Уилям Уортън...
Музикант, умеещ да свири на тънките струни на душите ни...
Чудото Уортън, открих като ученик в седми клас.
Приятел ми разказа откъс от "Пилето", заинтригува ме и я прочетох...
Когато баща ми я прочете по-късно, сподели, че не би могъл да хване друга книга след тази, дълго време.
Името Уилям Уортън е псевдоним. Говори се, че е художник, живеещ на яхта по Сена.
Художник е!
Умеещ да сътворява картини не само с четката, но и със силата на думите.
"Пилето"! Култов роман! Уникална книга!
Настръхват ми косите от фамозните акорди изсвирил У.У. в страниците, изпълнени с толкова чувственост, размисли и ... неповторимост.
"Да нагласиш мачтата или да уловиш вятъра в платното, е нищо. Знание само, не умение. Птицата познава простора без знание."
...
"Като го анализираш всяко важно нещо става незначително - както животът изглежда нищо пред смъртта. Умението се унищожава, не, стелиризира се от мисленето; дестилира се в познание. Да мислиш, то е да превърнеш умението в познание."
Вълшебникът Уортън ни е дарил с прекрасни книги, докосващи ни в сърцата, замислящи ни, превръщайки ни в по-добри същества...
"...докъде ли не стигат хората в стремежа да си осмислят някак живота."
...
"Ще трябва да свикна да приемам себе си такъв, какъвто съм. Бедата е там, че не се познавам изцяло.През целия си живот съм изграждал личността си, както се изгражда здраво тяло според предписанията на ,,Сила и здраве". Само че не съм изградил нищо отвътре, а само отвън, колкото да се браня от едно-друго.Сега голяма част от тази щурава структура се разпада. Ще трябва да започна всичко отначало и аз се вглеждам в себе си, за да разбера какво има там. Не зная дали ще успея. В крайна сметка сигурно ще събера части от някогашния Ал, макар и някои от тях да лиспват, и ще ги слепя някак. Трябва да свикна със страха, да живея с него. Той е нещо вродено и няма никакъв смисъл да се бориш срещу него. Да не е страхът, никога не можем да бъдем преуспяващи животни. Човек няма защо да се срамува от страха. Подобно на играта и болката, той е нещо естествено, нещо необходимо. Трябва да свикна с него."
Живеем на планета, където чувствата са в центъра на всичко.
Те са ръководещата сила в живота ни. Уортън умее да ни разчувства така, както виртуозен музикант умее да накара цигулката си да пее с човешки глас...
"Как е възможно да се виждам едновременно на две места? Това вече е прекалено, макар и насън. Ако онзи великан отсреща, който гледа през бинокъла, съм аз, тогава къде всъщност се намирам аз и какъв съм? Не поглеждам към тялото си. Прехвърквам към Алфонсо.
,,Ал, кой е онзи там?"
,,Той е този, който ни държи тук, който ни храни, който настанява. Някога именно той ме доведе тук. Той доведе и Пилето. Всички го знаем."
,,Да, но какво е той?"
Искам да разбера какво знае Алфонсо. Искам да зная доколко Алфонсо е превъплъщение на моето ,,аз" в съня.
,,Не знам. И по-добре не питай. Просто е тук и толкоз. Без него не би имало нищо."
В моя сън Алфонсо нищо не знае, само аз зная. Ето защо този път съм объркан и дори не съм сигурен, че сънувам. Сънят се променя. За първи път аз съм две различни същества. Ето че времето се изравнява със съня.
Нашият свят е горе-долу същия. На закуска аз намазвам с масло филията препечен хляб. А не зная как се прави нито маслото, нито хлябът. Нямам представа как се отглеждат крави и как се доят. Нямам представа как се сее пшеницата, как се жъне, как се отделя зърното, как се мели, как се пече. За всичко си имат грижа добрите джуджета.
- Кой победи? И какво значи да победиш? Най-сигурният начин да загубиш е да се насилваш да победиш."
...
"Пол, възраст, раса, всички тия глупости разделят хората един от друг. Надпреварата е единственото, което ни свързва. Но случи ли се да победиш някого, после се чувстваш още по-самотен."
Има автори, които могат да ни събудят от дълбокия сън, в който сме се отнесли... стига да им позволим да влязат в мислите ни.
Уилям Уортън е определено от авторите, които не само могат да ни събудят, но и да ни поднесат нови хоризонти...
" ,,Вярвам ти, Пиле. Ти ми казваш истината, твоята истина."
,,А не може ли това да бъде и твоята истина, Перта? Аз искам да бъде и твоя истина. Искам да ме познаваш истински."
,,Не, Пиле. Аз съм птичка. Твоята истина не може да бъде моя." "
"Пилето" е разтърстваща книга, но какво е животът ни всъщност?
Спане, ядене и ходене по нужда?
Или работа, препитание, правенето на себеподобни?
Визията ни за света е променлива с израстването на човешкото в нас...
Чрез книгите си, Уортън ни помага да открием божествената искрица в душите си, да я подхраним и съхраним.
© Атанас Коев Всички права запазени