Тийнейджърите - разбират ли ни?
В днешно време ние тийнейджърите, или казано още, децата навлезли в пубертета биват неразбрани и дори критикувани. Много хора не разбират какво се случва с нас. Настъпват големи промени в нашето поведение, характер и външност. Всеки по-различен начин преживява така наречения пубертет. Едни се променят към по-добро, други пък - обратното. Нашите родители се питат: Какво им става? Защо се държат така? Те не разбират, че и на нас не ни е лесно. За нас също е голям шокът от физическата ни промяна. Поглеждаме се в огледалото и виждаме едно усмихнато детско лице, което копнее за игри, но след миг се поглеждаме отново и какво виждаме отсреща? Какво е отражението на огледалото? От другата страна ни маха вече един пораснал тийнейджър, който се пита - Кога? Защо? Какво се случи? Защо така се промених? Можем ли да си отговорим? Не. Всеки преминава по този път и се сблъсква с реалността, сбогува с детските години. Маха с ръка за сбогом на старата кукла и започва да гради живота си. Защото животът се строи бавно, трудно, но тези усилия никога не са напразни, защото тези тийнейджъри, които сме сега, ще се превърнем в млади мъже и жени, които ще се обърнат назад и ще си кажат - Ето, аз го направих!Постигнах мечтата си! Затова винаги трябва да вървим напред и да не се предаваме. И дори сега в пубертета, който ни "тресе" всички, трябва винаги да си спомним, че все пак не винаги ще сме деца. Дори в тази възраст да ни е трудно да го осмислим, защото всички ние я преживяваме различно, трябва да се вслушаме в сърцето си и в здравия си разум. Често пъти допускаме фатални грешки, които могат да бележат живота ни завинаги. Много пъти тези грешки са предизвикани от недоверие от страна на родителите ни. Понякога те се съмняват и не вярват в нас и ние правим всичко възможно да им докажем, че нямат право и че не трябва да се съмняват в децата си. По този начин, за да се противопоставим на родителите си, ние съсипваме живота си. Ние не можем да се примирим, че те не ни разбират. Искаме да им кажем, че това ще отмине и ще бъде до време. Искаме да кажем, че ще пораснем и ще мислим трезво, но уви, те понякога не разбират. Това не трябва да ни съсипва. Така че с две думи, не обръщайте внимание на всичко, което казват хората. Гледайте живота си и не обръщйте внимание на тези, които не го заслужават!!!
© Зовка Манова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
о0о0оффффффффф!Пубертета е просто извинение!А това дали някой ще се справи в живота е въпрос на възпитание и мотивация!Всеки е минал през пубертета-и майка ти,и баща ти и даскалката,абе всеки!Дори аз самата се водя в пубертета,но не се оправдавам с него!Не се сърди на мама или тати ако не са те пуснали на купон с приятели,защото това означава,че все още явно не си достатъчно голяма и тн...Тъй,че моля,не го превръщай в латино сапунка!Има си време за всичко!И по повод коментара отдолу-ти въобще знаеш ли какво е любов!?Аз пък ще ти кажа,че докато намерищ истинския ще има още много раздели и събирания,просто се забавлявай и толкова....Един пубертет тука го изкарвате кой знае какво!
-
Еми какво да ви кажа!?Когато някое момче скъса с теб.Ти се затваряш в себе си и забравя за светът.Искати се да умрееш.Да се удавиш в сълзи.Още повече боли,когато си била влюбена н него,а той те е лъгал за всичко.Така,че по-ок не се отчайвай в любовна мъка много пъти ще попадаш,но знай,че винаги ще има изход.Късмет на всички!!!
-
Твърде оксиморонно звучи "порастнал тийнейджър". Съгласен съм с Мони. Понеже т.нар. "тийн период" при мен беше доста скоро (даже не знам дали е свършил, защото след 20-тия си рожден ден хич, ама хич не се чувствах по-зрял) мога да кажа, че светът не се върти около проблемите на тийнейджърите как не могат да си намерят цигари на дребно или пари да заведат гаджето си на кино. С две думи - не светът е длъжен да разбере тийнейджъра, а обратното.
Относно доверието...хммм...познай как се доверява един баща на 14-годишната си дъщеря, която ходи по барчета и се сваля със студенти...интересна тема за размисъл, нали? -
Разбират ни, естествено.
Ние не разбираме ... -
Тъй: нещо не хванах основната идея (но все тая).
Интересно, как пропускаш факта, че и родителите са минали през пубертета. Нали знаеш, те не са се появили направо на 20 години, удобно пропускайки проблемния период 11-19... И това, което ти сега наричаш "неразбиране", всъщност е резултатът от личен опит, който гласи: "Да, в тая възраст проблемите ти фактически са виртуални".
Нещо, с което ще се съгласиш след ... бе не знам кога, щом на 107 още си в пубертета.
(И информативно - имаш грешки в изказа и в съгласуването
) -
Наистина е много вярно.Но някои тинейджъри пък не се поставят на мястото на родителите си.А пък от своя страна родителите имат навика винаги да се изтъкват мъченици.Като направи детето им нещо защо на мен.ДОбре ..хайде те обират срама.Но за нас са последствията.И ако на някой му е зле то на нас ,а те все си мислят ,че са ощетени.Че ние си гледаме "кефа" и не ни пука за нищо , но ние също имаме проблеми ,които ни касаят дори и те да си мислят ,че са нищожни.Няма нищожен проблем след като тревожи някой!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
