Тригодишен семинар по антропософска лечебна педагогика и социална терапия

                    XII - та седмица

                 Варна – Международен дом на учените

                „Жолио Кюри”- „Св.Константин и Елена”

Съвременното дете не трябва да бъде пасивно

Спазвайки тази максима, припомнена ни от Валерия Медведева, всяка сутрин семинаристите изпълняваха ритмичната част и запяваха пентатонична песен под ръководството на Константин Адамов.

„Спри за миг покой,

злото забрави

и не се вини

 за миналите дни.

Като птиците живей,

в небосвода полети,

ако вярваш в чудеса

като птица ти бъди.”

Валерия Медведева от Украйна разгледа особеностите на методиката на преподаване в горните класове на Валдорфското училище. Младите хора могат да намерят своя път като потърсят примери в биографиите на други личности. И ако липсва такъв ярък пътеводител, те се увличат в криминални деяния , алкохолизъм и наркомании. За децата със специални образователни потребности е  важно да се преподава не само посредством интелектуалните въздействия, а преди всичко чрез душата. Особен момент в работата на валдорфския педагог е създаването на подходящо настроение за учебна дейност. У детето трябва да се събужда интереса към Духовния свят.Това е осъществимо чрез комплексно преподаване и активно преживяване. А това става най-лесно като се подбират тези знания, които имат пряко приложение в съвременния живот.

Всеки ден под звуците на „Лунната соната” (клавирен съпровод на Дорина Василева и Йорданка Донева), евритмистите, водени от Деян Димитров, изпълняваха сложни спирали и фигури преди истинската хореография по „Песента на Солвейг” от Григ. В една от своите беседи младият лектор обобщи:

„Антропософията е път на познание. Мисленето не е цел, а средство. Най-духовният инструмент на човека е неговото тяло.С напредъка на цивилизацията все повече мислим и по-малко действаме. Природата започва да страда от културата. Изкуството разкрива духовните импулси. В евритмията съдържанието получава форма.”

Тези разсъждения се покриваха и с утринните мисли, изговаряни хорово от семинаристите.

„В мисленето – яснота,

в чувстването съкровеност,

във волята благоразумие…

стремейки се към тези,

то мога аз да се надявам,

че аз ще се оправя

по пътеките на живота.

Пред човешките сърца,

в кръга от задължения,

защото яснотата ,

 произлязла от

Душевната светлина

и съкровеността

 получава

топлината на Духа,

благоразумието укрепва

жизнената сила и

всичко това се стреми

в доверието Божие,

води по човешките пътища

към добри, сигурни стъпки

в живота.”

Нашият всеобщ любимец Деян Димитров е зодия „Близнаци”. Роден е на 4.06.1976 г. в Ростов на Дон ( усмихва ми се загадъчно ...„земите на Стара Велика България"). Майка - рускиня. Баща –българин,издател на антропософска литература. Евритмистът е отраснал в Стара Загора. В шести и седми клас мечтае да стане художник. На 16 години напуска България. Завършва Валдорфско училище в Англия. От 1997 г. живее в Германия. Следва архитектура. Завършва  музикална евритмия.  Жени се за немска актриса и има три дъщери . Преподава музикална евритмия във Валдорфското училище в Льорах. Казва, че името му произлиза от „деяние”. Наистина забележително деен мъж, работещ неуморно….

Деяне, кои неведоми пътища те доведоха в Семинара по антропософска лечебна педагогика и социална терапия на Едит Мур- Василев?

Бях поканен още през 2008, но отстъпих на Дияна Демирева от Стара Загора , с която имам много добри отношения. Сега, когато тя замина за Холандия, налага се аз да продължа започнатото.

Взаимен ли е твоят танц с евритмията?

В малките неща съм перфекционист-фанатик. А в големите съм Иванушка (спящ върху печката). Каквото има да става, ще стане.

Пътувал си по света и у нас като сценичен евритмист ???...

Да, в Швейцария и Германия професионално.

От къде получи духовен импулс за антропософски занимания?

Семейни наслагвания навярно…Увлечението ми по антропософските идеи датира още от 14 годишна възраст.

Амбициозен ли си?

Не много. Живях предимно в чужбина и ми беше трудно да се утвърдя . Не съм стигал до абсолютни върхове, но знам с увереност, че моят път е от сцената към хората.

Пожелания за бъдещето….

Искам да се върна в България (след около 20 години, може би…)  Децата ми ще са пораснали. И така кръгът ще се затвори.

А в този час от денонощието  всички смирено произнасят сакралните думи на вечерната молитва:

„Да се възхищава на красивото,

да закриля истинното,

да почита благородното,

да приема доброто.

Това води човека

в живота към целите,

в действането към правдата,

 в чувстването към мира,

в мисленето към света

и го учи да се доверява

на Божието властване,

във всичко, което е във Вселената

в  дълбините на душата.”

Доротея Шмид от Германия ни запозна с рисуването на форми като корекционен метод за развиване на търпението и устойчивостта на  вниманието . Рисуването на форми възпитава волята, а това събужда интелекта.То е и добра подготовка на детето за писането. „Какво е кръгът? – Една точка, която кръжи.Така се разширява и моят дух. А какво е точката? – Един кръг, който се свива по същия начин като света в една-единствена звезда.”

Напрегнатата работа на Семинара всяка вечер се увенчаваше с презентации и дискусии. Мария Николова от Карнобат разказа за  полученото  (с помощта на госпожа Едит Мур - Василев ) дарение от Червен кръст –  мебели за обзавеждане за помощното училище и болницата в града.

Аделина Фисинска от Смолян се похвали със спечелен проект и новосъздадено НПО . Галя Трифонова ни запозна с дейността на регионалната  група  по АЛП и СТ в  Плевен (занимания с изкуство за хора с увреждания в помещение , предоставено от  Църквата).

Валерия Медведева предизвика дискусия на тема: „Художествени занаяти и изкуство”. Тя убедително се аргументира  в защита на тезата, че  именно художествените занаяти имат лечебно действие за хората с увреждания. Това са занимания, преобразуващи материята. С друга интерактивна методика  В.Медведева успя да даде идеи на Веселина Куртева за създаването на първото Валдорфско училище в София през септември -2010 г.  Зорница Вълкова и Радка Кирова презентираха своя опит в създаването на НПО в България. На 9.04.2010 Семинарът бе удостоен с присъствието на проф. Т.Томов от НБУ (Департамент „Отношения между хората”). Той изнесе задълбочена лекция за психиатричната реформа в нашата страна. Научихме, че тежките психични разстройства увреждат капацитета на индивида да бъде „автор на себе си”, а навременните психосоциални интервенции повишават качеството на живот на болните. Център на вниманието на професионалистите са срочните действия за подобряване на психичното здраве на българския народ. Проф. Томов очерта две основни насоки за терапевтичната работа: замяна на приютните грижи и Национална политика срещу алкохола и наркотиците. Гостът  посети следобедните упражнения по евритмия и рисуване на формите. ”Привеждайте хаотичните движения в ред!” – припомняше търпеливо Доротея Шмид.

Последната нощ всички вечеряме в механа”Марина” . Едит Мур - Василев споделя:

Всеки мой ден в Швейцария е различен. Работя като социален терапевт. Това е първият ми семинар в България. Навсякъде по света  децата и възрастните с увреждания се нуждаят от добри грижи. Аз пътувах много. В нашата страна има много добър опит  в тази дейност.  Реших да го пренеса тук. Обичам музиката. Аз съм една жена, която работи всеки ден за този семинар.

Какво ще се случи след завършването на  Семинара?

Ще продължа да работя отново по различен начин за създаването на високо професионална социално-терапевтична общност в България. В Швейцария е по-лесно. Всичко се движи по точни правила. Повече отвореност има. Не е лесно да се бориш с бюрокрацията в България. Съпругът ми Слави Василев (родом от Варна)  помага в организацията.Той работи в Швейцария и продължава да учи. Дъщеря ми също е социален терапевт. Мечтая да организирам социално-терапевтични институции и училища за деца със специални образователни потребности. Пожелавам си здраве, за да мога още дълги години да работя за хората.

Пиша на черната дъска „Притча за Светлината”.

В нея се разказва за това как един беден художник се влюбил в царската дъщеря и поискал да я нарисува. Нямал бои и платно, но взел назаем от един търговец. Нарисувал неотразима картина и я изложил в галерията на своя приятел, но хората не можели да я видят , защото вътре било тъмно. Тогава бог Озирис осветил залата и всички се възхитили на изключителната  творба. Картината била продадена скъпо, но всички започнали да претендират, че са нейни собственици. А  всъщност на кого била тя? Манол Смуков се провикна: „На всички!”. Отговорът е много прост : На ЖИВОТА. Животворящият….този, който създава всичко около нас.

Това е главната идея и на антропософската лечебна педагогика. Да предпазим децата от пасивност , да им дадем възможност да откриват красотата навсякъде ! Да ги превърнем в творци на собственото си битие и  в създатели на картината, наречена Живот, огряна  от Светлината на антропософската идея.

 Всичко това се съчетава в целокупния живот. Всичко това принадлежи на Любовта.  На коя любов? – Не на ограничената човешка любов, а на безграничната Божия Любов, която включва всичко в себе си и осмисля живота.