Aми, ако утре животът ни ненадейно приключи, какво ще стане с всичко, което не се престрашихме да направим днес, а оставихме за някога напред? Ако утре се наложи да напуснеш познатия свят, а не успя да изречеш няколко прости думи, които с дни се въртяха в мислите ти? Наблюдаваш залеза, дочакваш изгрева и си представяш как споделяш този миг. Улавяш нечия ръка, усещаш ускорения пулс, докосвате устни и страстта избухва... Отваряш очи, тялото ти тръпне, но всичко е блян, фантазия. И така ден след ден, оставяш за утре и после пак... Докога? Мечтаем, копнеем, градим и рушим, мразим, обичаме, смях и тъга, сън, а после в реалността. Познатият ритъм, един и същи кръговрат... А днес ти какво направи?