Там някъде!

Някъде там, на хиляди километри от моя дом, е моето сърце. Някъде там далеч под едно звездно небе един човек дава смисъл на живота ми. Там, където подарих две думи на две мили очи! Очи, пазещи спомена за една красива целувка, устни, докосвали моите със страст, длани, галили косите ми цяла нощ.

Един живот не би ми стигнал красиви думи за едно сърце да пиша. Сърце, забило с ритъма на моето, душа, затанцувала с моята под такта на падащите снежинки върху ледената земя. Души на двама млади танцуват блус под едно звездно небе, покрити със 

Звезден прах...

Някъде там подарих не една, а безкрайно много усмивки на едно сърце. Искам цял един живот да подарявам усмивки на това сърце.  За това сърце, за тези очи... Бих подарила не само усмивка, бих подарила живота си!

Иска ми се да можех, точно в този момент, да прегърна един човек, искам да можех да целувам едни устни и да гледам един поглед. Искам, но не мога! „Всяко хубаво нещо се постига с цената на голяма болка”, бих изтърпяла не само тази болка, а хиляди други, за да мога да гледам в едни очи! Ще дойде ден, в който тези очи отново ще погледнат в моите, може този ден да е доста далеч, но знам, че ще дойде. Ще настъпи един час, в който ще мога отново да прегръщам един човек, не виртуално, а истински! Един ден ще подарявам на този човек не думи и дела, а усмивка, прегръдка...

Някъде там, на хиляди километри от моя дом, е моето сърце. То бие лудо в гърдите на един човек, защото аз му го подарих!

                                                                                              Даниела Ангелова

Подарено …….