15.01.2009 г., 21:22 ч.

Унес 

  Журналистика
1137 0 1
1 мин за четене
 

УНЕС

Носи се някакво английско парче. Бърбънът леко изгаря стомаха ми. Цигарата дими, а мисълта ми криволичи като пушека от нея. Заведението е почти празно. Срещу мен е колега, който ми говори за някакви проблеми на работното място. Давам си вид, че го слушам. Темата не ми е интересна.

Друго вълнува съзнанието ми. Колко интересно... Без да разбереш, много бързо се променяш. Отскоро съм женен и много променен. Все по-често и по-често изпадам в някакви странни самоанализи. Знам си, че съм аналитичен тип, но чак пък толкова.

Смятам, че съм човек, който разчита знаците на съдбата. Смяната на социалния ми статус се случи със старта на глобалната финансова криза. Така се случи и преди години, като се дипломирах, влязохме във валутен борд.

Животът ми е белязан явно с някакви екстремни ситуации за обществото. Харесва ми екстремността. Много е предизвикателно да се движиш по гребена на вълната. Изпитвам адската необходимост да ми се вдига адреналина.

Не съм предполагал колко много се комплицира битието на човек, когато се обвърже с друг човек. Имам чувството, като че ли всички около него са очаквали точно този момент от живота му, за да си изсипят негативите. И какво се получава? Точно, когато ти е необходимо най-много време, за да изживееш обичта и щастието, просто не те оставят на мира и на спокойствие да чувстваш, да преживяваш, да се отдаваш, да обичаш.

Бъркотията е тотална. Всичко, което ти се случва е лишено от здравия разум. Ужасно е. Може пък така да ме е орисала орисницата ми. Заклела ме е да изпия горчивата чаша до край, за да ми е по-сладко после. Някой беше казал, че Господ изпраща на човек толкова изпитания, колкото може да понесе.

Чувствам се щастлив, въпреки всичко. Изборът ми е личен и преценен. Много съм отговорен към него. Винаги съм такъв. Гледам на нещата от живота като под калейдоскоп. Приемам всичко като закономерност. Търся логиката и смисъла нещата.

Колегата ми дава знак, че сервитьорката ме чака да поръчам ново питие. Извинявам се за унеса си. Бързо влизам в ролята на забавен тип и пускам няколко шеги. Заведението се е понапълнило. Започва програмата на гост-изпълнителя.

 

 

 

© Росен Хаджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това да се очакват добри изживявания след брак ми се струва свръх оптимистично и извън сферата на здравия разум.. Наблюденията ми показват,че ще става по-зле,а не обратното,затова - дръж се!Добре си го написал,аз лично ще го приема за още едно "НЕ" на брака...
Предложения
: ??:??