.

„В началото Бог сътвори небето и земята.” С този първи израз, с който започва началото на библейския текст, може да се счита, че това е създаването на самата материя на планетата Земя и безкрайността на целия космос. Защото по нататък се казва: „А земята беше безвидна и пуста” , от което следва да се разбира, че в този момент все още е липсвал живот, тя е била само една неодухотворена материя, в която липсват условия за генезиса на живот. Няма я светлината, няма го денят и

         До този момент всичко е било хаотично, един безкраен хаост. С отделянето на твърдта, която всъщност се определя като небесен простор, който хем обгръща земята, хем я отделя от други небеса се определя границата на планетата земя, като един отделен свят от целия космически всемир.

От тук нататък божията намеса започва да се проявява със сътворяването на водата, сушата, слънцето, луната и звездите. Тези материи са необходими, за да служат за по нататъшното развитие на сътворението. Те са главният фактор и необходими условия за развитието на природата в света. След, като Бог е завършил  процеса на създаването на материалната природа, започва сътворяването  на най-низшия, растителен живот, като започва от тревата и най-малките растения, с което се подчертава не само овластяването на природата от Бога Творец, но и на неговата живототворяща мощ. Създаването на растителния и животинския свят са предпоставка за съществуването на една по-висока форма на живот, а именно Човека.

„След това рече бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господства над морските риби и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земятал.”

В този стих се засяга сътворението на човека като резултат от Божията творческа сила и същевременно определянето на човека като същество, което притежава интелектуални способности и възможности да бъде над и да има власт над всички останали земни твари. Като го създава по свой образ, бог, който е творец на всичко, уподобява човека на себе си и му отрежда правото на миротворец в този свят. В този стих много ясно се проявява божията промисъл и творческа сила, с която Бог сътворява човека не като едно от всичките си творения до сега, а като едно по-развито същество, което да властва над този растителен и животински свят и да се ползва от неговите блага.

В първата глава на книга битие се разкрива процесът на сътворението на света, като вниманието се насочва към Божията съзидателна, жизнеподателна и промислителна дейност по отношение на сътворяването на растителния, животинския и разумен свят. С проявата на своя небесен промисъл и с влагането на вечните закони, Божите творения следват строго определен ход на развитие. Всяко негово творение има точно определено време и ред на поява в този процес на създаване. В този определен ред, Бог създава човека тогава, когато вече е създал условията за неговото съществуване в природата. Той създава човека като част от тази природа и същевременно го поставя в тясна връзка с нея. Като го създава да властва над нея, бог всъщност поставя човека на едно по-висше стъпало  в развитието на космическата структура.

С уникалното човешко сътворение той приключва творението на невидимия и видимия, на материалния и разумен свят. От което следва, че човекът е съвършеното създание на божията дейност, той е последният и най-висш етап в този процес на сътворяване.

„И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа”. С този стих се разкрива промисълът на творческият акт на създаването на материалното тяло на човека и неговото оживяване чрез божието дихание, което го превръща в живо същество, в „жива душа”. Това дихание му придава способността да притежава и развива живота в себе си. То е неговата душа, неговата невидима вътрешна същност, в която са събрани всички негови духовни качества, които го определят като разумно същество.

Със словото Бог изразява своята воля и своето могъщество. С него той изразява идеята за своя промисъл над живата природа. Всички творения дължат на бога не само битие, но също ритъмът и диханието. Това е доминиращата в старозаветното писание идея за полаганата от бога грижа, любов към неговите надарени с живот създания.

„Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.”

Непрекъснатата Божия творческа дейност, започнала след шестте дни на създаването и изпълваща седмия творчески ден на промисъла се проявява в запазване и ръководство на създадената от него вселена. Бог съществува над всичко и той е този, който благославя  животните, плодовете на земята и потомството на хората. Божията промисъл се разстила над цялата природа, божият дух е във всичко и обхваща всичко. По негова воля всичко съществува и цялото управление на природния порядък и явления са в неговата власт. Божието дело се осъществява и продължава в хода на историята, започваща с появата на света. Той продължава да твори велики дела като Промислител за човека и цялото творение. Така сътворяването на небето и земята с всичко, което е в тях  е неразривно свързано с историята на вселената като цяло, на природата и човечеството с историята на отношенията на Бога със света, човека и специално с неговия народ.

„И сътвори бог човека по Свой образ, по божи образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори.”

С този израз Бог разкрива мястото на човека в природата, защото той ясно казва, че сътворява човека „по Свой образ” , от което следва, че той не го прави равен или еднакъв на себе си, а само го уподобява, за да може да изпълнява своята роля, като се стреми по силата на Божественото господство „да се размножава” и да изпълни земята, така както Бог я е създал и оживил „безвидната” и „пуста земя”. Но не само да се размножава, но и да покори тази земя и да владее над нея. Тази роля не е проява само на едно негово качество или функция, тя се съдържа в психическият живот на човека, в неговата духовна природа, в духовните му способности, което намира съответен израз в телесната му структура. Човекът е личност именно като психофизическо същество. Уподобяването е цел на Бога Творец, като човека трябва да бъде със самостоятелна воля и отговорност, като съзнателна личност, която се стреми да се развива и достигне до съвършенство. Самото подобие Божие е вложената в човека способност да може да се усъвършенства, да се уподобява на бога в добродетелта.

Ако образът Божий е даденост, то подобието е процес, който трябва да се реализира, защото човек се явява лице от момента на своето раждане. Личност той става в процеса на осъществяване на свободата дадена му от Твореца в резултат на нравствени усилия.

В своята дейност човек не е сам, той е отделно същество-личност, но същевременно е поставен във връзка с другите хора, зависим е от своята общност и общество. В самият акт на сътворяването прозира идеята, че човек не може да бъде сам.

„И рече Господ Бог  не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.”

Редица факти показват, че именно в общност той разгръща качества и възможности. Човекът създава, гради върху постиженията на своите предшественици и е в зависимост от трудовете на онова поколение или общество, от което самият той е частица. Всъщност всеки човек е индивид, който трябва да разгръща своите таланти и сили – не индивидуалистично, но в отношение с другите хора, в колектив заедно със себеподобните. Защото човек, лишен от връзките с другите хора, е обречен да остане недоразвит и дори да загине. Човек не може да се откъсне изцяло от конкретните условия на своя живот и дейност, както по отношение на себеподобните, така и по отношение на цялата природа, която го заобикаля. Той е създаден по образ Божи и като такъв той е действаща активна сила. Неговата задача е творчески да преобразува света, като духовно се развива в съзидателните си трудове.

Постигането на духовното усъвършенстване се изразява в процеса на развитие, както на познанието, така и на трудовите дейности. Свободната воля на човека носи със себе си отговорност за извършваното, която има два аспекта: отговорност за нещо и отговорност пред някого. Тази негова отговорност е свързана с правилното отношение към Твореца, хората и цялата околна среда. Като образ Божи, човекът получава благословението да властва, да овладява органичната и неорганичната природа, а така също и да помага за доусъвършенстване на заобикалящия го свят.

Като представител на Твореца и промислителя на целият космос, човек може да се богоуподобява само в отношенията си със заобикалящите го човешки същества и целия околен свят. Това го кара да развива процеса на възраждане и самоусъвършенстване и в същото време да въвежда към съвършенство цялата твар.

„След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.”

На първият човек в началото на неговото битие е възложена дейност, с която се ангажира цялото му същество: да обработва и да пази заобикалящата го природа. Трудът се издига като важна потребност в живота му, за да може човек да се ползва от неговите плодове, които са основание за радост и живот.

Природата съпровожда човека и в нея се отразяват неговите дейности и опит, неговите съзидателни способности, които водят към преобразяването й. Отначало човек взима голяма част от средствата, които са били необходими за неговото съществуване в готов или почти готов вид от околната среда, като само от разумното ползване на тези средства зависи неговото оцеляване в този свят.

 

******

Със създаването на Никео Цариградският символ на вярата се изповяда християнския монотеизъм, тъй като той изразява основополагащото църковно учение за троичност и триединство на Бога. Създаването на този символ се основава изцяло на много моменти от Божественото Писание на Стария и Новия Завет. Още с първите думи на (Бит 1:1) се разбира, че Бог е съществувал извечно, преди самото начало и сам той е поставил началото на всичко съществуващо:

„В началото Бог сътвори небето и земята.”

В първите разкази на стария завет се описва Сътворението на света, като вниманието се насочва към целесъобразността на бога Творец. Това развитие доказва величието и могъществото на Бога, който не случайно най-напред създава небето и земята и след това всичко останало. Всяко следващо негово творение има точно определено време и място в Божествения процес на сътворение.

В този ред Бог създава човека, тогава когато е създал условията необходими за неговото съществуване, което е отразено в (Бит 1:29) Той създава човека като част от тази природа и го поставя в тясна връзка с материалния свят.

„След това рече Бог: да сътворим човек по наш образ, (и) по наше подобие; и да господства над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. ”

Като го създава Бог го създава да се ползва от всички блага на природата и да властва над нея. Всъщност Бог поставя човека на едно по-високо стъпало в развитието на космическата структура, като същество създадено по негов образ. Същевременно със създаването на материалните форми на природата, включително и на човека, бог създава и духовната същност, т.е. живот. Това особено ясно е отразено в (Бит 2:7) Това уникално участие на бога е отразено и в (Бит1:27), където се казва: „И сътвори Бог човека по свой образ, по Божи образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.”  

 

 

 

 

Ирина Петкова

 

© Ирина Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравейте и Ви благодаря за въпроса. Както забелязвате, в моя анализ към тази статия аз използвам цитати, и ако изхождаме от вложения смисъл в тях, би трябвало да разбираме, че е имало момент в който е отсъствал организирания ред на материята - дори и самата тя не е била сътворена.Щом не е имало нищо , под хаос можем също така да разбираме липса на организация и на ред,както и на необходими предпоставки - каквито са светлината , топлината и влагата.
  • "Той е този, който, когато в началото не е имало нищо, е бил само Той – създателят на небето и земята. ..............................
    .....До този момент всичко е било хаотично, един безкраен хаос."

    Може ли да ми отговорите дали като казвате "не е имало нищо" имате предвид, че е съществувал само "един безкраен хаос", т.е. под "нищо" разбирате "един безкраен хаос"?
  • Mного хубава статия, Ирина, с чудесен край. Поздрав!
Предложения
: ??:??