- Едно кафе, моля!
- Със захар или без?
- Горчиво, като сърцето ми!
- Лъжичка искате ли да го разбъркате?
- Защо?
- Може да видиш нещо, което друг не е видял!
Будилникът подскача кан-кан по масата, отварям очи и упсс, 10 сутринта е, защо още навън е тъмно и защо Мария я няма! Нещо не е както трябва, трябваше Мария да е тук, да ми поднесе ароматното сутрешно Нес кафе с шоколадови бонбони със сини сливи, да ми се усмихне с топлите си тъмни очи, да видя сладките ù трапчинки и защо не е 7 часът! Пощипвам се тук и там по краката и ръцете, хм, нищо не усещам - май съм в кома от снощи! Къде бях снощи, какво правих, с кого бях:
- Марияяяяяяяяяяяяяяя!
- Един сандвич, моля!
- С шпек или с бекон?
- С кашкавал, като сърцето ми!
- Да го запечем ли? ...